Екип от МУ в София изследва мутациите на COVID-19

В началото на епидемията се смяташе, че вирусът не мутира във висока степен и откритите мутации бяха сравнително малко на брой. Към момента обаче броят на откритите мутации непрекъснато нараства, но за щастие не всички от тях променят способността на вируса и да заразява.

"Проектът е насочен върху молекулните механизми на взаимодействие на вируса с неговия рецептор и как възникналите в него мутации променят способността му да заразява хората и до какви последствия ще доведат възникналите мутации в един протеин, който се намира върху повърхността на вируса и е много важен за взаимодействието и последващото навлизане вътре в клетките", обясни преподавателят в катедра "Медицинска физика и биофизика" на Медицинския университет в София д-р Светлана Христова.

Тя разказа, че проектът е започна с идея, представена от китайски изследователи в списанието "Нейчър" миналата пролет. Те показват една "случайна мутация, възникването на един положително зареден аминокиселинен остатък във вируса подпомага електростатичното свързване и усилва това взаимодействие, което в последствие е довело до 7 и половина пъти по-висока степен на заразяване".

Така е възникнал въпросът какво ще се случи, ако вирусът продължи да мутира и ако тези мутации настъпят именно в участъка на свързване на този протеин по повърхността на вируса с клетъчния рецептор.

"Нашите предварителни изследвания бяха насочени към мутацията, разпространена в Северна Америка, която предизвика пика на епидемията през лятото миналата година", каза д-р Христова.

"Занимавам се с изработването на компютърни модели, използвайки компютърни програми от различни световноизвестни университети. Чрез тези компютърни програми аз пресъздавам една 3D структура на въпросният S протеин на коронавируса", каза студентът в пети курс, специалност "Медицина" в МУ-София, Венелин Денчев.

Изследването се извършва по проект за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени към Фонд "Научни изследвания" в сътрудничество с доц. Александър Живков от Института по физикохимия към БАН.

Вижте още във видеото.