Даниел Вълчев: Ние сме такива, каквито сме

В студиото на "Панорама" министърът на образованието Даниел Вълчев изрази становище, че темата за образованието е безкрайна, както и че ако няма ред в училище това води до тежки последици. В тази връзка според него приемането на новия Закон за просветата е крачка напред.

Ножицата между добрите училища и тези с лоши резултати много се е разтворила и това е проличало на матурите за втора предна година, каза още той. Децата проявяват все по-малка склонност към писане на собствен текст, но по-лошото е, че в написания текст проличават други фундаментални пропуски, обясни министърът.

Като напредък Вълчев определи това, че вече всяко училище има свой собствен бюджет, но трябва да се обърне по-сериозно внимание на професионалното образование, защото всяко общество има нужда от специалисти, а не само от висшисти. Като проблем в тази насока той определи и факта, че самото общество не се отнася с нужното уважение към хората с такъв тип образование.

Относно предизборната кампания на НДСВ за Европейски парламент, той обясни, че партията е провела една цивилизована кампания, като е казала на избирателите си "Ние сме такива, каквито сме". Кампанията не е била построена върху хвалебствия спрямо собствените си способности, нито върху обяснение колко другите няма да се справят. НДСВ посочи свършената работа и остави избора в ръцете на гласоподавателите, разясни Вълчев.

Следва пълен текст на разговора:

Водещ Бойко Василев: Сега, българските ученици вече ще учат при нови правила. Добър вечер на Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката.

Даниел Вълчев: Добър вечер. Благодаря за поканата.

Водещ: Аз благодаря, че дойдохте. Без мобилни телефони в час. Това ли е най-важното, г-н Вълчев? Това си харесаха медиите.

Д. Вълчев: Това съвсем не е най-важното, но това изразява донякъде общото разбиране, че редът в училище е нещо, което, ако го няма, води до много тежки последици, а ако го има, понякога не се забелязва, но това е изключително важно нещо както във всяка институция. Сега, съгласете се, че ако един учител не може да овладее класа до степен, че да звънят телефони и някой да си говори в час оттук, нататък представете си какви са, да речем, постиженията по математика.

Водещ: Те имат още от първи клас мобилни телефони.

Д. Вълчев: Техните деца може би ще имат от още по-ранна възраст мобилни телефони, но това не означава, че човек на всяко място... Ние с вас също имаме мобилни телефони, но не ми звъните в момента, нали?

Водещ: Точно така. Въпросът е реда ли бяхме занемарили най-важно... най-важното което бяхме занемарили напоследък?

Д. Вълчев: Е, вижте, тя темата за образованието е безкрайна. Много неща има, за които може да се пооплачем като родители. На мен, разбира се, като министър не ми отива, тъй като отговарям за тях. Освен това то и няма общество, което да харесва напълно образователната си система. Това в някаква степен е и естествено. Всеки родител иска детето му да е при по-добри условия, да има по-добри възможности за просперитет. След това едно по-стабилно образование. Някой път не сме доволни от един учител, от материалните условия и т.н. Сега, българското образование, ако питате мен, боледува от няколко основни неща, и то доста отдавна - бих казал, преди още 1989 г. Първото нещо, което... мисля, че това всички, които са мислили по въпроса, ще се съгласят, това е фактът, че у нас има и много добри училища, и за съжаление много слаби училища, т.е. голямото различие в нивото на преподаване, в нивото на дисциплината, в успеваемостта на децата. Такива различия без съмнение има всяка образователна система, децата не са еднакви, училищата не са еднакви и всичко това е така, но при нас тази ножица много се отвори. Между другото това в резултат от матурите не е трудно да се види.

Водещ: Да.

Д. Вълчев: Има училища, които вече втора последователна година имат отлични резултати, очевидно това не е случайно, не само по единия матуритетен предмет, но и по другите. Има училища, които пък трайно са в дъното. Ето това е големият според мен въпрос. Вторият голям въпрос разбира се, е дисциплината. Има много международни изследвания, които показват, че колкото и странно на пръв поглед да изглежда, дисциплината е един от важните фактори, включително, аз дадох пример с това, успеваемостта по математика, много важен фактор. И то е съвсем естествено. Ако детето не може да се концентрира в клас, пък и ние с вас, сега, ако не сме в състояние да се концентрираме, някой тук свири романси на китара до нас, очевидно, че на човек нито мисълта му тече, нито може да каже нещо смислено, нито може да свърши някаква смислена работа, така че нищо чудно няма в това. Тези неща ние ги позанемарихме, но ако разрешите да кажа, според мен проблемът не е в децата. В крайна сметка те, децата, не идват отнякъде. Това са си наши деца.

Водещ: Нашите деца.

Д. Вълчев: И всъщност те копират това, което виждат от нас, възрастните. Както казва един мой приятел и много умен човек, то цяло чудо е, че са нормални децата при това, което ние, възрастните, натворихме през тези 20 години. Това е истината.

Водещ: Така е. Аз бих добавил и още нещо, като казахте матурите. Зубренето. На мен ми направи впечатление при вашия отчет за матурите, прочетох го, децата предпочитат затворените въпроси като в телевизионните викторини и понякога има отказ от мислене и осмисляне.

Д. Вълчев: Това трябва да признаем, че също не е нещо, което отскоро съществува, поне според мен.

Водещ: Да, така е.

Д. Вълчев: Ние с вас горе-долу сме едно поколение. Вие сте малко по-млад, разбира се, но всички помним, че навремето ние пък наизустявахме едни теми, които уж формално трябваше да разсъждаваме върху Баба Илийца, нали, с кола, без кола и т.н., но всъщност ние ги наизустявахме, това е истината. Няма защо да се лъжем, така че това за ученика в някаква степен е нормално. Колкото и да искаме той от най-ранно детство да проявява инициативност и полет на мисълта, това невинаги е възможно. Така че ученето в смисъл на научаването, наизустяването дори, ако щете, на някакви неща, то винаги е елемент от учебния процес. Разбира се, хубавите образователни системи отиват и по-нататък. Все пак, освен да научиш нещо, защото таблицата за умножение няма как да я разбираш, нея просто трябва да я научиш.

Водещ: Да.

Д. Вълчев: Значи, няма логично обяснение защо едно плюс едно е равно на две, въпреки че между другото Бъртранд Ръсел, един известен математик и философ, има мисля, че страница и половина по този въпрос защо философски едно плюс едно е равно на две. Ами, това разбира се, в кръга на шегата. Големият въпрос все пак е какво е съотношението между едното и другото. Действително матурите показаха, че децата по-скоро се справят добре с въпросите със затворен отговор, там където се избира между определени фиксирани отговори, и по-малко имат склонност към писане на текст. Но тук искам да кажа, че има нещо друго, което също трябва да отчетем като слабост на резултатите, и то е, че най-страшното не е толкова, че трудно съставят текст или не желаят да съставят текст, колкото, че в текста прозират и други празноти. Доста сериозни празноти, включително възможността добре да подредиш една мисъл, да я аргументираш, нещо, което ми се струва също сериозна слабост. Разбира се, има и много отлични работи, слава богу, но трябва да... ние в крайна сметка трябва да работим за онези пък, които нямат отлични работи.

Водещ: Ако ви попитам обаче за вашата лична равносметка, трябва да си дадем сметка за това, че образованието е консервативна система и тя не е, така, не подлежи на революционни промени час по час.

Д. Вълчев: Ами, така е, да.

Водещ: Да.

Д. Вълчев: И това е по-скоро нейно...

Водещ: Но...

Д. Вълчев: ...достойнство. Не е голям недостатък.

Водещ: ...ето вашият мандат почна със стачка, завършва с матурите и с правилата в училище. Най-важното, което не свършихте? Хайде така да ви попитам.

Д. Вълчев: Да. Ами, аз няма да... Наистина не е удобно да се говори за това, което е направено, но ще кажа само, че наистина полагали сме съвестно много усилия. Сега, някъде сме успели, някъде не сме успели. Майка ми ми каза миналия месец "абе много си се прегърбил напоследък", да кажа "мамче, то е от възрастта, не е от матурите и стачката"... Но така или иначе опитвали сме се. Сега, аз честно мога да кажа какво предстои да бъде направено и какво според мен ще бъде направено, защото имам усещането, че... Разбра се най-накрая, че образованието не е някаква тема, в която трябва кой знае какви партийни дебати да има. Слава богу, и колегите от ГЕРБ имат много сериозен екип, и колегите от БСП имат нелош екип, и другите, допускам, политически сили, така че разбра се, че в крайна сметка образованието не е нещо, което... сега, ще спорим, ще спорим и най-накрая пак нищо. Това, което трябва, според мен е задължително да се направи, е да продължи външното оценяване. Това показва как изглежда системата наистина. Иначе аз, като станах министър, много се спореше. Едни казваха "абе, това е най-хубавото образование, тук нещо го съсипаха последните 15-ина години. Да се върнем през 70-те, 80-те, това беше чудесно образование, ще го поотупаме от нафталина и то е прекрасно". Други казваха "нищо подобно, абе, хората отидоха къде напред, ние сега ще приемаме френски, английски, испански, патагонски, не знам какъв модел". Сега това като че ли го няма. Слава богу, ние се пообединихме около четири, пет, шест основни неща и мисля, че най-важното от тях е да продължат тези форми на външно оценяване на системата, т.е. да се вижда какво наистина, не само учителят на вашето дете, но и някакви външни хора да дойдат и наистина да проверят пък какво е свършил учителят - матурите, 4, 5 и 6 клас има външно оценяване, това ми се струва много важно и съм сигурен, че който и да бъде следващият министър той ще го продължи.

Д. Вълчев: Второто много важно нещо според мен е децентрализацията на бюджетите. Всяко училище вече има собствен бюджет, не беше лесен тоя процес, но, слава богу, това нещо се случи. Преодоляха се трудностите, миналата година помагахме финансово, и общините помогнаха финансово с каквото могат, и това също мисля, че вече е необратим процес. Сега, нещата, които обаче не просто трябва да се продължат, а да се свършат. Според мен един голям проблем е проблемът с професионалното образование и аз трябва да призная, че на нас не ни достигна време, а може би и сили, да започнем сериозни промени там. Системата на професионалните училища в момента в много голяма степен все още не е забравила едни социално-икономически характеристики на страната, които вече от години ги няма. Трудно се променят специалностите, много често има... правим професии, които децата не желаят, то и пазарът на труда много не ги харесва. Бизнесът казва "абе вие що не ни питате". Като ги питаме пък, като ги каним на държавния изпит по професии, не можем да ги намерим за комисиите. Въобще не е проста работа, но там ще трябва да се правят някакви по-сериозни неща. Защото професионалното образование, знаете, е гръбнакът на икономиката, това е много важно. Един завод не е само от инженерни.

Водещ: Да, така е.

Д. Вълчев: Там трябват и техници, трябват хора грамотни, а при нас за съжаление, последно изречение само, средното професионално образование няма статут. Ако в Германия има един човек, който е със средно професионално образование, той се гордее, че е машинен техник. Това е гордост за него, той е учил, добър е в професията си и живее добре. При нас значи това е някак си... остави го, няма висше образование. Ами добре де, ама то, като завършиш не знам какъв мениджмънт, по-голям специалист ли ставаш. Ама не, това е много важен въпрос. Ние... обществото не се отнася подобаващо към хората с такова образование.

Водещ: Съгласен съм напълно, но аз искам накрая на разговора да отидем малко в отвъдното, ако искате.

Д. Вълчев: В отвъдното - не знам какво влагате в това, но...

Водещ: Ами че нали вие казахте, че... предупредихте, че на евроизборите ще чуем шепот от отвъдното.

Д. Вълчев: А, за шепот от отвъдното. Аз, да ви призная честно, го казах на шега, но очевидно трябва да внимавам какво говоря.

Водещ: Ами човек трябва да внимава каквото... НДСВ ще възкръсне, това беше смисълът.

Д. Вълчев: Така е, да.

Водещ: Само че някои казват, че не било шепот от отвъдното, било шум от банкноти и преливане на гласове.

Д. Вълчев: Е, това не е сериозно. Може да видите, че резултатът на НДСВ е горе-долу добре разпределен в цялата страна. Ако беше така, че еди-кой си е прелял гласове, както се говореше, ДПС... в София ДПС какъв електорат има, че да прелее гласове. И въобще да... сега, може да има някъде, как да кажа, съмнения за какво ли не, но според мен истината е, че ние се представихме добре по една или друга причина, това нека оставим на други да коментират. И според мен разчупихме едно разбиране, тук да ме прости г-н Цветанов, че всяка власт има непременно едно... как да кажа, една-единствена алтернатива. Между другото ние това също сме го играли през годините и аз, без да съм голям специалист, мога да кажа, че и в другите държави горе-долу има две логики на поведение по време на избори. Обикновено опозицията казва така: Ние сме алтернативата. Ако не сте доволни от статуквото, а хората винаги не са доволни от статуквото в крайна сметка, у нас, често казано, и с основание, през последните двадесетина, та и повече години, изберете нас и единствено нас. Управляващите пък обикновено казват друго: Абе тия ли, бе, те от нищо не разбират. Той няма специалисти, по това не знае, за бюджета не знае какво и, общо взето, това е дебатът. Сега ние сме се опитали да направим една кампания, с която казваме "да", не казваме, че някой е некомпетентен. Не казваме непременно, че това, което е свършено, е най-доброто, опитваме се да кажем, че ние сме такива, каквито сме. Имаме виждания, мислим, че имаме сили, имаме знанията. Ако считате, че може да ни се гласува доверие, подкрепете ни. Ако считате, че други трябва да поемат нещата, подкрепете тях. В това няма нищо лошо.

Водещ: Аз в тона на това, което казвате, прочетох вашата книга и от нея разбрах, че политическият център е доста особено място. Той е ту тук, ту там, хем тук, хем там.

Д. Вълчев: Не, всъщност друго съм казал.

Водещ: Не, не ви цитирам точно, опитвам се да преразкажа. Обаче последният ми въпрос е буквално за една дума да ми кажете какви хора го обитават - идеалисти или брокери.

Д. Вълчев: Сигурно най-различни хора има в най-различни политически позиции по цял свят, включително и в България. Това, което аз съм се опитал да кажа, е следното - че докато лявото в България все пак е с една известна традиция и с доста изчистен образ, в лицето на социалистическата партия, някой може да я харесва, друг да не я харесва, но това е факт, никой не отрича, че това е автентична левица, то в дясното е много сложно. Виждате, че и в момента партиите, които се самоопределят като десни, имат някой път различия. Обединява ги по-скоро отричането на левицата. А центърът според мен е по-скоро въпрос на стилистика. Човек, който е центрист, е по-скоро некраен в своите виждания, не толкова конформист и нагаждач, колкото човек, който разбира, че в обществото много рядко нещата са черно-бели. Аз ще ви дам един пример с образованието. Ето сега ГЕРБ например са излезли с една идея, която между другото е интересна - да се почва по-рано училище. Това е един дебат, който между другото от доста години се води в нашето общество. И ако помните, миналата година един от моите заместници, г-н Атанасов, също беше споделил с медиите, че обмисляме в новия закон дали да няма нещо такова. Ами в крайна сметка има системи, в които на шест години тръгват децата, други, в които на седем години тръгват децата. Ние сме приели един друг модел, че родителят сам да прецени дали на шест или седем години да тръгне детето.

Водещ: Това е центризъм.

Д. Вълчев: Ами, ако щете е това, защото това дава възможност на родителя да прецени. Иначе аз не казвам, че едното или другото е лошо. Разбирате ли, това е, как да кажа, това означава да разбереш аргументите на опонента си, преди да ги отречеш.

Цветан Цветанов: Тук мога да кажа...

Водещ: Да.

Цв. Цветанов: Тук мога да го кажа с личен пример, защото голямата ми дъщеря е на 14 години. Преди не беше въведено предучилищното образование, което беше преди стартирането на първи клас. Сега малката ми дъщеря ще бъде първи клас, но мина предучилище. И трябва да ви кажа, че в момента тя е много по-подготвена, отколкото кака й, когато започна първи клас. Така че предучилищното смятам, че е един успешен модел. Но проблемът е, че липсата на диалог, липсата на идеи, които да се обсъждат, било то с опозиция, било то с неправителствения сектор, и интегрираният подход при реализирането на образованието, защото днес г-н Вълчев казва, че са пропуснали професионалното образование. Няма как да разглеждаш сферата на образованието, ако не подходиш интегрирано. И като започнеш от детската градина, приключиш средното образование, професионалното, висшето, науката, те вървят ръка за ръка.

Д. Вълчев: Ама, г-н Цветанов, вие сте прав, но като си признах, че нямаме успехи там, аз не исках да кажа, че ние сега работим, работим и по едно време на четвъртата година казваме "ей, абе ние забравихме професионалното образование". Не става въпрос за това. Въпросът е, че действително тази система е много свързана, тя е като едно кълбо. Много е важно кои нишки ще дръпнеш, за да не я заплетеш повече. И освен това тя наистина е много консервативна. Това не е нещо, което може да изринеш за една-две години, а и няма нужда. Има много добри практики. Така че ние нямаме големи различия тук и аз наистина се надявам, че най-важното, което според мен, за съжаление това не се чува в дебата, дано сега покрай тези избори се разбере. Има някои области, последно изречение наистина, няма да отнемам повече време, за които не може да няма. Значи, за много неща може да няма, но за образование, за децата, ако щете за пътищата и за сигурността, това са неща, за които не може да няма.

Водещ: Винаги трябва да има.

Д. Вълчев: Значи, това е, което има, а останалото - каквото може. И ние, възрастните, го разбираме, разбирате ли.

Водещ: Тук сме съгласни.

Цв. Цветанов: Няма разминаване.

Д. Вълчев: И моята майка, която е пенсионер, тя ще го разбере.

Водещ: Да, добре, благодаря ви. Тук съгласни сме категорично.