Изкуственият интелект записва разговорите между лекар и пациент – новата норма в естонските болници

Системите с изкуствен интелект, които записват разговорите между пациенти и лекари, изготвят писмени резюмета и помагат на лекарите да поставят диагнози и да препоръчват следващи стъпки, вече са реалност в редица болници. Изпълнителният директор на Confido Едвард Гардер заяви пред ERR, че компанията е започнала да тества решения с изкуствен интелект още миналата година, което я превръща в една от първите в Естония, предприели подобна стъпка.

„Системата вече се използва в няколко отделения и планираме да я внедрим в цялата организация. Пациентите реагираха положително на системата, тъй като тя позволява на лекарите да отделят повече време за тях“, каза Гардер.

Болницата в Нарва в момента търси чрез процедура за обществена поръчка софтуер за разпознаване на реч и автоматично превръщане на разговори на естонски език в текст. Софтуерът ще преобразува разговорите между лекари или медицински сестри и пациенти в електронен текст, който може да бъде обработван, автоматично превеждан, възпроизвеждан и съхраняван.

Болницата в Нарва иска също изкуственият интелект да предлага медицински кодове и да подпомага лекарите при вземането на решения. Изискванията в обществената поръчка обаче подчертават, че медицинските специалисти трябва да запазят водещата си роля при вземането на решения във всички процеси. Съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което не е прегледано и одобрено от медицински специалист, не трябва да се вписва в медицинските досиета на пациентите.

Университетската болница в Тарту започна да тества изкуствен интелект в спешното си отделение в средата на октомври и планира изпитанията да продължат три месеца. Ако технологията се окаже полезна, болницата ще удължи изпитателния период, за да потвърди ползите от приложението.

„Целта на използването на приложението EMO24 е да се намали времето, което лекарите и медицинските сестри отделят за документация. То помага и да се избегне необходимостта пациентите многократно да описват състоянието си пред различни медицински специалисти“, заяви Айме Кейс, ръководител на спешното отделение на болницата.

Клиника „Хеба“ също използва изкуствен интелект, за да събира информация за медицинската история на пациентите преди прегледите, да документира разговорите по време на посещенията и впоследствие да изготвя обобщения и обяснения за пациентите.

Изпълнителният директор на Heba Clinic Айн Аавиксоо отбеляза в статия, публикувана от ERR миналата седмица (на естонски език - бел. ред.), че изкуственият интелект не може да взема решения вместо лекарите. Според него технологията трябва да подпомага вземането на решения, които помагат на хората да се грижат за собственото си здраве и позволяват на лекарите да им съдействат в този процес.

• Всяка болница търси собствен асистент с изкуствен интелект

Министерството на социалните въпроси не е извършило цялостна оценка на използването на решения с изкуствен интелект във всички болници, заяви Неле Лаби, заместник генерален секретар по иновациите в министерството. Въпреки това ведомството е запознато с няколко инициативи.

„Забелязваме, че частните болници като цяло отбелязват най-бърз напредък в тестването на нови решения“, добави Лаби.

Според нея не съществува единна национална система, която да помага на болниците да оптимизират работата си с помощта на изкуствен интелект. Затова лечебните заведения до голяма степен търсят решения самостоятелно, според собствените си нужди.

„На национално ниво обаче в момента се разработват две основни решения с изкуствен интелект: инструмент за автоматично транскрибиране на разговори в семейната медицина и инструмент за транскрипция в електронната система за спешна медицинска помощ. Държавата има и няколко други проекта, свързани с изкуствения интелект, но се очаква именно тези две решения да окажат най-голямо влияние върху административната натовареност на медицинските специалисти в близко бъдеще“, заяви заместник генералният секретар.

Изпълнителният директор на Confido отбеляза, че медицинските специалисти приветстват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, а скептицизмът е сравнително рядък. Според Гардер няма съществена разлика между отделните медицински специалности по отношение на потенциалните ползи, тъй като инструментите за автоматично транскрибиране и системите за подпомагане на клиничните решения могат да намалят административната натовареност практически във всяка област.

„Това дава на лекарите повече време за пряко взаимодействие с пациентите и означава също, че епикризите и другите медицински доклади достигат по-бързо до националния здравен портал“, каза той.

Въвеждането на изкуствен интелект обаче не означава незабавни икономии за болниците, тъй като изисква първоначални инвестиции. Въпреки това Гардер смята, че технологията ще помогне за намаляване на натоварването и изтощението сред лекарите и медицинските сестри, макар че финансовите ползи от подобреното благосъстояние на служителите невинаги могат да бъдат измерени точно.

Министерството на социалните въпроси също потвърди, че проекти в други европейски държави са показали ясно положително въздействие на подобни решения върху намаляването на административната натовареност.

„Подходът на Естония е да интегрира безпроблемно инструменти с общо предназначение, като разпознаване на реч и транскрипция, в работните процеси на болниците, така че медицинските специалисти да могат да посвещават времето си на пациентите, а не на административна работа“, заяви заместник генералният секретар.

• Пациентите трябва да бъдат информирани за използването на изкуствен интелект

Отделен въпрос е как да се гарантира, че информацията, обменяна между пациенти и лекари, остава поверителна и не попада в неподходящи ръце.

Според Гардер Confido смята, че използваните в момента решения са сигурни, и продължава да предприема мерки за намаляване на потенциалните рискове. Пациентите на Confido обаче имат възможност да откажат използването на изкуствен интелект по време на прегледите си.

Университетската болница в Тарту също заяви, че участието в пилотния ѝ проект с изкуствен интелект е доброволно. Ако пациент от спешното отделение не желае да използва приложението, събирането на информация, диагностиката и лечението ще протичат както досега.

Заместник генералният секретар на Министерството на социалните въпроси потвърди, че при обработката на такава информация се прилагат строги правила за защита на данните и че пациентите трябва да бъдат информирани за записите и целта на тяхното създаване.

„Тъй като технологията се развива много бързо, се нуждаем от по-голяма правна яснота и трябва да гарантираме, че пациентите разбират как се използва тя и че процесът е прозрачен. В министерството вече са създадени работни групи, които да се занимават с този въпрос“, каза Лаби.

Изпълнителният директор на Confido смята, че държавата трябва да разработи стандарти за сигурност. Гардер обаче не счита, че държавата трябва да разработва единна система с изкуствен интелект за всички здравни заведения.

„Особено като се има предвид, че обвързването на всички доставчици на здравни услуги с една-единствена система би създало монопол и би възпрепятствало иновациите. Освен това не съм сигурен, че това би било най-ефективното използване на публичните средства“, заяви Гардер.

Вместо това той смята, че държавата трябва да се съсредоточи върху осигуряването на възможност всички данни в националния здравен портал да бъдат обработвани от изкуствен интелект. Според него това би ускорило подготовката за медицински прегледи.

„В момента държавата очевидно действа твърде бавно при въвеждането на изкуствен интелект“, заяви изпълнителният директор на Confido.

Статия, написана от Karin Koppel (ERR), първоначално публикувана на 19 октомври 2026 г.