За Татяна Лолова с усмивка и обич

Символ на непресъхваща енергия, страхотно чувство за хумор, искрящи очи... така ще запомнят зрителите великолепната Татяна Лолова. В предаването "Култура. БГ" спомени за работата си с нея споделиха режисьорът Димитър Шарков и драматургът Юрий Дачев.

Татяна Лолова е велика актриса, последната от едно поколение, което вече го няма, сподели Димитър Шарков, който е режисьор на постановката "Новогодишна щръклица" с великолепната Татяна Лолова в основната роля.

"Тъжен ден. Сигурно светът трябва да се е объркал много, за да прибира небето такива личности. През годините съм работил доста с нея. Имаме различни срещи и различни отношения. Помня, че в началото на моята режисьорска кариера се увличахме по механичните ефекти и бях я заснел за една новогодишна програма по сценарий Станислав Стратиев и я пуснах на бързи обороти. Тогава Станко ми каза: Трудно ще ти прости това нещо. Татяна ми прости и винаги, когато се виждахме, тя започваше да говори на бързи обороти", сподели режисьорът.

Шарков си спомня последната среща с Лолова в "Новогодишна щръклица". Аз винаги съм мислил, че тя е актриса за много роли, казва той.

"Никога не ѝ стигаше една роля, затова няколко пъти съм я мултиплицирал, така беше и в "Новогодишна щръклица" - тя играеше три роли, а в "Зеления таралеж" играеше две роли и пееше едновременно. Този наш прийом го развихме през годините. Помня, че тя не ползваше електронна поща и трябваше да ѝ занеса текста вкъщи. Когато го занесох и ѝ го подадох, тя на пръв поглед започна да играе. Така играеше невероятно. На пръв поглед играеше всичко. Велика актриса, раздялата ни беше непосредствено след снимките на "Новогодишна щръклица", на които всички ѝ се възхищаваха, цялото студио ѝ изръкопляска. Ние се прегърнахме, тя ми подари нейната книга и решихме да се срещнем отново. Скоро ѝ беше рождения ден и я търсих се обадих, но тя не ми вдигна и това ме озадачи.

Вижте нейната енергия в три роли:

Драматургът Юрий Дачев се познава с Татяна Лолова от края на 80-те години. Той си спомня как в свое несръчно отзивче я нарекъл "клоунеса" и много се страхувал, че му се е разсърдила.

"Но когато се срещнахме и през годините много пъти напомняше с радост, че това определение ѝ харесва".

Дачев си спомня и една история, когато написва първата си пиеса, в която има роля за Татян Лолова.

"Тя много не хареса пиесата, но се съгласи и я изигра. И си спомням с каква радост произнасяше една реплика - няма артистка на този свят, която може да ме изиграе. Мисля, че това е вярно. С Таня сме пътували, смели сме се заедно, радвал съм се на това колко елегантна може да бъде, колко може от нищо да направи ведро настроение, да покаже, че животът заслужава усмивка му".

Таня беше чудо, истинско чудо. С лумналата си коса, с гласа си, с начина, по който разказваше, тя беше много талантлив разказвач, споделя още Дачев.

Вижте клипа, който излезе през октомври 2020 година - "Кутийка за спомен" от проекта Пеещи артисти на Игор Марковски.