Начало
назад
Възможно ли е Турция да изиграе ролята на посредник между Русия и Украйна?
Възможно ли е Турция да изиграе роля на посредник между Русия и Украйна? Отговорът на този въпрос потърсихме от посланика на Турция в България Н. Пр. Айлин Секизкьок. В специално интервю за предаването "Говори сега" по БНТ дипломатът говори за отношенията България - Турция, както и за решението на страната ѝ да смени международно си име.
БНТ: Провеждаме това интервю часове след като Турция подписа няколко споразумения с Украйна. Сред тях е и споразумение за свободна търговия. Какво ще донесат те не само на двете държави, но и на света?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Президентът Реджеп Ердоган замина на официалното посещение в Украйна на 2 февруари. То беше предварително планирано, защото през тази година отбелязваме 30 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Между Турция и Украйна съществуват много добри отношения. Винаги сме подкрепяли териториалната цялост на Украйна, както и принадлежността на Крим към пределите ѝ. Посещението беше знаково и в контекста на времето, когато се проведе, а именно напрежението между Украйна и Русия.
Посланията на Ердоган в Киев бяха много ясни.
Поддържаме много близки отношения и с Русия, и с Украйна. Те са наши съседи в Черноморския регион. Смятаме, че проблемите трябва да бъдат решени чрез диалог, по дипломатически път и със силата на международното право. От самото начало на конфликта Турция полага усилия затова. Категорично
не желаем военен конфликт и сблъсъци.
Искаме да го предотвратим и турският президент посредничи в тази посока. Той предложи ръководителите на двете държави или техни представители да се срещнат в Турция, а президентът на Украйна благодари за това усилие. В същото време съвсем скоро очакваме президентът Владимир Путин също да посети страната ни. Убедена съм, че и тогава Ердоган ще продължи с тези свои опити.
Геополитиката стои отвъд отношенията Украйна - Русия - тук идват отношенията НАТО - Русия, САЩ - Русия. Както знаете, Турция е една от най-големите сили в НАТО. Имаме сериозен принос за развитието и политиката на Алианса.
Ще ви дам пример със сериозното ни участие в мисията в Афганистан. Наясно сме колко важна и стратегическа сила е НАТО. Това, което ние искаме от самото начало на възникването на напрежението, е да държим отворена вратата на диалога.
БНТ: В това напрежение бяха засегнати и България, и Румъния. Знаете, Русия поиска изтеглянето на войските на Алианса от двете страни. Как приема Турция това искане като член на НАТО?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Позицията на НАТО беше оповестена в Брюксел по много ясен начин. Турция застава зад нея. Страната ни подкрепяше членството на България в НАТО още от самото начало. Дори сме правили символични жестове, докато течеше процесът по присъединяване. И България, и Румъния са наши съюзници. Мисля, че НАТО и държавите, които членуват в Алианса, дадоха много ясен отговор на Русия.
БНТ: Още една новина насочи вниманието към Турция през последните седмици – желанието на страната да смени международното си име. Защо взехте това решение и как новото име ще промени имиджа на страната?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Както знаете, това не е нещо ново. От доста време търсим начин да променим етикета "Made in Turkey" към "Made in Türkiye". В началото частният сектор, а не държавата искаше това. Върху всички наши продукти, предназначени за износ пише: "Made in Türkiye". "Türkiye" въплъщава вековните ни традиции, култура, кухня, туризъм. С това звучене думата е оставила ярки следи. Думата "Türkiye" е запазена марка за нас. Приемаме това в някаква степен и като стратегическа стъпка за развитието ѝ. Смятаме, че по-този начин, стоките, произведени в нашата страна, ще бъдат представени и по-добре. Правителството ни е решено да предприеме тази стъпка.
БНТ: Като казвате марка, търговията е водеща за Турция, а с обезценяването на лирата още повече българи започнаха да пътуват до Турция, за да пазаруват. По какъв начин това стимулира вашата икономика?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Много сме щастливи, че хора от съседните държави прекарват почивните си дни в Турция. Освен стимулирането на икономиката това сближава и хората. Спомага за развитието на културния диалог. Много сме доволни от това. Надяваме се хората да не идват само за уикенда, а да прекарват и повече време в Турция. Разбира се, това не е лесно в условията на COVID-епидемия. Мерките за влизане в страната бяха изключително затегнати.
БНТ: Беше спрян и нощният влак между София и Истанбул?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Да, следим отблизо ситуацията с него. Турската железопътна компания беше изключително доволна от интереса на пътниците към този влак. Той беше спрян заради пандемията, но процесът на възстановяване на линията вече започна. Най-напред по маршрута Пловдив - Одрин.
Имаме добри новини в тази връзка - покрай спирането на влака стана още по-ясно, че и двете страни изпитваме необходимост от съществуването на железопътен транспорт между двете страни. Ето защо беше ускорена модернизацията на жп линиите между България и Турция. Така ще ни свързва и високоскоростен влак. Проектът привлече вниманието на Европейския съюз и
получихме едно от най-високите финансирания за този вид проекти - 550 млн. евро.
Очакваме през 2023 г. високоскоростната линия от българо-турската граница до Черкезкьой ще бъде завършена. Отсечката от там до Истанбул също ще бъде модернизирана. Знаем, че този процес започна и в България. С гордост мога да заявя, че по една от най-трудните отсечки с тунели работи турска фирма. Бях на място и съм впечатлена от мащаба и машините, с които работят. Надяваме се, че в рамките на 3 - 4 часа ще стигаме с влак от София до Истанбул.
Опитваме се развием и транспортните връзки по вода, защото сухопътният транспорт с тирове не е достатъчен. България проявява голям интерес към морския транспорт и фериботните връзки от Варна и Бургас до Истанбул. Това, което се питаме ние, е дали ще има интерес и дали има дългосрочна перспектива в тази инвестиция. Съвсем скоро турският министър на транспорта ще посети България. Ще обсъдим и това.
През последните месеци бяха направени редица инвестиции в България. Ковид ни показа, че не е много надеждно да разчитаме на стоки и услуги, които са твърде надалече. Срещнахме много затруднения при продажбите. И правилното решение беше е да произвеждаме и продаваме, колкото се може по-наблизо. Това е една от основните причини турските инвеститори да проявяват още по-голям интерес към регионалните пазари и пазара, ориентиран към Европейския съюз. Искаме да увеличим производствения ни капацитет и да насочим част от него в региона.
България е сред най-подходящите места.
Една от най-големите ни инвестиции през последната година беше в Русе.
Въпреки трудностите заради пандемията, успяхме да приключим 2021 г. с 26% ръст в международната търговия.
БНТ: Проведохте срещи с много министри от българското правителство. Кои бяха приоритетите, които очертахте?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Преди две седмици се срещнах с премиера Кирил Петков и една от темите на разговора ни беше улесняването на чуждестранните инвеститори и облекчаването на визовия режим. Това е едно от най-големите ни очаквания, защото признавам, в момента срещаме трудности.
Проведохме много сериозен разговор и с министъра на здравеопазването. Ще се радваме да посрещнем представители на министерството и здравни специалисти в Турция. Обсъдихме как можем да помогнем за модернизацията на здравеопазването и спешната помощ в България, както и в процеса на дигитализация. Ковид също беше една от темите. Знаете, Турция е сред деветте държави в света, които създадоха собствена ваксина срещу Ковид. Можем да произвеждаме 30 милиона дози годишно. Последните проучвания показаха, че
ваксината е много ефективна не само срещу Делта варианта,
но и срещу Омикрон. Започнахме да я поставяме и като трета доза.
Другата важна тема беше сигурността на българо-турската граница.
БНТ: А достатъчна ли е подкрепата на ЕС към Турция за овладяване на бежанския поток?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Бежанците не са взели решение да напуснат своите страни с огромно желание. Те са потърпевши от войната и проблемите в страни. Може би наблюдаване емиграция, която се е случила преди векове. И Турция е в центъра на този процес. Понякога сме крайна цел на бежанците и емигрантите, а понякога - транзитна страна. Само през 2019 г. сме заловили 450 000 души в Турция, а милиони са върнатите от границата. В момента в страната има около 3,7 млн. сирийски бежанци или 5 милиона емигранти. При тази тежест полагаме усилия за засилване на контрола и сигурността по нашите граници, за да предотвратим нелегалното преминаване. В същото време сме длъжни да проявим хуманно отношение към тези, които вече са наша територия. В същото време държавите от Европейския съюз казва на Турция: мигрантите да не идват при нас! Задръжте ги!
БНТ: А каква подкрепа би била достатъчна за Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Тази подкрепа не би трябвало да има само финансово изражение. Това не е правилният начин да погледнем на ситуацията.
Турция хотел ли е? Хотел за мигранти ли е?
От 2011 г. досега са изразходвани 45 - 50 милиарда евро за справянето с проблема, докато през 2016 г. , замислете се - 5 години след като проблемът се появи и бежанците тръгнаха към Европа, Европейският съюз се събуди и отпусна 6 милиарда евро на Турция за справяне с бежанския проблем. Финансово това не е достатъчно. Нито можем да си мислим, че само парите ще решат проблема.
Това е много егоцентрично.
Искаме заедно с Европейския съюз и да стигнем до основите на проблема и да го решим там - в партньорство. Докато гражданската война в Сирия не спре и няма политическо решение, бежанците ще продължават да идват към Турция и Европа.
Виждате и каква е ситуацията в Афганистан. Още от 2019 г. предупреждаваме, че трябва заедно да намерим решение. Иран също е голяма транзитна държава. Защо не работят с Иран? Опитайте се да ги задържите там!
Освен това Турция е кандидат за член на ЕС. Започнахме преговори. Не сме Трета страна. Предприсъединителният процес обаче беше замразен. Не се провеждат и стратегически срещи. В момента, в който Европейският съюз има най-голяма нужда от Турция, вместо да засили сътрудничеството, налага санкции.
Но искам да подчертая, че българските правителства, винаги са оказвали сериозна подкрепа на Турция пред европейските институции. Трябва да приемем този факт и бъдем благодарни затова. България разбира най-добре какъв е натискът върху Турция от страна на мигрантите.
България винаги е заемала водещо място
сред тези, които казват в Европа: да послушаме Турция, да ѝ помогнем. Вярваме, че това ще продължи така и с новото правителство.
БНТ: Една от най-обсъжданите теми у нас са отношенията между България и Република Северна Македония. Вие сте посланик тук, а съпругът ви е посланик в Скопие. Важна тема на разговор ли е и за вас?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: Винаги. Мога да кажа, че това е една от най-важните теми, когато се видим. И ние се питаме къде ще му излезе краят. Съпругът ми разказва какви са очакванията в Република Северна Македония, за желанието им да станат част от Европейския съюз, а аз смятам, че съм запозната по-добре с българската позиция. Но ако го погледнем от Турция, смятаме че
европейската перспектива на Република Северна Македония
е много важна. Решаването на въпросите между двете страни е много важно. В крайна сметка ние сме на Балканите. Затова интеграцията на Балканите и добрите отношения между държавите в региона ще ни карат да се чувстваме по-сигурни.
БНТ: От 2 години сте в България. Посетихте много различни региони в страната. Доловихте ли някаква разлика между българските турци и турците в Турция?
Н. Пр. Айлин Секизкьок: За мен България е много специална страна. Винаги го казвам и пак ще го кажа: влюбих се в България - в хората, в природата, в културата.
Толкова много си приличаме.
България в същото много важна за нас, защото тук живеят и много български турци. В рамките тези две години обиколих България село по село - Крайдунавския регион, Руен, Родопите, Кърджали, Благоевградско. Срещнах много обич. Впечатли ме колко са чистосърдечни хората и как са запазили своите традиции. На всяко от местата ми подариха народна носия. Хората искаха да си я сложа и да бъда сред тях облечена по този начин - като една от тях. Много ценя това. За мен те са мост между двете страни и трябва да го запазим.
