Защо Украйна нахлу в Русия?

Курска Народна Република

През последните няколко месеца войната в Украйна бе станала толкова монотонна, че отразяването ѝ от медиите се бе превърнало в някаква досадна рутинна практика – нощни атаки с дронове, горящи обекти с двойно предназначение дълбоко в тиловите зони на двете страни, някоя друга руска ракетна атака, позиционни сражения без движение на фронтовата линия, какво е казал Путин, къде е ходил Зеленски, ще помага ли Тръмп на Украйна, агент на Кремъл ли е Орбан, водят ли се преговори за мир, какво са решили в НАТО и ЕС за поредния пакет помощ за Киев, какво ново страшно оръжие са представили в Москва и т.н. Идва нов ден, но информационните канали ни поднасят пак от същото, макар и не точно в същата последователност.

Дните се нижат, но нищо ново не се случва и всички ние, които се опитваме да вкараме войната в Украйна в някакви логически последователни рамки, започваме да се чувстваме като хванати в капана на безкрайна монотонна спирала. Може би затова новината, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) са направили изненадващ пробив в приграничната Курска област и са проникнали на десетки километри навътре в руска територия шокира мнозина и събуди позадрямалите сетива на общественото внимание.

Но какво точно се случи там и ще се отрази ли то на хода на войната като цяло? Точно това ще се опитам да обясня днес. С уговорката, че значението на Курската операция на ЗСУ донякъде е преувеличено от медиите, доукрасено е с твърде много патос, гарнирано е с излишен драматизъм и е натоварено с тонове нереалистични очаквания.

Отново за асиметричната стратегия

Започналата рано сутринта на 6 август, вторник, военна операция на ЗСУ в Курска област е първият случай в историята, когато суверенна територия на ядрена държава е окупирана със сила от друга държава. От това, разбира се, би се получило бомбастично медийно заглавие, което би довело до много кликове и четения. Но бих желал да обърна вашето внимание върху друго. По-важното в случая е, че това е поредният пример за успешно и ефективно прилагане на т.нар. асиметрична стратегия от страна на главното командване в Киев. И ако си задавате въпроси от рода на "защо Зеленски се е осмели на един такъв ход" - именно в асиметричната стратегия се крие и отговорът.

Що е то асиметричната стратегия?

Най-опростеният отговор е, че това е когато избягваш да се конфронтираш с най-силните страни на очевидно превъзхождащия те противник, като същевременно съсредоточаваш усилията си върху по-слабите му страни. Типичен пример за такъв подход са действията на ЗСУ по въздух и по вода. Украинците, например, избягват да се изправят в директен двубой с Черноморския флот на Путин, просто защото няма с какво. Но за сметка на това бавно и методично го унищожават в пристанищата му, където той е доста слабо защитен. Нещо подобно наблюдаваме и в битката за надмощие във въздуха – вместо не толкова многобройните украински изтребители да се устремяват отчаяно към руските бомбардировачи опитвайки се да ги свалят, силите на Киев при всяка възможност атакуват базите им, като по този начин не само нанасят повреди на самолетите докато са на земята, но и ги лишават от гориво, амуниции и ремонтни работилници поразявайки съответните инсталации с дронове. Асиметричната стратегия има своето приложение и при сухопътните сражения – руснаците хвърлят всички свои сили в Донбас, борейки се със зъби и нокти буквално за всеки сантиметър земя, докато ЗСУ най-ненадейно предприемат мощно настъпление, където никой не ги очаква. Да речем в приграничната Курска област. По този начин принуждават агресорите да отслабят своя натиск, защото спешно трябва да прехвърлят сили на новозастрашения участък. С други думи, това е което се случва в момента.

Въпреки че украинската офанзива продължава вече няколко дни, реално се знае твърде малко за нея защото и двете страни са наложили пълно информационно затъмнение. Оттук оттам пристига я някоя снимка, я някое клипче, някои от анализаторите се опитват да илюстрират коментарите си с карти, но по този начин объркването става още по-голямо. За капак на всичко, неизбежно се намесват и Youtube-фантазьорите, на които им се привижда я превземане на Курск от украинците, я бърз поход на ЗСУ до стените на Москва, я руски ядрен удар по Киев. Не искам да влизам в ролята на пророк и ще се въздържа от прогнози. Вместо това, под формата на въпроси и отговори по-долу ще се опитам да акцентирам върху това какво е известно до момента.

Колко голяма е украинската групировка нахлула в Курска област?

Ако информацията ми се окаже вярна, то в момента ЗСУ действат на територията на РФ с десет бригади, както и няколко отделни батальона. Като се вземе предвид, че една бригада наброява 3000 до 4000 души, то излиза че украинците оперират с 35 000 до 40 000 бойци, а това вече е значителна военна сила. Най-вероятно само част от тези бригади вече са хвърлени в боя, докато останалите ще се включват в битката поетапно, за да усилват натиска, когато е нужно. По всичко личи, че въпросните бригади на ЗСУ са отлично тренирани, подготвени и въоръжени с модерна западна техника, най-вече бронирани автомобили.

Снимки: БГНЕС

Какви са целите на внезапната украинска офанзива?

Никой не може да каже, твърде вероятно и в Киев да не са много наясно и оттук нататък ще действат според развитието на ситуацията. И все пак, първата цел със сигурност е чисто военна – отклоняване на вниманието на руснаците и най-вече намаляване на силата на тяхната офанзива в Донбас чрез изтегляне на войски от фронтовата линия и прехвърлянето им към Курск, т.е. прилагане на асиметрична стратегия в най-чист вид. Ако това е било така, то вече спокойно може да се каже че идеята на украинския Генерален щаб е сработила – от сряда, 8 август, се наблюдава известно снижаване на руската военна активност в района на Харков, както и в Луганска област, т.е. участъците на фронта намиращи се най-близо до пробива на ЗСУ.

Другата цел без съмнение е политическа – чрез нахлуването си на територията на РФ украинското ръководство се стреми да събуди призрака на Пригожин и да покаже колко безразлично е централното ръководство в Москва към страданията на обикновения руснак. В това си начинание ЗСУ също преуспя – хиляди руснаци в паника бягаха от зоната на бойните действия и задръстиха шосетата. При това местните администрации първи си плюха на петите, а единственото което му хрумна на Путин бе да предложи по 10 000 рубли (около 100 евро) еднократна помощ на всеки загубил дома си. Това пък бе възприето направо като подигравка от отчаяните и паникьосани бежанци.

Третата цел със сигурност има доста общо с евентуални бъдещи мирни преговори. Отвоюваното парче руска територия ще бъде укрепено и отбранявано от ЗСУ с всички сили и средства, за да бъде използвано като разменна монета, когато разговорите за прекратяване на огъня все пак започнат. Нали самият Путин неотдавна заяви публично че в Киев ще им се наложи да се съобразяват с настъпилите териториални изменения.

Каква територия към момента са завладели украинците?

Данните са изключително противоречиви, но може да се твърди че към края на настоящата седмица това са не по-малко от 350 кв. км. Това е повече отколкото руските нашественици завладяха в Донбас през последния месец (92 кв. км) и даже от нова година насам, както и повече от площта освободена от ЗСУ по време на миналогодишното им лятно контранастъпление. Трябва, все пак да се има предвид, че освен територията, която със сигурност се контролира от ЗСУ има и т.нар. сива зона, в която се случват въоръжените сблъсъци на малки бойни групи и където напред-назад сноват патрули и разузнавателни автомобили на двете страни. Иначе казано – ничия земя, която никой не може да контролира.

Към събота, 10 август, със сигурност е известно, че украински флаг се вее над 12 руски населени пункта, най-големият от които е градчето Суджа с довоенно население от около 6 хиляди души. Изборът на Суджа като приоритетна първоначална цел на настъплението на ЗСУ въобще не е случаен – през градчето минават важно шосе и още по-важна железопътна линия, през които се извършва снабдяването на руските войски воюващи в района на Харков. Сега то ще трябва да бъде пренасочвано по доста по-дълъг, обходен маршрут. Не по-малко важен е фактът, че в Суджа се намира най-външната разпределителна станция на "Газпром" и ако в Киев решатq че има смисъл спокойно в един момент могат да врътнат кранчето на природния газ предназначен за Австрия, Словакия и Чехия. Засега до такава драстична мярка не е прибягвано, но самият факт че украинците могат да предприемат подобна крачка, когато им хрумне си е достатъчно стресиращ само по себе си.

Колко още могат да напреднат украинците?

Според мен – не много. Някои анализатори твърдят, че ЗСУ биха се възползвали от ситуацията и биха поставили под свой контрол Курската атомна електроцентрала, която в последствие да изтъргуват срещу Запорожката АЕС завладяна от руснаците през март 2022 г. Но до нея има поне още 30 - 40 км и едно такова действие би разтеглило неимоверно техните снабдителни линии, по които се движат предимно камиони. А както знаем, украинското небе буквално гъмжи от дронове и всевиждащите им очи не пропускат даже най-малкият предмет, камо ли цял камион. По скоро ще станем свидетели на постепенното окопаване на украинците на достигнатите позиции и укрепване на периметъра. Възможно е за в бъдеще те да се опитат да напреднат и още, но това няма да се случи преди да са си решили всички възможни проблеми със снабдяването.

Пресечена е още една червена линия

От началото на войната насам непрекъснато се говори за прословутите червени линии на Путин, които щом някой се осмели да пресече щяло да стане страшно. Сред тези линии бе злополучният Кримски мост, използването на западни системи за поразяване на цели на територията на Руската федерация, изтребителите F-16 и доста други неща от този род. И всеки път когато поредната червена линия биваше нарушена, следваше голямо мрънкане от страна на Москва както и поучителни декларации изчетени на глас от досадната Мария Захарова, говорител на руското външно министерство.

Нещо подобно се случи и тази седмица. Когато украинските бригади нахлуха в изконно руската Курска област, масово използваха западна военна техника. От Вашингтон и Брюксел заявиха, че Украйна е в правото си да действа по този начин и по никакъв начин не нарушава международното законодателство, с което негласно дадоха разрешение за използване на западни оръжия на руска земя. А от Берлин казаха в прав текст, че в момента в който произведен в Германия танк постъпи на въоръжение на ЗСУ, той престава да бъде немски, а украински. Явно вече никой в цивилизования свят не се страхува от Путин и тепърва ще станем свидетели на други подобни отстъпки в полза на Киев. Като например да се позволи използването на ракети с голям обсег ATACMS срещу военни цели дълбоко в руския тил.

Поредният звучен руски военен провал

Именно като провал би трябвало да бъдат охарактеризирани действията на руското командване през изтичащата седмица. Първо, то напълно проспа струпването в продължение на около два месеца на украински сили буквално под носа им, непосредствено отвъд границата. Второ, оказа се че извън бойното поле в Източна Украйна Москва не разполага с абсолютно никакви боеспособни войски. Границата с Украйна на този доскоро тих участък се е оказала пазена от войничета на редовна наборна служба, както и от Тик-ток „войските“ на Кадиров. Последните, както много пъти досега, буквално са се разбягали, когато замириса на барут и кръв.

Не по-малко шокираща за мнозина бе лекотата, с която ЗСУ преминаха и през двете считани за непреодолими руски отбранителни линии. За изграждането на привидно солидните фортификации, поне по документи, през последните години са били изхарчени над 170 милиарда рубли и явно тепърва компетентните органи в Москва ще установяват как точно са разпределяли средствата.

Кадрите заснети от дронове показват на руската публика и други шокиращи сцени – масова капитулация на руски войски на подстъпите към Суджа поради недостиг на муниции и липса на достатъчно огнева поддръжка. Само през първите два дни на атаката на ЗСУ в плен се оказаха почти сто от войниците на Путин, немалка част от които голобради новобранци. А и тепърва техният брой ще расте, защото из горите непосредствено до граничната бразда бродят още стотици, на които отдавна са им свършили не само патроните, но даже и водата за пиене.

Настъпление в стил Сирски

Тези от вас, които следят развитието на конфликта по-отблизо, най-вероятно се изпитали вече усещането, че случилото се в Курска област тези дни по удивителен начин напомня за свръхуспешното украинско контранастъпление в Харковска област през есента на 2022 г. Усещането не ви лъже – и тогава, и сега планирането на операцията е дело на един и същи човек. Генерал Сирски, сегашният главнокомандващ на ЗСУ. Същата внезапност, същата висока скорост и създаване на хаос в тила на обърканите руснаци.

Има разбира се и разлики. Сегашните украински части са много по-добре екипирани, въоръжени и най-вече много по-опитни. Демонстрират високо самочувствие и умение да се вземат решения според ситуацията. Подобно на харковската операция отпреди две години, сега бронираните автомобили се използват доста по-масово, включително защото украинските войски, благодарение на западните доставки, сега имат много повече бронирана техника.

Какво да кажа в заключение? Случилото се в Курска област най-вероятно няма да приближи края на войната, но със сигурност ще приближи с още малко края на режима на Путин. Въоръжете се с търпение, определено ни предстоят вълнуващи месеци.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News