Конгресът на БФС: Нужна ли е реформа при избора?

Конгресът на Българския футболен съюз продължава да нагнетява напрежение в родния футбол. Както винаги преди да се събере върховният орган в българския футбол, се говори критично за регламента, по който се избират президент и изпълком. Както е известно, 546 клуба имат право на глас. Всеки от тях с по един глас - това е възможно с поправката от Конгреса през 1999 г., когато беше премахнато електоралното предимство на клубовете от "А" група. Дотогава те имаха по пет гласа. Справелив ли е настоящият наглед напълно демократичен регламент?

„Няма такава система! ЦСКА и Левски с по един глас, „Злокучене“ – също с един глас!“ Всеки е чувал подобни разсъждения, когато наближи Конгрес на БФС.

Дали наистина няма такава система? Дали установеният модел за избор на ръководни органи е справедлив и адекватен на времето? Дали Конгресът е структуриран по най-разумния начин? Ще потърсим отговорите по съпоставителния метод, сравнявайки нормативната уредба на БФС с изборните практики в Европа.

Преди да влезем в конкретика, се налага да изясним едно ключово различие в характера на футболното управление в България и в другите европейски държави. По унаследена традиция у нас властта е силно централизирана, а регионалните органи – зонални и областни съвети винаги са били на пряко подчинение на „Кърниградска“, „Иван Асен Втори“ или Бояна.

В повечето страни регионалните футболни структури имат относителна автономия. Всеки клуб първо е член на областната асоциация, а едва след това евентуално - на националния орган. Тези регионални асоциации администрират аматьорските нива на футбола, избират органи на самоуправление и именно те представляват своите членове на национално равнище.

Типичен пример за този футболен федерализъм е Германия, където основното членство идва от 31 регионални асоциации, разполагащи с над половината гласове във футболния Бундестаг. Все пак през 2000 година Професионалната лига е присъединена към върховния орган и всеки клуб от Първа и Втора Бундеслига получава по двама делегати.

По подобен начин общото събрание във Франция съчетава богатото наследство от регионални структури, включително отвъдморски, с капризния глас на професионалния футбол. Асоциациите имат гарантирано по устав мнозинство с електорална тежест от 63%. Останалите 37% се полагат на професионалистите и, за да стане още по-сложно, техният дял се разделя между Лига 1 и Лига 2 в съотношение 60/40.

На сложен математически модел се осланят и в Италия. Всяка от трите основни групи членове – професионални клубове, аматьори и съсловни организации, има по една трета от виртуалните 516 гласа. Следвайки това неотменимо изискване, на математическа база всеки делегат получава коефициент на гласа си. Най-голям е на клубовете от Серия "А" – 3,09.

Испания предлага интересен регламент. Регионите имат само по един глас. Представени са професионалните клубове, но не всички – само 20, от които 12 елитни. Звучи сензационно, но при последния избор на делегати Реал (Мадрид) остана без свой представител. Системата позволява индивидуално членство и така участват избрани от гилдиите футболисти, треньори и съдии. Сериозно застъпен е футзалът.

Форматът в Англия осигурява поглед към футбола от вероятно най-много гледни точки. Съветът на FA включва регионални асоциации на графствата, лиги – професионални и аматьорски, женски футбол, масовите форми на играта, училища, армия, малцинства, хора с увреждания. На този фон само 6 от 103 места се полагат на клубовете от Премиършип. Също толкова имат всичките отбори в следващите 3 професионални нива.

В Русия регионалните федерации са в силна позиция на Конференцията – не само че са с най-много делегати – 81, ами и всеки глас от тях се учетворява. Пряко представени са 64 професионални клуба.

В Гърция регионите разполагат с 54 от общо 81 гласа. Всеки от елитните клубове има по един делегат. Втора дивизия излъчва само един представител.

В Полша 60 делегати на регионалните асоциации имат крехко мнозинство, но професионалните клубове също са солидно представени. Тези от Екстракласа – с по двама делегати, втородивиозионните – с по един.

След реформа Сърбия сполучливо „събра“ целия си футбол в едва 69 делегати. И тук се дава леко предимство на регионите пред професионалните клубове. Новаторското е, че делегатски места получават и спонсори.

Само 30 делегати участват в конгреса на словенския футбол. Уставът е уникален с това, че не предвижда директно участие на нито един клуб. Водещите отбори могат да влияят само косвено – посредством избора на делегати в областната федерация.

Общото събрание в Турция бонифицира отявлено елитните клубове, чиито гласове се умножават по 7. Свои делегати имат участниците в четирите професионални дивизии. Същевременно огромното количество от аматьорски отбори „побира“ своите интереси в 10 делегатски места.

Както стана ясно, никъде другаде няма толкова раздут формат на общото събрание с пряко представителство на всички регистрирани клубове. Необходимостта от промени се вижда най-отчетливо в броя на делегатите. Няма как най-големите дъражави в Европа да обващат целия си футбол с между 100 и 300 делагати, а в България да са нужни 550.

Иначе абсолютен мит е лансираната у нас идея, че футболът трябва да се командва от властните професионални клубове. Никъде, освен в Турция, елитните отбори не контролират повече от 1/3 от гласовете в събранието. Същевременно, не можем да отречем, че в България делът на елита е прекалено малък – около 2 процента и половина.

Как може да бъде променено всички това? Има различни варианти, както установихме в изобилието от избирателни техники и системи, разгледани по-горе. За реализацията им обаче са нужни радикални промени в Устава на БФС.

Напълно приложим, например, е италианският модел, по който представителството на клубовете в събранието става посредством професионалната и аматьорската лига. Ако у нас Професионалната футболна лига получи 30 делегати (де факто за 30-те клуба от първия и втория ешелон), то Аматьорската следва да има не повече от 60 места в Конгреса. На своя територия с всичките си над 500 членове Аматьорската футболна лига следва да избере своите 60 делегати, спазвайки разписани критерии за регионално представителство. Например, всеки от 28-те областни съвета на БФС да бъде представен от между 1 и 5-има делегати в зависимост от броя на членуващите в него клубове.

Същевременно трябва да си дадем сметка, че клубовете далеч не изчерпват въвлечените във футболния процес страни. Задължително е включването с по един или двама делегати на асоциации на треньорите, футболистите и съдиите. Следва глас да получат още женският футбол и футзалът.

Така бихме получили един доста по-оперативен и пълноценен Конгрес със съвременна структура, включващ по-малко от 100 делегати.