Фамилия Лекарски и следата, която оставят в олимпийското движение в България

За Крум и Надежда Лекарски говорим в епизод 7 от поредицата "Истории от Олимпийските игри".

фамилия лекарски следата оставят олимпийското движение българия

Снимка:

от БНТ

08:00, 25.12.2023

Чете се за: 05:12 мин.

Спорт

Слушай новината

Слушай новините днес

Лекарски е една от най-олимпийските фамилии в България. Генерал Крум Лекарски е най-титулованият български жокей. След като в две поредни години - 1929 и 1930 печели престижния международен турнир в Аахен, германският журналист Густав Рау пише за него “Ротмистър Лекарски е най-големият състезател в Европа. Той е най-добрият в света!”.

С имената на Крум Лекарски и Владимир Стойчев се свързва възхода на конния спорт у нас през 20-те и 30-те години на 20 век. Двамата представят България на Олимпийските игри в Париж през 1924 година. Пътуват до френската столица 7 дни в конския вагон, за да се грижат за конете си.

Оценката в западната преса за представянето им е повече от ласкава, дори срещаме следния цитат: “По наше схващане до появяването на тия двама българи не бе показано пред журито нищо по-добро. След появяването им също не видяхме по-добра продукция…”, а българските жокеи си спомнят как съдии са идвали да ги поздравяват.

Четири години по-късно на Олимпийските игри в Амстердам българският отбор е един от лидерите след първия ден на всестранната езда. След дъждовна нощ, обаче конят на Лекарски - Павел се подхлъзва и при падането се стоварва върху ездача си. Въпреки болката в левия крак, за да избегне дисквалификация, жокеят се връща сам, без чужда помощ на седлото, и помага на отбора си да завърши. По-късно в болничната стая Лекарски е посетен от група офицери, които застават за почест до леглото му и го поздравяват за проявеното геройство от името на капитаните на всички участващи отбори.

Интересното е, че през 1928 година в олимпийския турнир по фехтовка - в индивидуалната надпрева на сабя, участва неговият брат Асен Лекарски. Само година по-късно Крум Лекарски печели първата си титла в Аахен, става и балкански шампион.

Лекарски е с републикански убеждения, на два пъти е уволняван от армията преди 1944 година, интерниран е. Новата власт го произвежда в генерал-лейтенант, но през 1951 година е арестуван и изпратен за 3 години в лагера Белене, след което е реабилитиран. Спортната му кариера впечатлява с още две участия на олимпийски игри - 1956 и 1960, когато вече е на 62 години и прави най-доброто си класиране - 16-о място в обездката.

С изключителен принос за българското олимпийско движение е съпругата на Крум Лекарски.

Надежда Лекарска е първата жена олимпийско аташе, член на две комисии към МОК и МОА. Виртуозен преводач, който борави с три чужди езика - френски, немски и английски. Надежда или както всички я наричат - Дита, е по бащина линия Алкалай, по майчина Хорн. Заможното еврейско семейство осигурава на дъщеря си впечатляващо за времето си образование - Дойче шуле до 7 клас, колежа Буфемон във Франция и педагогически институт в Англия. Животът на фамилията по време на гоненията над евреи обаче никак не е лесен.

Лекарска е една от най-влиятелните жени в Международното олимпийско движение. По препоръка на президента на МОК Ейвъри Бръндейдж заминава за две години в Мексико, за да помага в организацията на Олимпийските игри. Носител е на олимпийски орден за приноса си към олимпизма. Тя оставя ярка следа с работата си в комисията по олимпийска програма към МОК.

До послдените си години е неизменна част от ръковоството на Националната олимпийска академия. На името на Надежда Лекарска се връчва ежегодна награда за принос в олимпийското образование, етика и култура.