Как в Румъния се подготвят за силни земетресения и може ли България да вземе пример?

В Свищов почетоха паметта на жертвите от най-силното земетресение с епицентър Вранча, станало преди 46 години. А в Румъния разработват план как да минимизират щетите при мощен трус от 8 по скалата на Рихтер. Според анализ на Департамента за извънредни ситуации, ако това се случи, жертвите и ранените ще са около 40 000.

На днешната дата преди 46 години земята под планината Вранча се разтриса с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер. За секунди рухват 8500 сгради, сякаш са от картон. Под руините загиват 1600 души. Трусът е усетен и у нас, най-силно в Свищов. Градът дава 250 жертви. А към днешна дата земята в Румъния все по-често се люлее.

Според сеизмичната карта на Букурещ при евентуално силно земетресение най-уязвим е старият център. Улиците са тесни и при едно срутване на сгради линейките и спасителните екипи трудно ще се справят. 300 000 са опасните сгради в Румъния. Фасадите им са обозначени с червени точки, което означава, че са в сеизмичен риск. Те ще бъдат спешно укрепени с държавни средства. А нов закон забранява отдаването под наем на старите сгради, които освен жилища, имат и търговски площи.

Вранча. 4 март 1977 година, 21.20 ч.

"Цяло чудо е, че оцелях при земетресението преди 46 години. С дъщеря ми, която беше на три годинки тогава, живеехме на 4-ия етаж. Целият блок се клатеше и кънтеше. Мебели, сервизи всичко изпопада и се натроши. Но в центъра на Букурещ беше най-страшно", спомня си Вирджиния.

"Бях ученик във военното училище и бях дежурен извън сградата. В Букурещ беше ужасно. Старите сгради паднаха. Нито тогава, нито сега съм подготвен да понеса такова нещо", разказва Аурел Джорджеску.

Раната, която остана след земетресението във Вранча, още пулсира. И разпалената от последните трусове тревога е съвсем разбираема. Земята в Рорж се разлюля за първи път от 200 години насам и напомни, че е сеизмична зона. Веднага беше инсталирана нова апаратура, която за следи разместването на разломите. А властите трескаво започнаха да се подготвят, ако последва по-голямо земетресение

Несигурни и безсилни. Така се чувстват румънците, след като след 200 години спокойствие и регионът Горж се разлюля и напомни, че също е сеизмична зона. Веднага беше инсталирана нова апаратура , която да следи разместването на разломите.

"Местните власти реагираха отлично и започнаха да евакуират хората от старите, опасни къщи, които всеки момент могат да се срутят. Но какво се случи? Възрастните отказаха да напуснат домовете си, защото в края на краищата в тези къщи е минал целият им живот. И в тези ситуации е много важно да спечелиш доверието на тези хора, да ги убедиш , че е по-добре за тях да се преместят във фургони или палатки за известно време. В Горж при последните трусове наблюденията ни са, че повече се бяха паникьосали децата, не искаха да спят в домовете си и в момента психолозите имат доста работа с тях. А по наши данни 60% от жителите на Търгу Жиу натовариха покъщнината си и напуснаха града заради страха от нови трусове и заради покъртителните кадри, които виждат от земетресенията в Турция и Сирия", казва Мариан Макелару – директор на БЧК-Гюргево.

Лейтенант Богдан Тома от Департамента за извънредни ситуации е първият румънски спасител, изпратен да помага в Турция. Надява се видяното в Хатай да не застигне и Румъния.

"Успяхме да спасим двама души, съпруг и съпруга, но за съжаление не можахме да спасим детето им. Когато ги открихме и тримата бяха прегърнати. Не мога да си представя да преживеем такава трагедия и в Румъния", казва той.

"Земетресенията не дават никакъв шанс нито на стари, нито на млади, на никого. Да се молим да не се налага да се намесва Червеният кръст, защото стигне ли се дотам, това означава, че ситуацията е много, много тежка", допълва Мариан Макелару.

В Румъния се готвят за най-мрачните сценарии отдавна. Приеха последните трусове като предупреждение, но имат отработени планове как да реагират при кризи.

"Ако има силен трус много зависи в коя част на деня и в кой сезон ще се случи. Ако е през нощта , както беше в Турция щетите ще са по-големи, ако земята се разлюлее в Букурещ през лятото, когато много от хората са отишли на почивка, загубите ще са значително по-малко. Изчислили сме, че ако земетресението е с магнитуд 8 по скалата на Рихтер, жертвите и ранените общо ще са 40 000 души, но това е малко вероятно да се случи. Като казвам малко вероятно, това не означава, че не може да се случи", обясни д-р Раед Арафат - държавен секретар на Департамента за извънредни ситуации - Румъния.

За да намали щетите, румънското правителство отделя милиони за укрепването на опасните сгради. Вече са набелязани мерки за около 300 сгради в Букурещ.

"Някои тях се укрепват, но други ще бъдат разрушени, защото не могат да се спасят и ще се построят нови на тяхно място. 50 милиона евро задели и нашето министерство на вътрешните работи. С тях укрепваме или изграждаме наново 36 пожарни служби в страната, за да са стабилни при евентуален силен трус", поясни д-р Раед Арафат.

При бедствие на първа линия излизат медиците, пожарникарите и пилотите от системата СМУРД, чийто основи преди 32 години полага палестинският лекар Раед Арафат. И досега те работят рамо до рамо при спасяването на румънци и молдовци, без значение дали са здравно осигурени. Службата се финансира от държавния бюджет, но разчита и на дарения. С тях е закупен един от самолетите им, а с евросредства са осигурени още 6 хеликоптера "Блек Хоук Сикорски" за 10-те бази в северната ни съседка. Три от тях работят 24 часа. Въздушните линейки могат да пристигнат до осмата минута до всяка точка на Румъния или Молдова е инцидентът.

"Разликата между България и Румъния е, че ние използваме нашите пожарникари за оказване на спешна медицинска помощ. Всеки ден нашите огнеборци се намесват в 1500 такива случая и само при 6 или 8 процента потушават пламъци. Имаме на пръв поглед сложна, но добре координирана система кой да се намеси при инцидент. От една страна са центровете за Спешна помощ, а от друга - СМУРД. Идеята ни е при нужда да се изпрати най-компетентният и оборудван екип, но може да изпратим и този екип, който е най-близо до мястото на инцидента. Често се засичат и двата екипа и се допълват, зависи от ситуацията. Моделът за съвместна работа на пожарникари и медицински екипи не е нов, ползват го в САЩ, Япония, Белгия, Франция, навсякъде. Но ние го адаптирахме към румънските условия и в този смисъл е автентичен. Разбира се , ние можем да дадем нашия модел на България, да сътрудничим, но системата няма как да се копира, трябва да се пригоди към вашата реалност", каза д-р Раед Арафат.

Румъния смята да реши проблема с кадрите в СМУРД, като увеличи заплатите. В момента основното възнаграждение на пожарникарите е 1200 евро, а на медиците - 2500.

"Разкрихме 8000 работни места за пожарникари и скоро Румъния ще разполага с 38 000 огнеборци. Така ще отговорим не само на нуждите за медицинска помощ, но и много ще ни се улесни работата , защото разчитаме на тях да се намесят в случай на бедствие. Решихме на публични места в страната да поставим дефибрилатори и всеки човек ще може да ги ползва при нужда, докато дойде екип на СМУРД. Освен това много от пожарникарите ни се движат с мотори, които също са оборудвани с медицинска апаратура", обясни д-р Раед Арафат.

В Румъния сеизмичните зони са Букурещ, Галац, Фокшани и Яж. И въпреки превантивните мерки, които правителството предприема, хората са разтревожени дали жилищата им ще оцелеят при мощен трус.

"Блоковете по времето на Чаушеску бяха строени качествено, стабилни са. В нашата кооперация миналата седмица дойдоха и запълниха пукнатините , но ако трусът е силен колкото в Турция, едва ли ще издържи. Освен това всеки променя, кърти, избива стени, за да спечели пространство, особено в старите жилища, защото са по-малки. Не е правилно, но се прави", казва Вирджиния.

"За съжаление, част от вината е и наша, защото при този строителен бум, стандартите за безопасност, често се изместваха от стремежа за бърза печалба, не се спазваха строителните норми, качеството на вложените материали също е под въпрос. Вина носят и политиците, че им разрешиха да строят такива сгради. Затова от земетресението в Турция трябва да си извлечем поука как се строи, за да не се случва такова бедствие нито в Румъния, нито в България", добавя Мариан Маркелару.

В България панелните блокове са проектирани да издържат на силно земетресение, но не е ясно колко са увредени конструктивно от собствениците при незаконно къртене, избиване на стени, остъкляване на балкони.

"Съветвам всички граждани, които решат да правят някакви преустройство в техните жилища, които са свързани с премахване на стени, с избиване на отвори, първо да се обърнат към инженер-конструктор, който да прецени дали това попада изобщо в хипотезата на текущ ремонт и задължително трябва да имат разрешение за строеж. За да има такова трябва да има задължително обследване на сградата", призовава инж. Кремена Попова – началник на РДНСК – Русе.

Глобата за незаконни преустройства може да стигне до 5000 лева, но подадените сигнали до контролните институции са рядкост. И докато Румъния доказва, че рисковете от разрушения при земетресение може да бъдат управлявани като се разработят сценарии за урбанизираните райони, у нас няма предвидени средства дори за картографиране на уязвимите градове и села.

Паспортизацията на сградите още буксува, координираните усилия на службите и месните власти показват пробойни при всяко бедствие и наводнение. И по всичко личи, че поредното предупреждение на земните стихии няма да стане повод да се надградят и усилят плановете за превенция в страната ни.

Автор: Даниела Димитрова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube