Велики 36 часа

Животът може да ти предложи всякакви приключения. Ако си отдаден на професията, сигурно си имаш цели, които да постигнеш, мечти, които сляпо да гониш, макар да знаеш, че вероятно никога няма да се осъществят. В този текст ще има малко цифри и повечко размисли за едни 36 часа, които изживяхме от вчерашния следобед досега.

Само си представете - където и да отидеш в Париж, постоянно някой ти звъни или пише, че сме взели още един медал. И още един. И още един. И така - седем. Три от които златни. Вчера ви разказвах за това, че България нямаше олимпийски шампион при мъжете от 2004 насам.

Сега за въпросните часове вече има трима. В Токио взехме 6 медала и пак бяхме супер щастливи, защото бяха два пъти повече от тези в Рио или Лондон. В Пекин също имахме само 1 злато. А сега - 3 в рамките на два дни.

Защо ви разказвам това - след години ще си спомням със сигурност как съм си тръгнал намръщен от залата по художествена гимнастика. Беше ми откровено криво, защото Стилияна Николова не беше преминала през квалификациите на индивидуалното и шеще да гледа финала отстрани.

Отидох на боксовите полуфинали, където за жалост и с помощта на съдиите Хавиер Ибаниес отпадна и трябваше да се задоволи с бронза, а после на интервюто, което направихме си поплака и това допълнително влоши настроението ми. Което беше направо парадоксално, защото отвсякъде "валеше" позитивизъм.

Титла в борбата, първи бронз в историята в таекуондото, отказалият се преди време във вдигането на тежести Божидар Андреев стигна до бронз. Просто велико! Събудих се тази сутрин и си казвам: "Дай по-сериозно, не може да не си в настроение при всичко, което се случва.".

Дванадесет час по-късно вече имаме още две титли, а аз си тръгнах с усмивка от залата по художествена гимнастика, където спечелихме първия си медал в индивидуалното от 1988 насам и среброто на Адриана Дунавска. Боряна Калейн сама призна, че това е най-силното състезание в кариерата й. Най-силното в кариерата й, подчертавам.

Направих си едно селфи и пак си казах: "Дай по-сериозно, виж какво се случва!" Повечето ни спортисти казват, че човек трябва да е целеустремен и да вярва. Звучи клиширано, но кое не е вярно?!

Иранка, която не иска да бъде част от режима в родината си. Украинец, който вече говори повече от разбираем български. Руснак, който не мрънка и се бори до последната секунда, когато спечели медала си. Роден в Париж колос във вдигането на тежести, който просто каза, че ще унищожи конкуренцията.

Ром, чиято нищета в живота едва ли особено много му е помагала в професионалния спорт. Кубинец, който още след втората си победа каза, че България го е приела като син и я обича. Гимнастичка, която трябваше да преглътне много, но която търпеливо изчака звездния си миг.

36 часа, приятели. 36 часа, които трудно ще бъдат забравени!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: