Свят на крайности - 13 години след нападението на Брайвик, научихме ли уроците си?

Дългогодишните усилия да държим екстремистките партии извън управлението официално приключиха. Във Франция утре е на път да бъде тотално съкрушен така нареченият санитарен кордон, с който популистките и националистически партии не влизаха в парламента. "Национален сбор" на Марин льо Пен и протежето ѝ 28-годишният Жордан Бардела, вече разбиха центристите на Макрон на първия тур преди седмица.

• Коя беше най-голямата грешка на президента Макрон?

Във Великобритания като феникс възкръсна политикът - символ на Брекзит. Реформистката партия на Найджърл Фараж успя да пробие кордона към Уестминстър и вкара за първи път депутати в парламента.

7 държави в Европейския съюз - Италия, Финландия, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия и Нидерландия имат крайнодесни партии в управлението. В Швеция оцеляването на изпълнителната власт се крепи на подкрепата на националистите от партията Шведски демократи - втората по големина политическа сила в парламента.

Живеем в свят, в който крайностите крещят толкова силно, че гласът на останалите не се чува. Въпросът е дали не свикнахме с крясъците и ако не се върне нормалния тон - пътят до насилието е много кратък.

10 часа и 25 минути. Централна жп гара в италианския град Болоня - датата е 2 август 1980 г. Избухва бомба, скрита в куфар в чакалнята. Помещението е пълно с хора, които търсят прохлада в августовската жега. Рухва покривът, почти цялата сграда е разрушена, поразен е и влак, който стои на първи перон. Това е най-кървавият крайнодесен екстремистки акт в Европа след Втората Световна война - жертвите са 85, ранените - над 200. Отговорност поема неонацистката групировка Революционни въоръжени ядра.

След края на Втората световна война Европа се обединява около неписаното правило да държи крайнодесните в периферията на обществения и политически живот. Но екстремистите винаги са били сред нас. Във Франция има вълна от крайнодясно насилие през 60-те години. През 80-те и 90-те в редица европейски държави се развива крайнодясна дейност.

През същата 1980 г. 12 души загиват при бомбена атака на крайнодесни по време на Октоберфест в Мюнхен. В периода между 1990 и 2015 г. в Швеция, Италия, Германия, Великобритания, Гърция и Испания насилието от крайнодесни групировки е често срещано. В Германия между 2000 и 2007 г. групировката Националсоциалистически ъндърграунд извършва екзекуции на продавачи в магазини от турски и гръцки произход.

В Съединените щати крайнодесният спектър е доминиран от групировки, чиито корени отвеждат към ерата на робството, когато е сформирана крайнодясната терористична организация Ку Клукс Клан. Отвъд океана са характерни частни паравоенни групировки, със силни антиправителствени убеждения и конспиративно мислене. Такъв е и терористът Тимъти Макквей, който стои зад най-смъртоносния терористичен акт, извършен от американец. Атентатът в Оклахома Сити от 19 април 1995 г убива 168 души, над 680 ранени.

"Когато го видях първата ми реакция беше да легна на земята. Исках някъде да скоча, за да се скрия. В първия момент мислех, че съм успял. Тогава чух как някой извика пазете си идва дяволът, аз се изправих и започнах да бягам, нищо не ме интересуваше", разказва Магнус Хаконсен.

Това е откъс от филма "Назад към нормалното" от поредицата на БНТ - "В кадър". Разказът на Магнус Хаконсен е 1 година след трагедията.

15 часа и 25 минути - 22 юли 2011 година. Андерш Брайвик атакува с коли бомби правителствения квартал на Осло. След това - с огнестрелно оръжие, напада лагер на младежката организация на Работническата партия на Норвегия на остров Ютьоя. Убива общо 77 и ранява още 155 души, материалните и морални щети са колосални.

"Беше пълен хаос, тичах на посоки и в един момент, не знам как, се обърнах и видях дулото на оръжието му. Той стоеше отгоре, над мен. Това беше най-кошмарната секунда. Аз побягнах отново, тогава той стреля по мен и оглушах с едното ухо, с дясното. Уцели някакви скали и парчетата ме удариха в главата, усетих кръв, но бягах на посоки. Цялото ми лице беше одраскано от забити камъни, но това не ме спря, продължавах да бягам. Чувах изстрели, които свистяха зад мен, но не спирах", спомня си Магнус Хаконсен: Норвегия:22/7 - Назад към нормалното.

13 години след нападението на Брайвик се срещаме отново с Магнус, тук в София. Той е заедно с Лисбет Ройнеланд, която губи на Ютьоя своята 18-годишна дъщеря Суне.

Какво е омраза за вас?

"Крайно негативна емоция, насочена към някого и към нещо, без да се основава на истина. Омразата е толкова силна емоция, че оставаш без никакви възприятия. Колкото по-силно мразим, толкова по-малко човечни ставаме и възприятията ни закърняват. "

"След атаката в Норвегия бяхме шокирани. Казваме, че изгубихме девствеността си. 13 години по-късно знаем, че не може да останем безмълвни и трябва да се борим, трябва да го правим вътре в общността ни, в училищата, трябва да използваме всички средства", каза Лисбет Ройнеланд - майка, изгубила 18-годишната си дъщеря при атаката на Ютьоя.

Магнус и Лисбет са част от групата за подкрепа на близките и оцелелите след атаката от 22 юли. В първите часове след нападението, целият свят предполагаше, че зад кървавото клане стои радикализиран ислямист, а се оказа, че врагът е един от нас - норвежец и християнин.

Преди да атакува, Брайвик пише манифест от 1500 страници, озаглавен "Европейска декларация за независимост – 2083". В него признава, че иска да удари там, където боли най-много - демокрацията и децата. Твърди, че има замисъл за превръщане на Европа в Еврабия, твърди, че се извършва културен геноцид, масово преселение на мюсюлмани. Счита се за рицар, посветен на спиране на вълната от мюсюлмански имигранти в Европа. За Норвегия най-шокиращ е фактът, че врагът е един от нас.

"Трябва да погледнем навътре към себе си. Ние като общество бяхме заслепени преди атаката на 22 юли 2011. Като нация спекулирахме дали не е ислямистка атака и някак не виждахме проблемите в собствената ни система. Трябва да признаем, че системата ни не е перфектна, има недостатъци, както е и в повечето държави".

Атаката на Брайвик вдъхновява няколко нападения в Германия. В Мюнхен 9 души са убити в търговски център. Атаката е извършена на същия ден - 22 юли, но 4 години по-късно - 2016 г. - нападателят отново е мотивиран от расизъм и атакува имигранти. През 2019 година друг крайнодесен екстремист планира атака в синагогата в град Хале. Евреите, празнуващи на този ден най-големия си празник Йом Кипур, успяват да избегнат най-лошото. Но нападателят също има манифест и излъчва атаката на живо.

"Екстремизмът обикновено се ражда в ситуация, в която човек има усещането, че няма избор. Затова е важно да покажем на всички, че имат избор. Образованието със сигурност има огромна роля, но също и приемаща общност, дейности, в които да участваме, социални мрежи."

"Комуникацията е наистина важна, да се създават места за срещи на хора с различни мнения, за дискусии лице в лице, защото съм убедена, че всички, които използват реч на омразата, не биха ми казали тези думи директно в лицето. Винаги е различно, когато говориш с някой очи в очи."

След нападението на 22 юли Норвегия отвръща с пълна тишина. Десетки хиляди излизат по улиците с роза в ръка и отказват да се поддадат на гнева.

"Хората носеха рози и палеха свещи из целия град и казаха, че не се интересуват от отмъщението. От друга страна Брайвик успя, той нанесе удар, защото действията му бяха последвани от откритост на много крайнодесни екстремисти. Но днес капакът на тази тендежера под налягане е вдигнат и налягането е изпуснато, за да можем ние да застанем срещу тях и да кажем - не сте прави. Това, което се отключи, е един диалог, диалог, който никога преди това не се е състоял в Норвегия", мисли Магнус Хаконсен: Норвегия:22/7 - Назад към нормалното.

Това разказва Магнус преди повече от 10 години, но днес осъзнава, че не е бил прав

"Понякога трябва да повишиш тон, да говориш с висок глас, за да те чуят хората. Има много екстремистки възгледи, които попадат под прожекторите, защото са гръмогласни. Но тези хора си остават малцинство, мнозинството от хората не споделят екстремистки възгледи. Но всички ние чуваме само това гръмогласното и това става нормално. Тук е опасността и това е причината всички, които са против крайностите да говорят високо".

Лисбет и Групата за подкрепа на оцелелите и близките на жертвите от Ютьоя участват в изготвянето на доклад за екстремизма и речта на омразата в Норвегия. Оказва се, че 13 години след трагедията уроците не са научени.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News