Кануистът Любомир Любенов - единственият българин с два медала от Игрите в Москва 1980

Любомир Любенов е орисан да бъде първи – първи световен шампион в кануто, първият олимпийски шампион в кану-каяка, първият с два медала от едни игри в този спорт. Талантливият пловдивчанин, роден през 1957-ма, е забелязан от треньора Видьо Чепилски, който го кани на гребния канал, за да опита този воден спорт.

За първи път се качва на кану два месеца преди да навърши 14. Отказва се от мечтата си да стане моряк, но съдбата му го оставя близо до водата за дълги години напред. На 20 години вече е участник на световно първенство. На 21-а прави фурор на шампионата на планетата в Белград, където печели титлата на 500 м едноместно кану.

В предолимпийската 1979-та се окичва със сребро и бронз от световния шампионат.

За всички е ясно, че Любенов заминава в Москва с големи шансове да намери място сред олимпийските медалисти.

В коронната му дисциплина 500 м едноместно кану печели серията и намира директно място на финала. Там в жестока конкуренция губи само с 12 стотни от представителя на домакините Сергей Пострьохин. Следват 1000 метра. Дали не е време за реванш? Любенов завършва втори в серията след румънеца Липат Варабиев. Във финала отново се изправя срещу Пострьохин и в битката между двамата побеждава категорично с повече от секунда съветския кануист.

Става най-титулуваният български състезател от Игрите в Москва със злато и сребро и това му носи и приза „Спортист на годината“ в края на 1980-та.

Година по-късно печели последния си медал от световно първенство – бронз на двуместно кану. Тренира до 1986-та, а след отказването си започва да се занимава с частен бизнес.

Създава семейство със световната шампионка в четириместния каяк Величка Минчева, с която имат двама сина.