Писма от архива: Какво са писали опълченците от бойното поле?

145 години след онзи 3 март. Отиваме в Националната библиотека “Св. Кирил и Методий”, за да видим какво се крие в българските вестници и списания в дните, в които български опълченци се борят за мечтаната свобода.

Връщаме лентата назад.

Октомври 1877 г. Габрово.

Редовете, които откриваме в списание “Славянско братство”, разказват за ученици, които са напуснали училище, за да се бият за свободата. Търговци, които са оставили богатствата си, защото им се стрували маловажни пред Освобождението. И двама братя, които казват на майка си, че няма да се върнат при нея, докато войната не приключи.

“Драга моя и мила майчице!

От заминаването ни през Дунава аз не съм ви писал, защото обстоятелствата бяха такива (…) Аз знаех, че ти и моята едничка сестрица ще тъжите, но не вярвах да покажете до там своята женска слабост, че да ни оплачете живи, както ми разказва един познат, комуто сте говорили. И двамата с брат ми С... сме живи и здрави като камък. Вие трябва да се радвате: ти, майко, бъди весела, че си била честита да родиш синове, които да бъдат участници в толкова желаното от българския народ Освобождение. Ако ли загинем на бойното поле, където умират хиляди млади юнаци и толкова първенци, ти пак се радвай, че умираме със славна смърт. (…)”

СНИМКА: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

“Вас може някой да ви излъже, че сме убити или ранени, но недейте вярва на всекиго. Защото има мнозина даже и от нашите другари, които се крият по кьошетата, без да влязат в бой, после гледат с четири очи как да се махнат и отиват да лъжат света, като се хвалят, че знаят всичко и са свършили големи работи. Но слава Богу! Такивато са твърде малцина.“

СНИМКА: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

“Аз участвах досега в две кървави битки (…), а брат ми е участвал в ужасните сражения навръх Балкана цели седем дни и нощи. И за ваша радост - ние и двамата оцеляхме.

Аз не ще мога да се върна и да следвам у военното училище, докато не свърши боя. А брат ми може да се измоли, но и той не желае да напусне бойното поле без време. Бъдете ми здравички!”

СНИМКИ: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

В писмото до майка си братята оставят послепис.

“П.С Мила сестрице! Ти си разумна и вярвам, че ще раздумваш милата ни майчица. Да я утешаваш и никога не я оставяй да плаче: Това не ще да ѝ помогне в нищо, а може би още да повреди скъпоценното ѝ за нас здраве. В най-тежките си минути и когато се намирам близо до премеждието, все си наумявам за изпетите народни песни. (…) Твоят сладък глас винаги ехти в ушите ми... “

Писмото стига до дома на тези, които най-силно го чакат. Майката на опълченците отговоря:

“Сладки ми сине, мила рожбо!

(...) при всичкото си търпение най-сетне се предадох в такава жалост, която само с плач и горещи сълзи можах да потуля. А сега, щом пристигна писмото, което нетърпеливо очаквах, и като ми го прочете сестра ви - радостни сълзи пророних над него. Аз се радвам не само задето сте живи и здрави, но още, че у твоето писмо има такива думи, които ми служат за доказателство на твоето пламенно желание, което имаше от малък да бъдеш някога полезен на народа си и на милата ни родина. Затова твърде ми беше свидно да не загинеш млад и зелен преди да си постигнал онова желание.”

СНИМКА: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

“Когато се научих, че лагерът ви са преместили край Букурещ, зарадвана подраних и запътих се пешком да видя милите си рожби, да ги изпроводя и да си ги прегърна за последно. Тъй окаляна стигам до мястото, дето сте пренощували, но кого да намеря? Войската ви заминала рано и отишла по друг път! Помисли, сине мой, какво е било тогава за майка ви, която погледна накъде сте заминали и се върна плачешком.

СНИМКА: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

Но както и да е било, днес аз и сестрицата ви сме радостни и весели. Нека да сте благословени от Бога, от мене и от всичкия български народ! Според вашата невинност, дето вие тръгнахте и отидохте самички, като на сватба, милостивий Бог ще ви опази, щото да се завърнете от бойното поле не само здрави и читави, но още победители над побеснелите наши врагове!”

СНИМКА: Национална библиотека “Св. Кирил и Методий”, сп. Славянско братство, 1877 г.

А. и С. са инициалите на синовете-опълченци. Архивът пази само тези думи от тях. В думите за българските войници списание "Славянско братство" допълва още един свидетелски разказ. Докато куршумите летели като град, българските дружини вървели под тях с тромпети и песни. Дори тези, които имали рани, не искали да лежат. Вървели редом с другите, с патериците към свободата.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube