Невероятната житейска и спортна история на големия атлет Джеси Оуенс (ВИДЕО)

Първата голяма звезда на леката атлетика – Джеси Оуенс е поредният велик спортист, който ви представяме в поредицата "Истории от Олимпийските игри".

Човекът, спечелил 4 златни медала на Олимпийските игри в Берлин и разбил теорията за пълното превъзходство на бялата раса.

Джеймс Кливланд Оуенс е роден през 1913 година и е най-малкото от 10-те деца в семейството. Като малък често му се налага да работи, за да помага в изхранването на фамилията. Но някъде в тези години осъзнава, че има интерес към бягането. Името му става известно буквално в рамките на 1 ден – на 25 май 1935 г., когато за 45 минути подобрява три световни рекорда и изравнява четвърти, като постижението му в скока на дължина от 8 м и 13 см остава неподобрено четвърт век. Година по-късно на Олимпийските игри в Берлин побеждава безапелационно на 100 и 200 м. В скока на дължина обаче след два фала в квалификацията е на ръба на отпадането.

Спорно е дали големият му съперник представителят на домакините Лутц Лонг му помага със съвет или не, но Оуенс успява да се класира за финала, а по-късно през деня и да го спечели като изпреварва германеца. Лонг е първият, който го поздравява, като двамата дори прегърнати тръгват към съблекалнята. И всичко това на игрите, в които на афроамериканците никак не се гледа с добро око. Двамата с Лонг продължават да подържат приятелството си чрез писма до момента, в който германецът губи живота си във Втората световна война през 1943 г.

Четвърият златен медал на Оуенс идва в щафетата 4х100, където той е включен буквално в последния момент. Името на американеца бързо обикаля света, но приказката за него свършва дотук. Отказва да замине с останалите от олимпийския отбор за състезания в Швеция и се връща в Съединените щати, за да изкара малко пари. Статутът му на аматьор е моментално отнет и това прекратява атлетическата му кариера.

През целия си живот Оуенс е жертва на расовата сегрегация. Той и малцината други афроамериканци в тима винаги е трябвало да се хранят в ресторанти и да спят в хотели, в които няма бели. Парадоксално е, че въпреки обвиненията към домакините от Германия, олимпийския принцип за равенство все пак е спазен и на Игрите в Берлин Оуенс за първи и последен път живее при еднакви условия с останалите в отбора.

Въпреки големия си триумф през 1936 г. Оуенс така и не е допуснат до адекватна професионална позиция, което го поставя в ситуация да работи каквото и да е, за да може да изхранва семейството си. За да изкара пари, му се налага дори да участва в надбягвания с коли, мотоциклети, коне, защото както казва самият той „Имах 4 златни медала, но тях не можех да изям.“ На два пъти е канен за официален гост на Олимпийските игри – в Рим през 1960 г. и в Мюнхен през 1972 г.

Джеси Оуенс казва за Игрите през 1972 г.: "През 1936 г. в Берлин имаше нацистки флагове, имаше кафяви ризи, войници с ботуши. 36 години по-късно в атмосферата се усеща свободата. Има знамена на мира - зелено, червено, черно, жълто и синьо. има много по-голям ентусиазъм у хората през 1972 г. в Германия. Отворили са ръце, за да посрещнат спортисти от всички краища на света. Представители на 140 страни са дошли в Мюнхен и те тренират в мир, тренират с приятелство, с ентусиазъм с песни и танци и това прави Игрите през 1972 г. по-различни от тези през 1936 г."

Месеци преди смъртта си през 1980 г. Джеси Оуенс се опитва безуспешно да откаже американския президент Джими Картър от решението му за бойкот на Игрите в Москва, като заявява, че "олимпийският идеал трябва да стои по-високо от политиката".

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok