Краят на футболния сезон все още е доста далеч и не можем да знаем кому ще се усмихне Фортуна към края на месец май. Но можем да предположим, че независимо от имената на новите шампиони в големите първенства ще видим пищни паради по големите булеварди на съответните градове. Вероятно сте ги виждали - отборът с треньора и щаба минават на двуетажен автобус през центъра на града и феновете им се радват и празнуват заедно с тях дадения трофей.
У нас може би най-емблематичният пример е посрещането на националите след Мондиала в Съединените Щати през 1994 и движещите се коли с играчи по "Цариградско шосе". Всичко това е напълно нормално. Но нормално ли ще ви се стори, ако ви кажа, че историята помни и случай, в който елитен тим изпада от най-високото ниво на футболната пирамида в страната си, но въпреки това прави парад в края на сезона? Е, наистина има подобна аномалия.
Дами и господа - Мидълзбро, сезон 1996/1997. Събитията около тима са странни, меко казано. Отборът от североизточна Англия достига до финала в турнира за Купата на лигата, който обаче губи от Лестър. В шампионата събитията се развиват катастрофално, след като тимът е наказан от Футболната асоциация с отнемането на 3 точки от актива или точно толкова, колкото изпращат Мидълзбро в зоната на изпадащите след последния кръг. Боро приключва с 39 точки и остава на 19-а позиция, зад Съндърланд с 40. Първият отбор над чертата - Ковънтри, както и 16-ият Саутхемптън завършват с по 41 точки.
В Мидълзбро, където по онова време играят Жуниньо и Фабрицио Равинели, настроението никак не е приповдигнато. Но колкото и невероятно да звучи, тимът успява да достигне и до другия финал в домашните турнири през сезона - този за Купата на Футболната Асоциация, което до онзи миг никога не се е случвало на състава в цялата му история. Задава се мач на Уембли срещу Челси. Солиден процент от населението на града потегля към Лондон. Когато часовникът удря 17:00ч., в Мидълзбро няма нито един автомобил или човек по улиците. Тези, които нямат билети и не са отишли в столицата, са в пъбовете и стискат палци на любимците си. Но едно зло никога не идва само, така че болката за Мидълзбро ще продължи. Роберто ди Матео вкарва най-бързия гол в историята на финалите на ФА Къп и Челси повежда още преди да е изминала и една минута от сблъсъка. На всичкото отгоре италианският нападател Раванели се контузва и е заменен принудително във вероятно последния си мач за тима още през първата част.
Боро обаче не се предава и за един кратък миг доставя огромна радост на привържениците. При едно центриране отборът успява да вкара гол, който обаче секунди по-късно е отменен заради засада и радостта на феновете е напълно напразна. В крайна сметка тимът не играе никак лошо, но губи и този финал с 0:2. Така равносметката от сезона е два загубени финала за домашните купи и изпадане от Висшата лига. Едва ли може да е по-болезнено.
Когато обаче тимът се прибира, в града е организирано триумфално посрещане за играчите и треньора в знак на благодарност за борбения дух, показан на Уембли. Хиляди се стичат по улиците на Мидълзбро, докато прословутият двуетажен автобус се движи с минимална скорост. Много от играчите дори държат реч на микрофон. Сред тях е и Раванели, който обещава на запалянковците, че ще остане в тима, въпреки че той ще се състезава във второто ниво на английския футбол. И донякъде изпълнява обета си. През следващата кампания Фабрицио наистина остава в Мидълзбро, но изиграва едва два мача преди да се скара с ръководството и да се раздели с клуба. Единственият играч, който не присъства на парада, е Жуниньо. Бразилецът е отпътувал за родината си, като очевидно не смята да се връща в североизточна Англия.
Слуховете тогава го свързват с трансфер в посока Манчестър или Мадрид, а където има дим, има и огън - бразилецът наистина подписва малко по-късно с Атлетико Мадрид. Съдбата обаче обича да си прави шегички и въпреки че не дава обещание като Раванели, Жуниньо се завръща в Мидълзбро ... още два пъти. През сезо 1999/2000 играе в Боро под наем, след което прекарва в тима и периода между 2002 и 2004. В деня на парада феновете твърдят в интервюта тогава пред ББС, че не се сърдят на Жуниньо и разбират защо иска да си тръгне.
Парад след изпадане и два загубени финала.
Чуй новините
Подкаст
