Върнете ме в началото на века, част 2

Началото на този разказ беше за компанията на Франк Лампард, която просто не иска да приеме, че времената се менят и футболът еволюира. В очите на по-възрастните запалянковци на терена вече ги няма значимите фигури, лидерите, импровизацията, съдийските неточности, дори грубостите. Всичко е завладяно от технологиите и едва ли не очакваме изкуственият интелект съвсем скоро да отиде до наказателното поле и да отбележи някой победен гол. В края на първа част направих едно сравнение, описвайки случващото се на от едно от дербитата между Арсенал и Манчестър Юнайтед в началото на този век, по време на което има 44 нарушения. Но това е напълно нормално за онези години, защото откакто Opta следи за всякакви налудничави статистики, във Висшата лига е имало 13 мача, в които са извършени поне 46 фаула. И всеки един от тях е между 2003 и 2007. Да видим къде ще ни отведе нататък нашият разказ...

Фил Невил – част от „червените дяволи“ в златната ера на Манчестър Юнайтед, споделя, че двубоят между Арсенал и Манчестър Сити през настоящия сезон, приключил при равенство 2:2, най-накрая му е напомнил за големите мачове от миналото. Имаше от всичко – драма до последно, мач, отговарящ на огромните очаквания, доста голове, нечисти действия като това на Холанд при изравнителния гол. „Това беше като един от мачовете, в които ние играехме!“ – радостно описа двубоя Невил. Фигури около страничната линия, фигури на игрището! Нормално. Артета и Гуардиола може и да са далеч от съперничеството между сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер, но поне откъм тактически идеи могат да се похвалят с особен запас от оръжия, както и с пълна футболна бойна готовност да се вкопчат в люта битка.

Понякога самите срещи падат в капана на колосалните очаквания на хората. В началото на века мачовете между Арсенал и Манчестър Юнайтед често бяха заложници на прекалената грубост, като в два от мачовете на „Олд Трафорд“ през 2003 и 2004 фокусът почти изцяло беше върху нефутболните аргументи на двата отбора. А да се говори, че в момента футболът робува на тактика и не обръща внимание на забавлението, също не е коректно. В периода август 2004 – август 2007, когато начело на Челси и Ливърпул са съответно Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес, „сините“ от Лондон и мърсисайдци се срещат общо 16 пъти. В 10 от случаите в мача има един или по-малко голове. Съмнява ме това да е дефиницията за забавление, нали? Един от големите футболни романтици Хорхе Валдано тогава определи изключително нецензурно качеството на мачовете между Челси и Ливърпул, пишейки за испанското издание Марка, че „това е най-точният пример за грешната посока, в която върви футболът. Тактика, физика, директен подход? Да. Но финтове, смяна на скоростта, двойно подаване, прокарване на топката между краката на съперника, пас с петичка? Забравете за тези красиви изпълнения.“ – тюхкаше се Валдано по отнощение на продукцията, която предоставяха тогава Моуриньо и Бенитес.

Сезон 2007/2008 вероятно е най-силният за английската Висша лига. Или хайде – един от най-силните. Тогава сякаш това първенство стигаше до апогея си. Два английски отбора – Манчестър Юнайтед и Челси стигнаха до финала в Шампионската лига в Москва; в края на тази година Кристиано Роналдо спечели първата си Златна топка, а играчи като Рио Фердинанд, Неманя Видич, Уейн Рууни, Стивън Джерард, Франк Лампард и Фернандо Торес бяха на върха на кариерите си. Съвсем случайно (или пък не), това беше сезонът, в който броят на подаванията във Висшата лига падна до 717 на среща, най-ниския показател, откакто Opta изчислява и този компонент. Да не говорим, че в онзи сезон процентът на точните пасове е средно 69.8%, а в настоящия сезон е 83.7% към момента. И тук се появява въпросът – еволюира ли играта в правилната посока или критиците са слепи за хубавите промени и отказват да приемат, че днес футболът е по-съвършен отвсякога, макар и да е свел импровизацията до минимум?

През настоящата кампания Евертън е отборът с най-нисък процент на точните подавания – 74.8%. Само 4 отбора са имали по-високи показатели от 74.8% през 2006/2007.

И може би отговрът на всички полемики се крие в личността. Защото е доста съмнително, че сегашните играчи не разполагат с техническите умения, с които да забавляват или трогват аудиторията. По-скоро липсва онази специфична аура, онази харизма, по която се прехласват по-възрастните любители на играта. Виера, Анри, Дробга, Джерард, Кийн и Рууни може и да имаха различни качества и позиции, но всеки от тях изпъкваше най-вече заради своя характер и стряскащо опонента присъствие на терена. Днес играчите във водещите клубове донякъде се превръщат в поредния механизъм в системата, без да искат да привличат излишно внимание върху себе си по време на мачовете. Да, винаги ще има огромни звезди като Мохамед Салах и Ерлинг Холанд, но водещите полузащитници във Висшата лига са всичко друго, но не и магнит за внимание, за неспортстменски прояви, за хитринки по игрището – Родри, Бернардо Силва, Алексис МакКалистър, Мойсес Кайседо, Мартин Йодегоор, Деклан Райс са все прелестни играчи, но привържениците сякаш не виждат в тях лидери.

Времената се променят. И футболът в никакъв случай не е застинал на едно място и продължава да ражда великолепни играчи. Букайо Сака – на 23 години - вече има два сезона зад гърба си, в които е вкарвал 2 пъти повече голове, отколкото Райън Гигс в най-добрия си сезон за Манчестър Юнайтед. Мохамед Салах вкарва с честота, с която преди години далеч не можеха да се похвалят в същото първенство Кристиано Роналдо или Робер Пирес. Някои ще кажат – „лесно е, когато съдиите те пазят и не позволяват на защитниците да те ритат и блъскат като в миналото.“. И може и да имат право. Но и трябва да отчетат, че днес се вкарват доста повече голове, което би трябвало да спомогне за атракцията, за която се оплакват някои, че отсъства. През миналата кампания в Англия се вкараха средно по 3.28 гола на мач – най-високите нива от средата на 60-те години на миналия век. Това вече е дефиницията на забава. А и отделно – Кийн, Джерард и Лампард, с когото започнахме тази история, не могат да се похвалят със „Златната топка“ в колекцията си. Каквато има Родри. Нищо, че не изглежда така свиреп.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: