Генадий Гудков: Путин търси реванш в Украйна

Руският президент Владимир Путин търси реванш в Украйна, за това военната офанзива там е възможна. Тази теза застъпва в специално интервю за предаването "Светът и ние" Генадий Гудков, бивш депутат от Държавната дума и критик на Кремъл, който живее в България.

Николай Кръстев разговаря с него за актуалната политическа ситуация и състоянието на Алексей Навални и опозицията в Русия като цяло.

Цялото интервю вижте във видеото.

Как гледате на създалото се сега изостряне на отношенията между Русия и НАТО?

Гудков: Стигнах днес до извода - имах няколко срещи с български политици, с български дипломати и стигнахме до извода, че Путин подлага на тест границите на търпение на Запада. Именно подлага на тест. И това, че поставя напълно неприемливи, абсолютно неизпълними ултиматуми е свидетелство за това, че той сякаш търси повод за конфликт, дори не се стреми към конфликт, а търси оправдание за бъдеща своя агресия. Нещата изглеждат горе-долу така: „- Предложихме им това, те отказаха, а ние им предложихме този вариант, те ни отказаха, а ние им предложихме да напуснат тази страна, те ни отказаха, а ние им предложихме да ни дадат писмени гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО, те ни отказаха - какво ни остава да правим?! Ние сме длъжни да отстояваме националните си интереси! Ние трябва да нахлуем в Украйна или да предприемем някакви действия, свързани да речем с повишаване на напрежението, може би с някакви провокации, с някакви конфликти".

Имам впечатлението, че руското политическо ръководство поставя осъзнато неизпълними, неприемливи изискванията, за да може да задълбочи конфликта и да получи възможност да шантажира с военни средства Запада. В Русия сред нашите колеги, експерти се носи мнението, че може би ще бъде подпален тактически въоръжен конфликт, при който шантажът от страна на путиновия режим ще се състои в заплаха от поставяне в бойна готовност на оперативно-тактическите ядрени сили, не на стратегическите бойни глави, не на ракетите, не на подводниците, а на оперативно-тактическото ядрено оръжие, и дори на минималното му използване или заплаха от използване на територията на Украйна или на някои съседни страни. Може би в това се състои сегашната тактика на путиновия режим. Не изключвам точно това да е целта им - да се скарат със Запада публично, да го обвинят в това, че не приема никакви предложения и да докарат нещата до по-нататъшна ескалация конфликта, да го разширяват още повече.

Възможен ли е такъв мащабен конфликт между Русия и НАТО?

Гудков: Той може да се изрази най-вече във въоръженото нахлуване на Русия в Украйна. Ще напомня, че Украйна не е член на НАТО, не е и асоцииран член на НАТО, не е стратегически партньор на САЩ в сферата на сигурността. Разбира се НАТО не може да гледа отстрани война в Европа, каквато и да било война в Европа, но Русия може да избере, днешното ръководство начело с Путин може да избере като форма за конфликт с НАТО нахлуването в Украйна. И мога да обясня защо. Мнозина не разбират, чу Путин освен някакви прагматични интереси, приятели, олигарси, бизнеси, пари е много сериозно обиден на Украйна, лично обиден. Путин имаше идеята да влезе в историята като някакъв месия, като някакъв изтъкнат лидер, който отново е създал някаква съюзна държава. И ключов елемент от тази съюзна държава според идеята на Путин, зная го от най-близкото му обкръжение, винаги е била Украйна. Украйна беше след Русия втория камък, с който можеше да се изгради една от стените на общата съюзна държава. Oгромни пари се наливаха в Украйна посредством ниски тарифи за газта, посредством преки инвестиции, посредством различни корупционни схеми, отиваха милиарди, десетки милиарди долари. И когато Украйна изведнъж се обърна с лице към Европа, към Европейския Съюз, започна да поддържа някакви отношения с НАТО, Путин възприе това като лична обида, като крах на неговата идея да влезе в историята като личност, която е възстановила съюзната държава.

Без Украйна не може да има никаква съюзна държава. И това за него е така болезнено, за него това е дотолкова емоционално оцветено, че в този случай, по този въпрос емоциите са много по-силни от разума, много по-силни от прагматичните разсъждения. Защо беше онази истерия в Кремъл - може би сте обърнали внимание, когато бяха събитията на Майдана и Янукович каза: „- Не, ние няма да смажем Майдана със сила, аз си отивам. Нека има избори". Точно в този момент настъпи истерия, защото, обърнете внимание, с Крим - така, сега няма да говорим за Крим, но веднага Донбас, веднага Луганск, незабавно някакъв референдум, обаче веднага се спряха. Защо. Защото реакцията на Запада беше много твърда. Проведоха този референдум за Донбас и Луганск, за Донецк и не беше признат, Русия не го призна. Това беше такава непоследователност в действията на руското политическо ръководство, която може да бъде обяснено точно с острите му емоции - не знаеха, какво да правят, имаше една такава психоза, истерия - „Как така Украйна ще си ходи, всичко пропадна". И сега виждате реакцията към НАТО, защо е толкова остра - защото Путин разбира, че ако Украйна стане асоцииран член на НАТО, подпише някаква пътна карта, поеме да речем пътя за влизане в Европейския Съюз това ще е края - Путин няма да може повече да упражнява какъвто и да било контрол върху Украйна. Той разбира, че това ще е окончателно и необратимо. Сега Путин има някакви илюзии, някакви надежди, че може отвътре да разклати Украйна и да получи реванш. Той все още изпитва тази илюзия, защото му докладват съвсем различна обстановка, той отдавна събира информация не от обективната реалност, а от докладите на своите подчинени, от тези прословути папчици с информация, които му слагат на бюрото. Каквато информация му подават, такава картина на света му се появява в главата. И тази картина е ирационална, тя не е изпитана с прагматизъм и логика. И в този смисъл това може да доведе до конфликт, който да предизвика сериозно изостряне на отношенията, до военно противопоставяне с НАТО. В това са причините, оттук тръгва всичко.

Гледайте повече от "Светът и ние"