Португалия не трябва да избира между Роналдо и Жезуш. Тя трябва да избере националния си отбор.
Кристиано Роналдо и Португалия стигнаха до онзи неприятен момент, в който вече не става дума просто за футбол. Става дума за власт, авторитет и за един много прост въпрос: може ли най-голямата звезда на една национална селекция да приеме, че вече не е по-голяма от самия отбор?
Всичко около отношенията между Роналдо и Жорже Жезуш изглежда все по-трудно за прикриване. Едната страна говори за липса на непреодолим конфликт, а информацията от португалските медии рисува съвсем друга картина. Ако действително Роналдо е решил да не се връща в националния отбор, докато Жезуш е селекционер, тогава Португалия е изправена пред ситуация, която няма лесно решение.
Защото тук няма значение дали се казваш Кристиано Роналдо. Това е може би най-трудното нещо за приемане от една суперзвезда, която в продължение на близо две десетилетия е била лицето на португалския футбол. Роналдо е човекът с огромното влияние, човекът с рекордите, капитанската лента и статута, който трудно може да бъде сравнен с този на който и да е друг португалски футболист. Но в един национален отбор има една граница, която не би трябвало да бъде прекрачвана – треньорът определя кой играе.
И точно тук е същината на проблема. Ако Роналдо иска да продължи да играе за Португалия, той трябва да приеме и всички останали елементи от тази роля. Да започне като титуляр, ако треньорът реши. Да остане на пейката, ако треньорът реши. Да бъде сменен в 60-ата минута, ако тактиката го изисква. Да получи капитанската лента или да я предаде на друг. Това не е въпрос на уважение към кариерата му, а нормална част от живота на всеки футболист в националния отбор.
И обратното също е вярно – Жорже Жезуш трябва да е достатъчно голям треньор, за да не превръща отношенията си с Роналдо в лична битка. Ако решенията му са продиктувани от футболни аргументи, той има пълното право да ги защитава. Но ако конфликтът се превърне в демонстрация кой кого ще надживее, губещият няма да бъде нито Роналдо, нито Жезуш. Ще бъде Португалия.
Тъкмо затова сегашната ситуация изглежда толкова абсурдна. Португалия разполага с поколение, което може да направи още много, а в същото време около отбора се говори повече за отношенията между две личности, отколкото за футбол.

Вестник „А Бола“ много точно поставя Роналдо пред избор. Той може да каже „да“ и да се върне като футболист, който приема правилата на националния отбор. Или може да каже „не“ и да сложи край на международната си кариера.
Трети вариант трудно съществува. Роналдо има право да бъде обиден. Има право да не харесва решенията на селекционера. Има право дори да смята, че към него не се отнасят с необходимото уважение. Но няма право да определя правилата на националния отбор само защото е Кристиано Роналдо.
И може би това е най-трудният урок в края на една велика кариера – да разбереш, че името ти може да е огромно, рекордите ти да са недостижими, а влиянието ти да е историческо, но футболът продължава и без теб.
Португалия не трябва да избира между Роналдо и Жезуш. Тя трябва да избере националния си отбор.
Румен Радев: Атаката срещу двата кораба е била с морски и въздушен дрон
Министър Димитър Стоянов: Два хеликоптера пътуват към Варна, в операцията ще се включи и самолет Су-25
Урсула фон дер Лайен: Ситуацията в Черно море е силно обезпокоителна