Препис от 16 век на "Духовни двустишия" ("Masnavi–yi ma‘navi") - произведение на световно известния персийски философ, мистик, духовен водач и поет Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад б. Мухаммад Хусайн ал-Балхи Руми (известен най-вече като Руми), е включен в регистъра "Паметта на света" на ЮНЕСКО.
Съчинението е наричано от своите съвременници "коментар на Корана на персийски", поради мъдростта, богатството на словото, изискания стил, символизъм и многопластовост, с които се отличава.
Произведенията на Руми са преведени на много езици. Съществуват множество техни преписи в различни колекции по целия свят. Неговите трудове са от изключително значение за изучаването на историята и културата на хората от източните страни. Те съдържат сентенции и мъдри поговорки, набор от поучителни сюжетни стихове, примери от живота на пророците и др.

Ръкописът, който е единственият препис на произведението на поета в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", се съхранява в колекцията към отдел "Ориенталски сбирки". Отличителна особеност, която придава допълнителна стойност на този препис, са наличните шест печата, които свидетелстват, че ръкописът се е предавал от ръка на ръка между 1701 г. и 1843 г. (1113-1259 г. по Хиджра), преди той да попадне в библиотеката в Самоков, откъдето е донесен в Националната библиотека.

В колективното вписване на произведения на Руми в регистъра "Паметта на света" са включени още ръкописи от хранилища в Германия, Иран, Таджикистан, Турция и Узбекистан.

Към настоящия момент в Регистъра "Паметта на света" към ЮНЕСКО са включени три ръкописа от колекциите на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - Енински апостол от 11 в., Борилов Синодик от края на 14 в. и Masnavi–yi ma‘navi (Духовни двустишия) на Руми от 16 в., вписани съответно през 2011, 2017 и 2023 г.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Президентът Илияна Йотова: „Трябва да съхраним историята и самочувствието си на българи, за да свържем с тях бъдещето на децата ни“
С почит и преклонение: В сърцето на София българите посрещнаха тленните останки на цар Самуил
Акад. Васил Гюзелев: Няма съмнение, че откритите през 1969 г. кости са на цар Самуил