От нашите пратеници: Лидерите на 44 държави са в Прага за заседанието на Европейската политическа общност

Войната в Украйна и свързани кризи със сигурността и енергетиката са във фокуса на първото заседание на Европейската политическа общност. В Прага се събраха лидери от 44 държави. България е представлявана от президента.

Румен Радев настоя за бързото приемане на България и Румъния в Шенген. Той коментира и новината, че служебното правителство е поискало оферта за закупуване на шведски изтребители "Грипен". Тази вечер Министерството на отбраната съобщи, че е отправено искане до Швеция, Франция, Израел и САЩ за наемане или закупуване на изтребители докато получим Ф-16.

Пред лидерите в Прага, а по-рано и в Малта, Радев заяви, че е време и България и Румъния да бъдат приети най-после в Шенген.

"Ние и Румъния не можем повече да бъдем държани извън Шенгенското пространство само заради това, че 11 години след като ние сме покрили всички технически изисквания, някой непрекъснато си измисля някакви неписани критерии. От това губим всички. Губи България, губи нашият бизнес, нашият туризъм, губят нашите граждани и нашата икономика като цяло. Не може България да проявява солидарност и да влага огромни финансови и човешки ресурси за опазване на нашата обща европейска граница, а в замяна да получава неразбиране и двойни стандарти. Не може българите да бъдат втора категория европейци и да чакат унизително по всички КПП-та на Европа", каза Румен Радев, президент на Република България.

Разтревожени от ожесточаването на войната в Украйна, в Прага лидерите дадоха своята подкрепа за Украйна, като първите думи на домакина Петър Фиала бяха, че Украйна ще победи.

"Ако погледнете присъствието, ще видите, че тук е поканен целият Европейски континент, с изключение на две държави: Беларус и Русия. Това показва колко изолирани са те", заяви Александър Де Кро, премиер на Белгия.

Председателят на ЕС Шарл Мишел посочи, че страните в и извън ЕС делят общ континент и са изправени пред общи предизвикателства.

"Ето защо трябва да обсъдим как да подобрим сътрудничеството и координацията помежду си, за да имаме повече стабилност, сигурност и мир. Предизвикателства са също и миграцията и мобилността. Но аз съм оптимист, защото поканените 44 страни решиха да участват в тази среща и затова ще имаме шанса да обсъдим задълбочено и по същество въпросите, на които трябва да дадем отговор", каза Шарл Мишел, председател на Европейския съвет.

Един от тези въпроси е за цената на войната в Украйна, плащана от Европа. Поставяне на таван на цените за природен газ за стария континент е сред основните идеи за облекчаване на икономическата криза.

"Нашият приоритет трябва да бъде изграждането на електрически интерконектори в Европа. Всички в момента искаме да подпомогнем собствените си икономики, но най-важното е да засилим европейската си стратегия и да намалим цените на газа. Подкрепяме предложенията на Европейската комисия. Това е стратегия за таван на газа за производство на електричество, което ще намали цените на електроенергията и ще бъдат подпомогнати домакинствата и бизнесът", заяви Еманюел Макрон, президент на Франция.

"Трябва да подобрим инфраструктурата навсякъде. Това се отнася за Централна и Източна Европа, Южна и Централна Европа, Западна и Централна Европа, Северна и Централна Европа. Трябва да изградим европейска мрежа! Това е важно за електроенергийната мрежа, за газовата мрежа и за бъдещата водородна мрежа", заяви Олаф Шолц, канцлер на Германия.

Все по-тежката цена на войната за европейския континент и разделението сред страните-членки пролича в начина, по който Полша заяви, че Германия не може да диктува енергийната политика на ЕС. Повод за острата реакция на Варшава стана пакет от 200 млрд. евро в помощ на домакинствата и бизнеса, за да се справят с високите енергийни цени, активиран от Берлин.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube