Интересни технологични и иновативни изобретения показва "Българско школо" по време на изложението "Училище за роботи". Тук любопитни посетители от всякакви възрасти научават повече за роботиката и нейното приложение в света.
Кристиян Михайлов е съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и на щанда му има различни технологични проекти – от индустриални до образователни проекти в сферата на световната роботика.
Въпреки че всеки проект е специфичен, като българския индустриален робот, който може да работи рамо до рамо с човек, едно от най-интересните изобретения със сигурност е роборъката. Тя е създадена от студент за медицински цели – да бъде заместител на липсващ крайник.
"Целта на всички тези проекти е буквално да запознаем учениците къде е приложението на роботиката в индустрията и в живота", каза пред БГНЕС Кристиян Михайлов.
Той сподели, че за децата това е изключително интересно и се наблюдава подобен интерес още при първокласниците, започвайки с легоробот, който може да научи детето на основи в програмирането, математиката, физиката, както и на по-сложни проекти в програмирането, като платка, която е бърз микрокомпютър, който има процесор и може в реално време да обработва изображение посредством изкуствен интелект.
В зависимост от подготовката и времето, отделено за обучение и придобитите знания, любопитството им и дали имат ментор, който да им показва реални технически примери, децата започват да реализират сами проекти между VIII и Х клас.
Теодор Николов представя на изложението работата на плевенския клуб по легороботика. Мъжът се занимава с програмиране на легороботи, 3D принтиране и освен изучаване на легороботика, той и колегите му организират и летни лагери по роботика за деца от четири години в Рибарица.
"Днес сме донесли някои от нашите роботи, които да покажем на участниците тук", каза той и обясни, че специфичното за тях е, че те са обвързани с образователния процес. По думите му са много популярни в Европа и в азиатските държави, а през последните 5 – 6 години навлизат усилено и в България. Характерното за тях е, че те могат да бъдат свързани с отделни дисциплини от образованието като математика, физика и химия.
"Децата виждат в реално време какво се случва и какво са направили. Разбират термини като ротации, секунди, време, могат да програмират роботи, които да изпълняват по-сложни мисии, в които се включват сензори и различни видове мотори", каза още той.
Теодор Николов уточни, че децата, които се обучават при тях, са от първи до седми клас, като главно се работи с третокласници и четвъртокласници. Има обаче и деца, които са все още в датската градина, на тях им е малко по-трудно все още, но пак им е интересно.
Ива Янкова е съосновател на международна школа по програмиране и дигитална грамотност. Школата е на пазара от почти девет години, а в България от три.
"Имаме няколко локации в София и в Пловдив, активно си търсим партньори в другите градове, като предлагаме на деца от 1-ви до 12-и клас курсове по програмиране, по роботика, по дигитална грамотност", заяви тя и допълни, че през ваканциите организират и лагери за деца от всякаква възрастова група, където се обучават на "Minecraft", дигитална илюстрация и др. Идеята не е непременно те да станат програмисти, а да се научат да мислят креативно, да работят в екип и да имат едно доста по-различно виждане за света, да станат създатели на техния свят.
На изложението Ива Янкова представя робот, който подрежда Кубчето на Рубик. Роботът е програмиран от екипа, съвместно с децата, които се обучават в школата и се водят напреднали ученици.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
