Събитията на 2024: Героите за България от Игрите в Париж

8 август 2024 г. - денят на България в Париж! Семен Новиков завоюва за страната ни първи златен медал в класическата битка от 24 години насам. И донася сълзи от радост и огромна еуфория за българите.

Започнал да тренира, когато бил на 6. Първоначално при своя съсед в Харков - треньор по борба. Много пъти мислел да се откаже, но оставал в залата заради приятелите. На 17 реши, че това е неговият съд. И научих най-ценния си урок.

• Семен Новиков: България е моята втора родина

Семен Новиков, златен олимпийски медалист, класическа борба: "Никога не се предава и ще видиш как се предават други!"

Казва, че късметът е важен, но често навестява само силния - който знае какво е дисциплина и самоотдаденост.

"Не мога да кажа, че аз работя повече от моите противници. Но съм сигурен, че мисля за борба с повече от тях", казва Новиков.

Разучава съперниците си в детайли. И знам в какво ги превъзхожда.

"Знам много спортисти, дори на моята категория, които са по-силни от мен, по-яки от мен. Но на състезания, когато ние ще излезем на тепих няма да надвият, защото психологически аз съм по-добър", уверен е олимпиецът

Казва, че е най-опасен когато е уморен:

"Защото аз не мога да очаквам какво ще направи".

Заминал за Париж мотивиран и подготвен, а следният финален двубой се проведе първо на родителите си в Украйна.

"Казаха честито, ние се гордеем с теб. И след това повече реваха", спомня си Семен.

Питам го къде се вижда след 10 години"

"По-добре да живееш днес и сега….. Какво ще имам след 4 години, това е голям сюрприз за мен. Голяма изненада!"

Злато за страната ни в Париж спечели и Магомед Рамазанов - в свободната борба. Роденият в Дагестан шампион започва да тренира при баща си. Борец е и по-малкият му брат Рамазан, който също се състезава за България. Спортът го научил на дисциплина.

"И на търпение, защото за големия успех е нужно и голямо търпение", признава Магомед Рамазанов - златен олимпийски медалист, свободна борба.

За себе си Магомед казва, че е нормален човек, който просто тренира борба 6 дни в седмицата - сутрин и вечер:

"Важното е да не се спира, да се трудиш, ако към това има и талант, успехът идва много по-бързо".

Баща му го научил никога да не се отказва.

"Но през цялото време ни контролираше, беше свързан с нас и всеки ден ни питаше като мина тренировката какво ново научихте. Винаги съм се чувствал свързан с него, независимо къде сме и по кое време", каза Рамазанов.

От родителите си научил колко важен е добрият пример. И иска след време да го предаде.

"Ако успея, бих работил като треньор. И да възпитавам децата да се самоусъвършенстват, защото животът минава бързо и човек трябва да остави следа в него като направи нещо добро", споделя златният медалист.

Вярва, че когато силно желаеш нещо, го получаваш. До успеха в Париж стигна след тежка контузия и трудна година. Но преживяното само калило духа му.

"Светът е изпитан и в него винаги ще има и добро, и лошо", каза Рамазанов.

По-добър свят иска и иранката Кимия Ализаде. Момичето, което носи исторически първи медал за България в таекуондото. Въпреки това, че тренира в Лондон, казва, че се намира доста прилики между Иран и нашата страна.

"Всъщност има и няколко думи, които са еднакви на ирански и на български, но не знам кой от кого ги е взел - като "чорап", ако го произнасям правилно и "перде", разказа Кимия Ализаде, бронзов олимпийски медалист, таекуондо.

Майка ѝ я записала да тренира в малък клуб до дома им, когато била съвсем малка. На 13 обаче се включила в международни състезания и повярвала, че може да стане шампион.

"Когато започнах да печеля медали, си казах това е, което мога да правя, в това съм добра, така че започнах да си вярвам повече отколкото когато и да било преди това", споделя Ализаде.

• Кимия Ализаде пред БНТ: Загубих страната си, за да бъда свободна

Платила успеха с цената на много жертви. Въпреки трудностите не би избрала различен път:

"Личността, която представлявам днес, е благодарение на пътешествието, през което съм преминала, така че не бих променила нищо. Съдбата ми имаше много възходи и падения, но всички те ми помогнаха да стана човека, който съм сега".

Казвам си - това е моята цел и правя всичко възможно, за да я постигна.

Предизвикателствата в живота приема философски.

• Кимия се надява ще продължи да нося повече медали на България

"Човек трябва да приеме, че животът не винаги е честен и в него има както спадове, така и успехи. И ние трябва просто да се борим с неуспехите и да празнуваме победите си. Толкова е просто", каза Кимия.

На малките неща в живота умее да се радва и Хавиер Ибанес Диас - боксьорът, донесъл единствения медал за България от ринга в Париж. Казва, че боксът сам го е избрал - а между въжетата от малък усеща конкуренцията и силното желание за победа.

"На 13 години започнах да печеля много състезания - където и да отидех, все бях първи. В този момент усетих този допамин, адреналин, хареса ми чувството и осъзнах, че с воля и упоритост ще мога един ден да имам и още по-големи постижения. Това отключи огъня в мен", каза Хавиер Ибанес, бронзов олимпийски медалист, бокс.

В родната му Куба боксът е религия. А талантът му позволил да спечели олимпийска и световна титла за младежи. Станал световен шампион в София, без да знае, че след няколко години съдбата отново ще го доведе у нас.

"Куба е в сърцето ми, но България вече е моят дом! Чувствам се добре тук! Харесвам много храната, природата и най-вече хората - те са като кубинците, много топли и гостоприемни", споделя Ибанес.

В България открил и любовта - съпругата си Мерилин. Двамата очакват първото си дете. Запознали се случайно - благодарение на музиката.

Събрал ги... танцът, признава Мерилин Кръстева.

"С тази красива жена разбрахме, че сме един за друг и нещата просто се случиха", допълва историята Хавиер.

"Той е много целеустремен - когато каже нещо, държи на думата си, честен е, страхотен професионалист и е просто един страхотен мъж", изброява още Мерилин.

• Хавиер Ибаниес: Благодаря на България, че ми отвори вратите си

За Хавиер боксът е целият му живот. Затова и Мери е плътно до него и следи всичките му мачове. Питам я как издържа да гледа, че понася удари:

"Зависи дали сме скарани или не... това е шега! Аз знам той колко много труд, сърце влага, което ми дава едно спокойствие да гледам мачовете му и вярвам, че той ще спечели".

Самият Хавиер знае, че с дисциплина и желание може да постигне всичко. Сега мечтае само да е здрав и да бъде добър баща. А на българите пожелава:

"Весели празници на всички българи!"

Снимки: БТА, БНТ, Архив

• Равносметката на 2024: Събитията, които развълнуваха България