Ирина Никулчина пред БНТ: Всеки иска да е на олимпийския връх, чувството е уникално

Преди 21 години биатлониската Ирина Никулчина прослави България и Банско, като спечели и донесе в планинското градче бронзовия медал от Зимните Олимпийски игри в Солт Лейк Сити. Българката завърши на трето място в преследването на 10 км. Ирина Никулчина има още сребърно отличие със щафетата на европейското първенство през 2006 г. в Лангдорф и бронзов медал на 10 километра преследване индивидуално на първенството на Стария континент в Банско през 2007 г.

Спомените от големия форум продължават да и носят радост и удовлетворение от постигнатото в Солт Лейк Сити.

"Човек не може да опише тези емоции, които се случват на това голямо състезание, но някак си, може би това е удовлетворение от работата. Всеки иска да е на олимпийския връх и да види, че тези усилия имат реализация и дай боже всеки да изпита това нещо, защото чувството е уникално", споделя пред БНТ днес именитата ни спортистка.

Всичко за Ирина Никулчина започва със ски бягане. Преходът към биатлона на пръв поглед изглежда лесен, но не е толкова плавен в действителност.

"За мен отиването в биатлона беше една авантюра, на 24 години вече трябваше да се преориентирам в друг спорт. Трудно се сменят нещата, близък спорт е, но има и доста специфични неща, които да се учат в движение, но за мен беше късмет, че беше златното поколение на българския биатлон. Имах възможността да работя с Катя, с Ива Шкодрева, с Мария Манолова", разказва Никулчина.

На същата Олимпиада в Солт Лейк Сити заедно с Павлина Филипова, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заемат четвъртото място в щафетата 4 х 7,5 км. Въпреки, че биатлонистката с усмивка си спомня момента, в който женската ни щафета за малко не взима бронза, все още в погледа и може да се долови болката, че медала им се изплъзва буквално за един изстрел време.

"Това беше най-тежката ни щафета, реално трябваше да сме между 6 и 8 място. Така се получи, че тръгнахме добре в началото, имахме хубави ски, тръгна при всички стрелбата, някои нации не издържаха на напрежението, залогът беше голям. Павлина беше на първи пост, аз на втори, Катя на трети и Ива на четвърти. Много беше сложно, да се направят така нещата, така че, всеки да е в максимума си в това време, всеки стреляше добре, не ни стигна един изстрел", споделя Ирина Никулчина.

Състезателките от тогавашното „златно поколение“ все още поддържат връзка, защото не са само отбор от състезатели, а приятели за цял живот.

"Това са най-близките ми хора, с които сме преживели и тежки и много хубави моменти, и до ден днешен се чуваме, общуваме, една част са в спорта, другите не са, но се интересуваме какво се случва около нас в спорта", обяснява Никулчина.

В момента тя предава опита и уменията си на младите таланти в школата си в родния Банско.

"Групата е от деца от първи до шести клас. Определено много интересно се получава, защото работиш с много различни характери, много различни деца, които трябва да намериш как да мотивираш. Доста е забавно, но трудно и отговорно", казва биатлонистката.

Според нея зимните спортове и като цяло спортът у нас през последните години остават на заден план, а младите състезатели трудно намират мотивация да се занимават със спорт професионално.

"Тогава може би спорта беше политика, имаше много спортни училища. Много се работеше тогава, сега физическата активност е на заден план", обяснява Никулчина.

Вече 15 години Ирина Никулчина не се състезава. Надява се, обаче България отново да се гордее с нови победи в биатлона. Според нея има достатъчно млади и талантливи състезатели в зимните спортове, които с правилната мотивация са способни да постигнат мечтите си.

Автори: Владислава Миланова, Димитър Балджиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok