В деня на ромите - метафората на един учител за патрициите и плебеите

В международния ден на ромите ви срещаме с един учител от град Бяла, Русенско. Той е от ромски произход и вече повече от 25 години учи децата на български език и история.

„Никога не съм крил произхода си. Влизайки в първите класове, в първите часове съм казвал знаете кой съм – Руско Георгиев от Долна Студена, произхождам от плебейски произход. На езика на историята в римското общество се е деляло на патриции – богати и на плебей- бедни. Казвам, аз съм циганин, до момента не съм чувал да говорят зад гърба ми, защото аз никога не съм крил произхода си!", споделя Руско Георгиев.

Руско Георгиев е на 52. Разказва, че от малък обичал словото и историята. Завършил гимназия и въпреки че по онова време в ромската общност рядко се случвало някой до продължи образованието и още повече да мечтае да стане учител, намерил подкрепа в семейството си.

"Аз специално излизам от гетото, от работническо, селско семейство. Моите родители са нямали възможността да ме насочат по отношение на моето образование. Но са можели да кажат като останалите, хайде сега, няма да станеш даскал, няма да станеш професор, хайде с останалите в гетото, няма да ходиш на училище, трябва да работиш, да помагаш на семейството!", разказва Руско Георгиев.

Днес Руско Георгиев е учител по история и български език в професионалната гимназия в град Бяла. Голям процент от децата в училището са от ромската общност, а той от години е посветен на да помага за задържането им в училище.

"Те виждат в мое лице, не само учител, който ги възпитава, виждат в мое лице приятел, който може де ги насърчи, който може да им помага!", допълни Руско Георгиев.

"Ние посещаваме нашите деца в домовете ни допускат родителската общност, благодарение на г-н Георгиев, на медиаторите, те са един мост между училището като институция и като родителската общност!", обясни Пламен Велев – директор Професионална гимназия – град Бяла.

Руско Георгиев казва, че сега най-много му липсва контакта с децата в класната стая. Казва, че най-голяма радост му носят учениците, в които е успял да запали искрата на знанието, увереността, но най-вече куража да преследват мечтите си.

Автор: Мирела Дончева