От нашите пратеници: Пореден ден на ракетни атаки срещу Одеса

Нови нападения по въздуха срещу Одеса. Ключовият пристанищен град е обстрелван по въздух и море дни наред.

След като летището и завод в близост до него бяха поразени, днес хората в района се опитваха да изчистят отломките от околните засегнати жилищни сгради. Други търсят убежище в катакомбите под града, дълги стотици километри.

Градът беше огласен от звука на сирени за въздушна опасност няколко пъти в рамките на днешния ден.

От Одеса предават специалните ни пратеници Александър Марков, операторът Станислав Златев и видеотехникът Тодор Илиев.

Екипът ни е до завод за производство на мебели, който беше поразен от крилата ракета. На метри от завода се намират жилищни постройки, като прозорците на всички блокове са избити от ударната вълна. Жителите се опитват да поправят щетите, но пораженията са огромни.

Заводът не е нито военен обект, нито собственост на държавата и въпреки това е поразен. На няколко десетки метра от попадението са били Иван и съпругата му. Почистват оцелялото от дома им. Ракетата паднала на метри от дома им и предизвикала огромна ударна вълна.

"Когато ракетата падна, бях на прозореца, ударната вълна ме изхвърли, стъклата се разпиляха", казва Иван.

Семейството бяхме вкъщи. Първо чухме една ракета, а после - втори взрив. Имаме счупени прозорци, вратите между стаите... Беше много страшно", допълва Катя.

Докато снимаме интервюто, прогърмява взрив на десетки метри от нас.

"Това, което сега чухме, е ПВО отбраната. Ние вече различаваме - кога работи тя и кога се взривяват ракетите", обясни Иван.

Въпреки разрушенията и страха Катя и Иван няма да напуснат Одеса.

"Няма да оставя мъжа си сам. Дъщеря ми е на 9 години и не може без баща. Не иска без баща си да ходи никъде. Затова засега оставаме тук", казва жената.

Валентина, Галина и Николай чули прелитащия ниско над тях самолет. Избягали у дома и залегнали на пода.

"Чухме звук на прелитащ самолет. След първия взрив се втурнахме към апартамента, легнахме на пода, последва втори взрив и след това прозорците бяха избити", разказа Галина Йосифовна.

Анастасия, Олга и Валентина са деца на войната - родени по време на Втората световна война.

"Страшно е. Но повече ни е страх за нашите деца, за внук ми. Нашите деца са мобилизирани. Всички сме деца на войната, преживели сме я. Сега я живеем пак. Големият ми син е войник. Баща ми не се би през Втората световна война, за да се воюва сега и моят внук", споделя Валентина Петровна.

През Втората световна война Валентина различавала по звука германските и съветските самолети. Днес не може да различи ракети, самолети, чужди и свои.

Катакомбите на Одеса, дълги стотици километри, са станали убежище за хората. В това квартално бомбоубежище ни въвежда Александър.

"Бункерът е оборудван по време на Студената война. Специален бункер-бомбоубежище. Над нас има шапка от бетон, дебела 2 метра, 20 метра е дълбок, стъпалата са устойчиви при случай на взрив", обясни той.

20 метра под земята, убежището е дало защита на хората през 1941-а, Студената война и днес.

"Тук тези пейки са за сядане. Направихме ги от дървени палети, линолеум, най-елементарното, за да починат хората", добавя Александър.

Хората оставят торби с имената си, както и бутилки вода, за да са готови при първата опасност. А навън сирените не спират. Одеса, която очаква комендантския час от 8-и вечерта до 10-и сутринта, е притихнала.

"Имаше някакви очаквания, че няма да гърмят по града, но тези надежди се развенчаха. Сега всички разбират, че никой не е в безопасност и че независимо колко далеч е фронтът, ти си подложен на опасност да падне някоя бомба върху твоя дом", казва Дмитрий Петков от Одеса.

"Аз не влизам по една голяма причина, защото моето убежище, е на 15 минути от къщата ми. Когато стигна до него, може да бъде вече по-зле. Ако е тежка нощ, мога да легна във ваната или в коридора, по-близко до вратите", обясни Яков Стойков.

Военните са твърди - Одеса е защитена. И смятат, че оръжието на руснаците привършва.

"Знаем, че удрят с ракети, по-съвременни, от типа "Икс", които са и по-скъпи, което означава, че запасите им от въоръжения привършват", заяви Сергей Братчук, Регионална военна администрация - Одеса.

В града - въпреки сирените, ракетния обстрел и сраженията край Змийския остров в Черно море - хората се опитват да запазят живота си - доколкото е възможно - от белезите на войната.