"След новините": Законопроектът за изграждане на ветропаркове в Черно море скара политици и браншовици

Законопроектът за изграждане на ветропаркове в Черно море скара политици и браншовици, чуха се обвинения в лобизъм и заплахи за протести.

Изграждането на ветрогенератори в Черно море е и темата на предаването "След новините" тази вечер. Какво предвижда проектозаконът за ветропарковете, който предизвика бурни дебати и протести последните дни и какви са ползите от внедряването на генераторите - анализ на експерти веднага след края на емисията в 20:30 ч.

Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства скара депутатите от управляващата сглобка и опозицията. Чуха се обвинения и за лобизъм. Това можеше да бъде само акцент в новинарския поток за разменени реплики от трибуната за шезлонги и перки, ако само за няколко часа парламентарния скандал не придоби реални измерения. Туристичекият бранш се обяви против изграждането на ветрогенераторни паркове в Северното Черноморие на България с мотива, че това ще унищожи морския туризъм.

Рибарите почувстваха риск за своя поминък и заплашиха с протести, а екологични организации заявиха, че този закон застрашава биоразнообразието в Черно море. В тези крайности на думи и емоции ще потърсим мнението на експертите и ще изложим техните мотивите „за“ и „против“. Ще четем между редовете, за да разберем какво не ни казват и какво да изискваме ние като общество.

Изграждането на ветропаркове започва преди 30 години. Нуждата да се намалят въглеродните емисии във въздуха от изгарянето на въглища за производството на електроенергия, направи индустрията привлекателна и бързо разрастваща се в цял свят. В средата на деветдесетте години въведените мощности са били едва 10 гигавата, а днес са над 500. Най-големият ветропарк се намира в Северно море на 120 километра от бреговете на Великобритания.

"Брайтън е един от най-старите курорти в Европа. Там има централа, която е близо до града. Централата е на около 12 мили отстояние от брега. Тази централа не се виждаше от брега", каза Мартин Владимиров, енергиен експерт - Център за изследване на демокрацията.

"Китай е изградил офшорни ветропаркове, колкото целият останал свят взет заедно. Предимно в Жълто море. А в Жълто море има огромно количество риболовни кораби, може би десетки хиляди. Там се ловува с тонове и не е имало никакви проблеми с конфликти между риболовната индустрия и собствениците на ветропаркове", заяви проф. д-р инж. Бохос Апархамян – ръководител на Катедра „Електротехника и електротехнологии“ в ТУ-Варна.

У нас и политици и експерти твърдят, че изграждането на ветропаркове в Черно море ще има икономически и социални позитиви. Изчисления на Центъра за изследване на демокрацията показват, че цената на електроенергията от вятърните турбини в морето ще бъде около 75-80 евро за мегават час, която е с 20% по-ниска от средната за страната в момента. Ще бъде по-ниска и след 10 години, когато вероятно първите ветропаркове в Черно море ще заработят. Очакваният вятърен ресурс е от поне 116 гигавата. Потенциалните инвестиции са за над 20 милиарда евро, а новите работни места близо 30 000.

"На практика тези централи могат да служат като квази базова мощност за българската електроенергийна система и ще намалят нуждата на България да изгаря въглища в Маришкия басейн и да купува скъпа електроенергия от газовите централи на Гърция, нощно време и рано сутрин, когато има и голямо потребление на електроенергия. Разбирате ли, вятърът балансира Слънцето", обясни Мартин Владимиров.

За някои учени, негативите от ветропарковете са повече от предимствата. Те твърдят, че големите мощности в морето, рано или късно променят микроклимата на даден регион.

"Ние отнемаме потенциала енергийния на въздушните потоци в долния слой на атмосферата, в която ние живеем – първите 100 м. от повърхността на земята. Факт е, че след отработване на енергията на въздушната маса, нейната скорост намалява. Аз съм убеден, че 10-те хиляди мегавати, произвеждани в Северно море доведоха до повишаване на температурите лятото в Европа и понижаване на температурите в северните части на континента. Защо? Защото ние повлияхме на небезизвестното течение Гълфстрийм, което реално определя климата на Европа", коментира инж. Колю Орешков, експерт в областта на енергийната ефективност.

Като страна-членка на ЕС България е поела ангажименти за борба с климатичните промени и намаляването на вредните емисии. Те са очертани в Директивата на Европарламента и Съвета на Европа от 2018 г. за насърчаване на използването на възобновяеми източници. В тази връзка има изготвена Национална стратегия за устойчиво и енергийно развитие на България до 2030, с хоризонт до 2050 г., в която са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване измененията на климата.

"Това е нещо, което всяка европейска страна като регламент има. В голяма част от западните държави от доста време има такива ветрогенератори. По на изток закъснява малко процеса, но Румъния, например, ни е изпреварила с няколко години. Там се реализира вече голям проект", подчерта Ивайло Мирчев, депутат от ПГ на ПП-ДБ-вносител на проектозакона.

В проектозакона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства се казва, че ще бъде изготвен План за развитие на енергийните мощности в морето, чийто разпоредби следва да гарантират постоянно увеличение на инсталираните мощности. Самият план ще бъде подложен на обществено обсъждане и ще се изготви на база на социални и икономически данни и наличната екологична информация за морските пространства.

"За да се успокоят всички, трябва да знаят, че този закон само слага нормативната рамка, той няма да сложи ветрогенератори и в близките 10 години такива няма да има. Просто няма как да стане толкова бързо, това е бавен процес. Трябва да се минат съответните екологични оценки, съгласия на общините и т.н. Тоест, когато бъде приет не означава, че вдруги ден ще има ветрогенератори. Минимум 10 години е срока от днес. Но трябва да започнем работа, защото България е единствената европейска страна, която няма такова законодателство", допълни Ивайло Мирчев.

Приемането на закона обаче ще отвори пътя за строителството на ветропаркове в морето и колкото и да е бавен процеса, един ден те ще са факт. И точно това притеснява заетите в туризма и рибарите. Липсата на информация и предварително широко обсъждане с всички засегнати страни, буди тревога.

"Направихме допитване до всички членове на Варненската туристическа камара и на базата на информацията, с която колегите разполагат, всички, които се отзоваха, са категорично против. Аргументите им, най-вече, ако трябва да обобщя, е - ландшафтът ще бъде увреден", каза Стоян Маринов от Варненска туристическа камара.

"Наистина е доста лицемерно и бих казал перверзно българският хотелиерски бранш да протестира против офшорни вятърни централи, когато успя да унищожи българското Черноморие, бетонирайки го от край до край", обясни Мартин Владимиров.

"Бяха ни показани три петна за евентуалното изграждане на тези ветропаркове. Двата парка са пред Шабла. Единият е между Варна и нос Калиакра. Най-лошото е, че те са в риболовните зони, в които работим, особено тези пред Шабла, двата ветропарка", разказа Емил Милев, председател на рибарско сдружение „Черноморски изгрев.

"Ветропарковете са точно на пътя на рибата, която пътува оттук. И това най-вече за есенния риболов", уточни рибарят Красимир Петров.

"Когато си говорим с посланици на западни държави, а ние направихме доста срещи с такива, те казаха, че в техните страни се е случило същото. Хората първоначално са били притеснени и уплашени от нещо подобно. След това обаче разбират, че няма нищо страшно, нищо опасно и всъщност е в интерес на страната. В много държави има от 10-15 години такива ветрогенератори и никъде проблем не е възникнал под каквато и да е форма. Практически няма минуси", добави Ивайло Мирчев.

В Дания и Великобритания инвеститорите са създали компенсаторни механизми, чрез които се подпомагат рибарските общности за времето, в което се изгражда ветропаркът. Обикновено това е срок от 3 до 6 месеца. Експертите не отричат, че по време на строителството ще има негативно въздействие върху морските обитатели, но то ще е временно.

"Научните изследвания показват, че след завършването на строителството на парковете, дори да има намаление на рибните пасажи по време на строителството, те се възвръщат в по-големи размери, след като централите вече оперират", обясни Мартин Владимиров.

У нас няма конкретни проучвания за влиянието на вятърните турбини в морето върху екосистемите. Това се потвърждава от Института по океанология във Варна при БАН. Подобни опасения има в доклада на Европейската сметна палата, изготвен през миналата година. Анализа се базира на съществуващите вече ветропаркове в европейските морета. В този аспект заключението на Европейската сметна палата е, че „няма достатъчно емпирични данни и са на лице ограничени познания за несеверните видове и морска среда. Европейската сметна палата счита, че предвид съществуващите човешки дейности в морето и мащаба на планираното внедряване на възобновяеми мощности в морето, екологичният отпечатък върху морските организми може да бъде значителен. Основните опасения са, че ветрогенераторите излъчват вибрации, електромагнитни полета, а шума от перките ще гони рибата.

"Вибрации, които да се предават извън ветрогенератора практически няма. Има вибрации, които се получават от въртенето на ротора на ветрогенератора, но тези вибрации се поемат от специални амортисьори, които са монтирани на самата кула на ветрогенератора. Елементите на кулата на ветрогенератора са със болтови съединения и тези болтови съединения са с гумени тампони, които поемат точно тези вибрации", каза проф. д-р инж. Бохос Апархамян – ръководител на Катедра „Електротехника и електротехнологии“ в ТУ-Варна.

"Например, фактор може да бъде така наречения shadow flicker, който се получава или трептяща сянка, която възниква като визуален ефект. Друг ефект може да бъде свързан с така визуалния дискомфорт, който може да предизвика ветрогенератора. И разбира се, като може би третия определящ фактор, това е шума, който евентуално може да създаде някакъв дискомфорт за населеното място и съответно за населението, което се намира там", коментира доц. Д-р инж. Майк Щреблау – преподавател в Катедра „Електротехника и електротехнологии“ в ТУ-Варна.

"Българското Черноморие е опасано с кабели по дъното-телекомуникационни, електроенергийни. Има много обекти в морето, които използват вече инфраструктура по дъното и никой не се е оплакал, че тези кабели по някакъв начин пречат на риболова", заяви Мартин Владимиров.
Технологиите за изграждане на ветропаркове са две. При едната мачтите се слагат на постаменти на дъното на морето. При другата турбините са на плаващи платформи. Освен това вятъра в нашата акватория е по-слаб от този в Северно и Балтийско море.

"Просто колкото сме по-близко до брега, толкова по-ниска е скоростта на вятъра. Така, че не очаквам да има изобщо инвестиционни проекти преди 20-я км от брега. Сегашните технологии, които се използват и се инсталира в цял свят мачтата е в порядъка на 120-150 м.", каза енергийният експерт Мартин Владимиров.

"При по-големи дълбочини се използват плаващи конструкции, които се застопоряват със специални котви, например вакуумни котви. И най-вероятно в българския проект ще се използват такива ветрогенераторите, тъй като дълбочините са по-големи", разказа проф. д-р инж. Бохос Апархамян – ръководител на Катедра „Електротехника и електротехнологии“ в ТУ-Варна.

Голяма част от експертите вещаят светло бъдеще на вятърната индустрия. Но не бива да забравяме, че такова е било отредено преди век и за пластмасата, когато производството на евтиния материал е заместил коприната, дървесината и слонова кост. Днес обаче тя е най-големият замърсител в света, а гигантски острови с пластмасови отпадъци има на няколко места в световния океан. Дали използването на ветрогенератори в моретата наистина оказват влияние за глобалните промени в климата или са цивилизованият избор в 21 век за произвеждане на енергия, ще покаже не само времето, но и начина, по който те биха се внедрили. А това, от което обществото ни със сигурност се нуждае е ясна информация и градивни дискусии по темата.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News