2 пъти по-нисък е делът на българите, които имат положително отношение към руския президент Владимир Путин, спрямо преди започването на военните действия в Украйна. Това показва проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на БНТ. 48% е неодобрението към Путин, а положителното отношение - 32%.
Пълното изследване ще бъде публикувано в предаването "Референдум" днес, 1 март, от 21.00 ч.
Войната в Украйна, с нейните жертви, страдания, разрушения и заложеното на карта бъдеще на Европа, променя драматично българското обществено мнение.
За четирите дни военни действия, ползващият се години наред с позитивен рейтинг руски президент Владимир Путин губи над половината от своята популярност в страната. Ако през периода 2020 - 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно, до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.
Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората, над три четвърти от които смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. В тези разломни дни, доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, 29% са с негативно мнение за него.
Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32 на сто.
На този фон, 55% одобряват поисканата от министър-председателя Кирил Петков оставка на военния министър, заради изразяваните от него „лични“ позиции по външната политика на страната, в разрез с общата правителствена политика. 36% не са съгласни със смяната на Стефан Янев. Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите да действат единно и сплотено.
Хората си дават ясна сметка за тежките човешки, морални, икономически и социални последствия от разрушителната война, които ще се усещат все по-силно през следващите месеци.
Склонни ли са в тази ситуация да заплатят за по-високите цени на тока и горивата, в резултат от войната и наложените санкции?
47% от анкетираните заявяват готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. 36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности, не са склонни, или не биха могли да платят по-високите цени. Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим.
Чуй новините
Подкаст
