Утре в София има маратон. Събитие, което е престиж за всяка столица, за всеки град, за всеки район. Очаква се над 12 хиляди души да побегнат по жълтите павета – някои с идеята да победят, други с намерението да се повеселят, а трети – просто за да усетят какво всъщност представлява изпитанието да избягаш над 42 километра и 195 метра.
Сега си представете още по-натоварващо организма предизвикателство. Многократно по-натоварващо. Вероятно сте чували за IronMan. Легендарното състезание по триатлон, което наистина превръща хората в машини. Включва стандартната дистанция на всеки маратон, която трябва да бъде измината от състезателите, които обаче в допълнение трябва да успеят да преодолеят 180 километра на колело, като преди това са плували 3.8 км. в открити води. Нечовешко. Почти невъзможно. Но както знаем – „почти“ не означава „напълно“.
Днес в Кона, Хавай, сред вулканични изкачвания, екстремна жега и изтощителна влажност отново ще се състои най-престижното събитие в тази сфера: Световното първенство по IronMan. Състезателите го наричат просто с митичното „Острова“, показвайки почитта си. А вероятно – и страха си.
Да познаеш победителя е изключително сложно. Миналата година една от фаворитките и шампионка от предходното издание Луси Чарлз Барклей дори не успя да завърши, след като очевидно не прецени достатъчно добре физическия си ресурс. Какво отличава най-добрите? Прецизно хранене, което трябва да помогне за компенсирането на 10000 изгорени калории по време на състезанието; непрестанни тренировъчни лагери; вродена способност да понасяш болка? Солвейг Льовсет сякаш притежава всичко. Когато миналата година стана световна шампионка и получи златния си медал, тя очарова всички с уменията, харизмата и формата си. Но и с добротата си.
По време на наглед безкрайната надпревара е повече от нормално в съзнанието ти да се прокрадне съмнение или колебания относно възможността ти да спечелиш. За разлика от други изключителни звезди в световния спорт при дамите – като Наоми Осака или Симон Байлс, норвежката триатлонистка за момента демонстрира психическа устойчивост, която по нищо не отстъпва на физическите и дадености. „За щастие това ми идва естествено“ – казва тя с широка усмивка. „Казвам си – добро решение! Справяш се добре, гордея се с теб! И нещата някак си се получават“ – продължава с разказа си Солвейг, която твърди, че е най-вярната си поддръжничка. „Аз съм мажоретка на самата себе си“ – обяснявайки как успява да контроли емоциите и сама да се ободрява.
Льовсет ще се опита да стане първата жена от 2018 година, която успява да защити титлата си в Кона. Това би й донесло 125 хиляди долара от наградния фонд. Изглежда в добра форма, след като успя да триумфира по-рано през годината в идентични по своята сложност супер триатлони в Тексас и Хамбург. През миналия месец тя завърши четвърта в Ница, където надпреварата беше с по-щадящ маршрут, съкратен на половина – 1.9 км. плуване, 90км. колоездене и 21.1 км бягане. За норвежката обаче по-дългото състезание е по-привлекателно, просто защото й допада нивото на интензивност. Контролираното темпо й подхождало. Друг е въпросът как успяваш да контролираш тялото си за толкова дълго, имайки предвид, че миналата година тя беше над всички на Хавай с време от 8 часа, 28 минути и 27 секунди. Една безконечна битка между стратигесчкия риск, физическата умора и менталната непоколебимост.
„Трудно е да изключиш напълно ума“ – признава норвежката атлетка. Енергията не е проблем, докато е на велосипеда и ако трасето не е прекалено технично, то „може да оставиш мислите си да отидат там, където искат“. Когато обаче в Кона температурата прехвърли 30, започваш да се притесняваш дали не изоставаш, дали пък всъщност не влагаш прекалено много от силите си, дали темпото е задоволително. Започваш да гледаш часовника все по-често и да искаш всичко да приключва, да пресмяташ какво точно трябва да сториш, за да запазиш първата позиция, да не позволиш на останалите да те догонят. Очевидно Солвейг Льовсет е изминала доста дълъг път от онова разочаровано момиче, което се е занимавало с плуване в гимназията и по-късно е било окуражено от своя треньор да пробва късмета си в триатлона.
„В началото бях много несигурна“ – спомня си сега тя. „Този спорт беше слабо популярен в Норвегия за разлика от плуването и се опасявах, че не познавам никого, който да се занимава с триатлон. Бях млада и несигурна“. Когато обаче говори за настоящето, Солвейг се усмихва. Контрол.
През 2024 над 200 000 души се регистрират за различни IronMan състезания. Броят на жените нараства, а броят на участниците във възрастовата група между 25 и 29 години се е увеличил с 44% за една година. Представителите на нежния пол са около 18% от всички, дръзнали да се включат в това свирепо приключение. Норвегия започва да властва – освен златото за Льовсет през 2025, на същото състезание при мъжете и трите медала бяха спечелени от представители на тази скандинавска страна.
„Кона е толкова различна от всичко останало в тази сфера! През миналата година, когато спечелих, започнаха да ме търсят за интервюта, които не можех да откажа. Събития, на които трябваше да присъствам, в първите дни след успеха не си почивах, а спях по 3 часа средно на нощ. Винаги спя ужасно преди състезанията. Те стартират около 6 сутринта, което означава, че трябва да стана около 3 посред нощ. Обикновено не мога да заспя до 12 вечерта, така че поне имах тренинг за ситуацията след победата. На всичкото отгоре след Кона ме очакваше 40-часов полет до вкъщи заради прекачванията“.
Солвейг Льовсет вероятно мечтае за бургер, картофки и вредна газирана напитка. Ако обаче отново успее да спечели днес, то ще й се наложи да почака още малко, за да си похапне. И ще трябва да зареди телефона си, защото дългите интервюта и краткият сън ще продължат. Както ви казах – контрол.
Чуй новините
Подкаст
