Как COVID-19 преобърна живота ни - истински истории

През последната година COVID-19 беше неканен гост в живота ни. И по един или друг начин несъмнено промени ежедневието на всеки от нас - при някои в положителен аспект, други се срещнаха с негативната страна на вируса.

Срещнахме се с хора от различни професии и на различна възраст.

Вижте как COVID-19 беляза техния живот.

Веселина е от засегнатите в ресторантьорския бизнес. Най-трудно за нея било в началото, когато изпитвала страх и несигурност. Имало и период на безсилие.

Преди COVID-19 Камен не осъзнавал сериозността на пандемията. След като го преболедувал, нещата придобили други измерения. Тогава разбрал, че е нещо реално, с което всеки би могъл да се сблъска.

COVID-19 е белязал годината и живота на Мария генерално. Вирусът ѝ показал колко крехки и временни са хората, дал ѝ е шанс да осъзнае с какви професионалисти е заобиколена в "Пирогов", където работи. Днес след срещата си с вируса, Мария му благодари и казва: "Корона, продължавай да се опитваш да направиш хората по-обединени, по-състрадателни, по-алтруистично настроени и повече човеци!

Полина е преподавател по немски език. За една година животът ѝ се променил драстично. Най-трудно ѝ било да свикне с преподаването и онлайн, и присъствено.

След като се срещнала отблизо с вируса, Йорданка осъзнала, че COVID-19 не е обикновен грип. Вече е убедена, че това е сериозен вирус, който не бива да се омаловажава.

Станислав дарява кръвна плазма 8 пъти. В началото имало много хора в нужда. Усещането да помагаш било приятно, особено когато получавал добри новини от хората, за които дарявал. С тъга признава, че не винаги успявал да помогнем, не винаги хората преборвали болестта.

Емил също споделя идеята на Станислав за даряване на кръвна плазма. Вярва, че ако има повече хора като тях, които даряват, по-лесно ще преборим вируса. Правят го безвъзмездно, за да спасяват човешки животи.

Като доброволец в COVID отделение във ВМА и като човек, дарявал кръвна плазма за лечение на коронавирус, подп. д-р Дончо Дончев разказва впечатления от първа линия. Появата на вируса била изневиделица - нито било предвидено, нито било очаквано, нито някой е бил подготвен. Днес споделя, че чувството, което вече преобладава, е "Докога? Няма ли най-сетне всичко да свърши?"

Преди COVID-19 животът на Добриян бил значително по-безгрижен. Почти всеки ден наблюдава от трамвая замислените и угрижени лица на хората. С тъга признава, че по време на пандемията хората в градския транспорт значително са намалели.

В самото начало Елена била притеснена, имало дори елемент на паника. Точно тогава осъзнава и своята роля в борбата с вируса, а именно, че тя и колегите ѝ - студентите по медицина имат знанията и уменията да се включат в борбата срещу разпространението на COVID-19.

Снимки: Десислава Кулелиева

Графичен дизайн: Катя Такева