Олимпийските успехи на България са основен акцент в Събитията на 2024 г.

46 състезатели представиха България на изминалите през годината Олимпийски игри в Париж. На финала, тези момичета и момчета качиха България на върховете на почетната стълбица и се върнаха от Франция с невероятните 7 медала.

Карлос Насар, Боряна Калейн, Божидар Андреев, а до тях още четирима велики спортисти, които макар да са родени далеч, избраха България, ни припомниха онази радост, която дава сили и смисъл в общото ни битие.

8-ми август 2024 г. Денят на България в Париж. Семен Новиков завоюва за страната ни първи златен медал в класическата борба от 24 години насам. И донесе сълзи от радост и огромна еуфория за българите. Започнал да тренира когато бил на 6 г. Първоначално при свой съсед в Харков. Много пъти мислел да се откаже, но оставал в залата. На 17 решил, че борбата е неговата съдба и научил най-ценния си урок.

„Никога не се предавай и ще видиш как се предават другите“, споделя Новиков.

Казва, че късметът е важен, но често навестява само най-силния.

„Не мога да кажа, че аз работя повече от моите противници, но съм сигурен, че мисля за борба повече от тях“, категоричен е роденият в Украйна борец.

Харесва класическата борба заради красивите хватки в нея и казва, че е най-опасен, когато е уморен. Заминал за Париж мотивиран и подготвен, а след финалния двубой се обадил първо на родителите си в Украйна.

Злато за страната ни в Париж спечели и Магомед Рамазанов – в свободната борба. Роденият в Дагестан шампион започва да тренира при баща си, заедно с по-малкия си брат. Спортът ги научил на дисциплина.

„И на търпение, защото за големия успех е нужно и голямо търпение“, споделя Рамазанов.

За себе си Магомед казва, че е нормален човек, който просто тренира борба 6 дни в седмицата.

„Важното е да не спираш да се трудиш. Ако към това има и талант, успехът идва много бързо“, съветва Рамазанов.

„Светът е изпитание. В него винаги ще има и добро, и лошо. Аз самият се старая да съм честен и справедлив. Да живея правилно и вярвам, че всички щяхме да сме по-добре, ако всеки го прави“, добави борецът.

По-добър свят иска и иранката Кимия Ализаде. Момичето, което донесе исторически първи медал за България в таекуондото.

„Има няколко думи, които са еднакви на ирански и на български, но не знам кой от кого ги е взел. Като „чорап“ и „перде“, споделя Ализаде.

Майка ѝ я записала да тренира в малък клуб до дома им, когато била съвсем малка. Платила успеха с цената на много жертви.

„Трябва просто да се борим с неуспехите и да празнуваме победите си“, казва Кимия.

На малките неща в живота умее да се радва и Хавиер Ибаниес, който донесе единствения медал за България от ринга в Париж.

„На 13 години започнах да печеля много състезания. Където и да отидех, все бях първи. Осъзнах, че с воля и упоритост, в един момент ще мога да имам и още по-големи постижения“, споделя Ибаниес.

В родната му Куба боксът е религия. Станал световен шампион за младежи в София, без да знае, че след няколко години съдбата отново ще го доведе у нас.

„Куба е в сърцето ми, но България вече е моят дом. Чувствам се добре тук“, добавя боксьорът.

В България открива и любовта. И заедно с нея очакват първото си дете. Благодарение на музиката.

Подробности вижте във видеото!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: