Какво ще запомним от теб, Париж ?

Снощи по време на последните минути от церемонията по закриването си мислих, че може би развиването на стокхолмски синдром не е чак толкова трудно. През цялото лято в спорната дирекция на БНТ се работеше непрестанно заради европейското първенство и Олимпийските игри, което логично изморява хората, изнервя ги, понякога води и до разпри между тях. И всеки няма търпение този непрекъснат и продължителен маратон да приключи.

И изведнъж когато на хоризонта се покажат последните секунди от второто събитие, си казваш: "Не ми се ще да свършва!". Става ти някак мъчно, защото знаеш, че да се отразяват подобни форуми е чест, а следващите от сходен калибър ще бъдат чак през 2026 година. При това Зимните Олимпийски игри трудно могат да се конкурират с летните - не по умения на спортистите, а по интерес към тях, просто защото е много трудно да повярваме, че е реалистично България да печели медали по белите писти. В цялата история на Зимните Игри имаме шест медала, само в Париж взехме седем. Разбирате ме какво визирам. И така - защо не ни се иска да свършват Игрите в Париж и с какво ще запомним столицата на Франция. Ето какво ми идва на прима виста, като вероятно за повечето акценти вече се досещате:

1. Церемонията. Неслучайно не упоменавам дали става дума за откриващата или за закриващата, защото и двете предложиха доста на зрителите. За първи път Олимпийските игри не бяха открити на стадион. Домакините решиха парадът на нациите да премине по река Сена, а много от дръзките сегменти в четиричасовото шоу провокораха лавина от реакции - било то в негативен или в положителен оттенък. Стигна се дотам, че от организационния комитет дори да обясняват какво точно са имали предвид с някои от героите в зрелището. Селин Дион пък накара света поне за кратко да замълчи и да си припомни вълшебния й глас, звучащ величествено от Айфеловата кула. Прегръдката на Зидан и Надал, Серина Уилямс и Надя Команечи в лодката по реката, Лейди Гага (макар и на запис), Gojira и още какво ли не. При закриващата полемики нямаше, но пък имаше скачащ от покрива на стадиона Том Круз, Ред Хот Чили Пепърс, Били Айлиш, Доктор Дре, Снуп Дог.

2. Онзи турски състезател по спортна стрелба! Да, вероятно много от вас все още не могат да запаметят името му, но надали това е важното. Същественото е, че доста голяма част от населението по света видя епичната поза, която заемаше стрелецът по пътя към сребърния медал. Непринудена. Да, разбира се - след това се оказа, че човекът далеч не е толкова неопитан и неук в стрелбата, но първоначалното впечатление беше съвсем различно. След като се стигна дотам редица лекоатлети да имитират въпросната поза, значи очевидно е натрупала висока скорост из потока в социалните мрежи. Само споменавам Арманд Дуплантис и спирам дотук.

3. Пълните трибуни. Това беше най-величественото предимство на тези Игри пред всички останали. Рекорди, рекорди и пак рекорди по посещаемост. И не мислете, че визирам само лека атлетиката и плуването, които са най-комерсиалните спортове на този форум. Аз лично прекарах поне 10 дни из залите за бадминтон, художествена гимнастика, бокс и фехтовка - навсякъде беше препълнено. Французите отвориха душите си за това домакинство и просто се наслаждаваха на уменията на най-добрите спортисти. Да ти е приятно да гледаш самите трибуни, пък какво остава вече и самите атлети. Уви, у нас такава спортна култура няма и навярно много хора не биха се впечатлили.

4. Онзи скандал в бокса. Само ще кажа, че Лин Ю Тин и Имане Халиф станаха олимпийски шампионки, за което почти не се спомена нищичко. За сметка на това около една седмица премина в дискусии дали изобщо трябва да бъдат допускани до боксовия турнир в категория до 57 килогарама и 66 килограма. И не - не преувеличавам. Защото колегите от другите българските медии ми показваха снимки и клипчета какво се е случвало в миксзоната след един от двубоите на алжирката. Такъв интерес не съм виждал другаде, освен може би след мачовете на Надал и Джокович на Ролан Гарос. Което ми напомня, че ...

5. Новак Джокович вече има всичко. Буквално. И не му омръзва да печели. Победа над Алкарас, победа над Надал в 60-ия мач помежду им. Сърбинът е дефиницията на психическа устойчивост. Характер на победител. Да, вероятно често е ядосвал хората, които не го долюбват заради поведението си, но никой не може да отрече, че той притежава нещичко, което отсъства у стотици негови колеги. Непримиримостта. Нека споменем и Анди Мъри, който в Париж държа за последно ракета в ръката си.

6. Организацията. Винаги може да се намерят кусури и критики. Но французите наистина се постараха да обезпечат всичко - транспорт, сигурност, условия. Неслучайно това беше и в основата на Тони Естанге снощи.

7. Медалите за България. Съвсем целенасочено оставих тази седма точка за последна. Седем медала за България, толкова спечелихме. С един повече от Токио. С три златни медала - този път спечелени само от мъже. Прекрасно! И да - това бяха най-хубавите 36 часа за спорта ни в последната декада от гледна точка на успехи. Напред към ЛА28!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: