Планът за възстановяване и устойчивост ще бъде представен утре в ЕК

Служебното правителство прие Плана за възстановяване и устойчивост. Утре той ще бъде представен пред европейските институции. Това заявиха пред медиите служебният премиер Стефан Янев и вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.

С проектите и механизмите в него България може да получи почти 13 млрд. лв. за следкризисно възстановяване. В плана има записани около 59 инвестиционни мерки и 46 реформи.

"Смятам, че защитихме за България тези 12,9 млрд. лв., въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация", каза министър Пеканов.

Българският План за възстановяване и устойчивост представлява програма за дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентноспособна, да ѝ дадат тласък и да повишат благосъстоянието на гражданите, като отговорят на предизвикателствата на 21-ви век, уточни той.

Вицепремиерът изказа благодарност към институциите за изключителното усилие по координация на всички държавни структури и неуморната работа по плана и не спести и критики към институциите, които са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи, като за пример посочи Висшия съдебен съвет.

Общият ресурс по плана е 12,9 млрд. лв., които ще се влеят в българската икономика в следващите години. С възможностите за допълнително активиране на средства сумата може да достигне 21 млрд. лв.

Планът съдържа 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. Те ще служат, както за укрепване на икономическата и социална устойчивост, така и за възстановяване на икономиката и за повишаване на дългосрочния ни потенциал.

Планът не е само проекти и ресурси, той ще даде тласък на реформи, каза още министърът.

Планът отговаря както на приоритетите на Европейските институции да засили екологичния и цифров преход, така и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят, в желанието си да избягват всяка трудна тема, добави вицепремиерът.

Той очерта ключовите промени от последните месеци:

• Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;

• Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;

• Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);

• 13 нови инвестиционни проекта;

• Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.

Заместник-министърът отговори и на множеството критики за забавянето на Плана, като подчерта, че това се дължи както на избягваните досега теми, така и на усилието да се гарантира, че средствата ще бъдат използвани по най-добрия начин: „Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства."

За пример Пеканов посочи засилването на реформите по отношение за върховенството на закона, за което благодари специално на екипа на Министерството на правосъдието.

Заместник министър-председателят Атанас Пеканов напомни и че работата по Плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията, особено в трудната тема енергетика.

Премиерът Стефан Янев определи приемането на Плана като навременен акт.

"Изпълнението на това, което сме поели като ангажимент като приоритет на служебния кабинет и предвид ситуацията в страната, този план да бъде инструмент, който работи в интерес на българските граждани за решаване на редица социални проблеми, както и даване на импулс на българската икономика и бизнес за тяхното развитие и осъвременяване в духа на тенденциите на 21 век и в духа на необходимостта на развитие на страната към икономика, която е по-високо производителна", каза премиерът.

Всичко това е направено с усилията на целия кабинет, експертите на почти всички министерства, в координация с представители на бизнеса и различни браншови организации, в координация с политическите партии.

"Имаме увереност, че това, което правим е един съзнателен акт, акт на отговорност към българските граждани и се радвам, че това се случва днес", каза още премиерът.