Зловещ разказ за германската кланица - студ, болка, къртовски труд и сълзи

от БНТ , Източник: БГНЕС

A+ A-

09:46, 03.07.2020

Чете се за: 00:56 мин.

По света

зловещ разказ германската кланица студ болка къртовски труд сълзи

Неплатен извънреден труд, строг надзор и натиск. Това са само част от кошмарните условия, за които разказва пред Дойче веле бивш румънски работник в германската кланица "Тьонис", превърнала се в огнище на коронавирус.

Работих в "Тьонис" две години, рядко работехме само 8 часа, много често бяха 12, а понякога и 13 часа, споделя мъжът. Работникът, който запазва самоличността си в тайна, разказва, че работата била тежка - поточната линия понякога се движела прекалено бързо за възможностите на физическия човешки труд.

Там, където бяхме настанени, през нощта чувах как колегите ми плачат заради голямата болка - ръцете им бяха много отекли. Но ние постоянно се окуражавахме взаимно с думите: издържи!

Имало е хора, дошли да работят там, които само след ден се връщат по родните си места, решавайки, че не могат да издържат.

Когато идвала инспекция по труда, скоростта на лентите се е забавяла и така работата изглеждала по-лесна. Предварително се знаело кога ще има посещение на наблюдатели. Работниците били съветвани да не казват нищо. И независимо от факта, че някои от тях са говорели немски, били предупредени да твърдят, че не знаят езика.

Категорично било "забранено" да се разболяват. Когато негов колега настинал, което не било трудно предвид условията на студ, управителите му се разкрещели и вдигнали скандал. Именно тогава румънският работник решил да напусне.

В малки и тесни помещения се настанявали 10, 12, понякога дори 14 души. Наемът бил 200 евро на месец на човек. Сградите принадлежали на подизпълнителите.

Различни били условията за наетите от немски компании. Никой не им крещял и не се отнасял с тях грубо, както с работниците от Източна Европа – предимно българи и румънци.