Георги Пирински: Аз вярвам, че има добър шанс да се излезе от затрудненията

В студиото на "Панорама" председателят на 40-то Народно събрание Георги Пирински подчерта, че парламентът е приел 6 кодекса и това е нещо, с което може да бъде запомнен. Той сподели, че е получил благодарствено писмо от Съюза на ветераните от войните за приетите от Народното събрание поправки и изменения в Закона за ветераните от войните.

Запитан какво не свърши парламентът за този мандат, Пирински каза, че "прекалената критичност насажда нихилистично отношение към институцията". Относно ефективността на законите той обясни, че само настоящото правителство е изменяло Закона за движение по пътищата 15 пъти. Според него има нужда от създаването на Съвет по законодателството, който да изготвя закони с достатъчна „трайност", които да бъдат одобрявани от кабинета и приемани в Народното събрание.

Доверието в институцията или по-скоро липсата на такова е сериозен обществен проблем у нас, призна Пирински. В напредналите демокрации с развити граждански общества хората търсят правата си много по-ефективно и там има ясно изградена комуникация между представителите на гражданското общество и парламента.

За парламентарната дисциплина той обясни, че не е имал намерение и цел да се налага върху народните представители, а е искал да ги „ангажира" с тяхната дейност. Той отново даде пример с някои западни страни, в които във всяка парламентарна група има т.нар. "парламентарни камшици", които следят и затягат, ако е необходимо, дисциплината на депутатите. От другата страна отсъствието на лидерите на парламентарни групи по време на заседания "силно ерозира отношението към парламента в обществото", каза още Пирински.

Председателят на 40-то Народно събрание завърши с прогноза за "много остри предизвикателства за следващия парламент", но изрази и оптимизъм: "Аз вярвам, че има добър шанс да се излезе от затрудненията."

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Бойко Василев:
Започваме с председателя на парламента Георги Пирински, който е тук при нас в последния работен ден на 40-ото Народно събрание. Добър вечер.

Георги Пирински:
Добър вечер.

Водещ:
Да, обаче последният работен ден се провали покрай липса на кворум. И какъв символ е това, г-н Пирински?

Г. Пирински:
Последният работен ден за мен беше ден, който донесе много хубави неща. Разбира се, разочарованието е остро от това, че докрай не останаха достатъчно депутати, които да гласуват, но нека все пак си дадем сметка, че през този ден беше приет Семейният кодекс - шестият кодекс, който парламентът приема. И ще ви кажа защо това е радостно. И през последните дни и седмици, и преди това не знаете колко много хора се обръщаха и към мен с една много голяма надежда, че непременно ще бъде приет проектът, който беше подготвен, защото искат да осиновят дете. Защото след като, да речем, са се разделили и живеят разделено в развод, нямат достатъчно достъп до детето си, в повечето случаи бащите. Смятам, че в последния ден на Народното събрание то трябва да бъде запълнено с този акт, който прие. И освен това получих едно писмо, което ще ви преразкажа, то е кратичко, от Съюза на ветераните от войните в България, което гласи: Уважаеми г-н Пирински, Съюзът на ветераните от войните изказва своята голяма благодарност на вас и на депутатите от 40-ото Народно събрание, които приеха допълненията и измененията на Закона за ветераните от войните. Тези изменения и допълнения са дали на хиляди, десетки хиляди, може би и повече хора, които са се нуждаели от признанието на обществото преди всичко, и от моралната и материална подкрепа, много по-добър шанс да имат достойни старини.

Водещ:
Така е, г-н Пирински...

Г. Пирински:
Но вие отново ще ме върнете към онази тема, която доминира...

Водещ:
Как познахте?

Г. Пирински:
Не се иска особена досетливост, това звучи ежеминутно, ежечасно. И колкото и да е съществен този въпрос, съгласете се, ако той измести всичко, което е свършило това Народно събрание, и просто си натякваме този щрих от неговата дейност, едва ли, първо, ще бъде обективна оценката за работата на парламента, и второ, прекомерната критичност насажда нихилистично отношение към институцията, а това най-малко е нужно на обществото.

Водещ:
Г-н Пирински, аз признавам, ето 718 закона е приело 40-ото Народно събрание, ако не бъркам. Тук не знам дали влиза семейният кодекс или не. Може би 719 с него.

Г. Пирински:
Не, отделно има 6 кодекса освен тези 718 закона, 97 от които са изцяло нови закони, другите са и ратификации, и изменения и допълнения.

Водещ:
Сега обаче покрай проваления кворум не можа да се приеме новият закон за движение по пътищата.

Г. Пирински:
Не, те са поправки на Закона за движението по пътищата. И тук вече възниква един проблем. Този закон през този парламент е поправян 15 пъти и вече се натъкваме на реален и сериозен проблем, който аз засегнах и в последните си думи пред журналистите в парламента. Един от сериозните, истинските проблеми, свързани със законодателството, е трайността на нормите, които се приемат, качеството на нормите, на законите. И тук си заслужава да се създаде една доста по-добре действаща система на изготвяне на законопроекта, утвърждаването му от Министерския съвет като проект и внасянето му в Народното събрание. Тъй като сега за жалост се получава много пъти, че внесени законопроекти от правителството трябва да бъдат доработвани, да не кажем преработвани в работни групи много често. И вече е време да създадем и един институт примерно като съвет по законодателството, който да е достатъчно сериозен орган с капацитет, да подготвя проекти за закони, които да са с трайно значение и присъствие.

Водещ:
Аз признавам приетите закони, признавам също важността на Семейния кодекс. Най-малкото той опира или при добър късмет ще опре до всеки от нас.

Г. Пирински:
Опира, опира.

Водещ:
Опира, щем не щем, опира до всички нас.

Г. Пирински:
Така е.

Даниел Вълчев:
Произходът е там...

Водещ:
Ето, тук се намеси един уважаван юрист, г-н Вълчев. Искам обаче да ви попитам нещо, с което, пак казвам, не искам да се заяждам излишно, но как може човек да се похвали, при условие, че доверието в тази институция е толкова ниско. Сега вие ще ми кажете, че така е в последните 130 години, нали?

Г. Пирински:
Напротив, ще ви кажа, че това е реален и сериозен проблем и тук не става въпрос за хвалба, когато даже отчитаме извършеното. тава въпрос за друго. Проблемът, че парламентът има нисък рейтинг, е колкото на парламента, толкова и на обществото, г-н Василев.

Водещ:
Защо?

Г. Пирински
Защото, ако нямате институция, която гласува и създава закони, която да е достатъчно авторитетна, утре самите закони увисват в обществото. А това чий проблем е вече? Това е наш с вас проблем като граждани, ако нямате достатъчно авторитетна норма. И тук усилието, което е нужно, за да се промени отношението към парламента и оценката за парламента, се споделя преди всичко от народните представители и едновременно с това от гражданите, които трябва не просто да отхвърлят, а да търсят много по-активно отговора на парламента за техните въпроси. Аз имах възможност през последните 2-3 години много пъти да приемам представители на граждански сдружения, на асоциации, които идват с протестите си. Които идват вече, когато кризата е настъпила, и те идват да протестират пред парламента. Но чувствам, че ако ние успеем да създадем един процес на общуване между парламент и гражданско общество, който да върви постоянно, така както това става в утвърдените парламентарни системи, когато гражданите чувстват, че участват в обсъждането, във формулирането на едни или други норми и решения, когато са ангажирани в дебатирането им, тогава ще видите, че самото разбиране какво и как го върши парламентът доста съществено би се променило и не би имало този образ само на непонятно бездействие или отсъствие, а едно много по-реално усещане и съзнание какво всъщност се върши, каква е сложността на този процес и колко е важно в него пряко да се включат и гражданите. Междувпрочем другият акт, който беше приет от парламента, беше Законът за допитване до народа, както е известен, за референдумите, а в последното му наименования Законът за пряко участие на гражданите във властта.

Водещ:
Добре, важен е обаче и примерът. Защо не можахте да се наложите за гласуването н чужди карти, за качествените закони, за европейското поведение в залата? Вие казвахте, че това са ваши приоритети, Защо не можахте да се наложите? Вие като председател питам.

Г. Пирински:
Вижте, за мен не стои въпросът аз да се налагам, по-скоро предизвикателството пред мен беше да ангажирам депутатите, да ангажирам ръководствата на парламентарните групи в едно съвместно усилие да покажем друго поведение. И в повечето парламенти в света има в парламентарните групи т.нар. парламентарни камшици - онези, които дисциплинират групите и дисциплинират народните представители и разбира се, взаимодействат с председателя на парламента в осигуряването на нормалното протичане. Но в нашия парламент освен всичко битуват примери на отсъствие, и то на примерно председателите на парламентарните групи, по принцип като разбиране, че няма чак толкова голям смисъл да бъде човек в парламента, има по-важни места, което силно ерозира отношението към парламента въобще в обществото.

Водещ:
Вие направихте ли опит да спрете тази практика? Говорихте ли с Ахмед Доган например по този въпрос?

Г. Пирински:
Аз не смятам, че аз съм онзи, който трябва да внушава на г-н Доган едно или друго поведение. Както всички знаят, той се счита за един от най-опитните политици, може би един от най-успешните в България, не бих си презюмирал да му давам съвети. Освен това и друг път е възниквал този въпрос, включително и в този парламент, че при загубата на траен интерес или трайната загуба на интерес към парламента може би трябва да има норма в правилника, която да предвижда отпадането на такъв депутат от състава на Народното събрание. Така че едва ли е моя работа аз да давам съвети на г-н Доган.

Водещ:
Кажете честно дали в последните два месеца парламентът работеше в услуга на управляващите? Имам предвид изборните промени в дванадесет без пет.

Г. Пирински:
Не бих казал, че имаше някаква такава прононсирана дейност в това отношение. По-скоро за мен жалкото е, че тези решения, що се отнася до кадровите назначения, бяха отлагани дълго време, след като бяха изтекли сроковете на съответните мандати в тези органи.

Водещ:
Аз имам предвид и изборното законодателство включително.

Г. Пирински:
Изборното законодателство не беше по-различно, отколкото в предходните парламенти, за жалост, като практика.

Водещ:
А законът за боклука?

Г. Пирински:
То е отделен казус, разбира се, и както виждате, стана достатъчно ясно, че този законопроект едва ли има смисъл да бъде приеман. Но, връщайки се към въпроса ви за назначенията, по тази последна фаза очевидно е, че трябваше да бъдат запълнени онези постове, които оставаха незаети, включително и губернаторът на банката, управителят на нашата банка, която между другото днес чества своята 130-годишнина.щ
Водещ:
Само след малко ще видим интервю с Жан-Клод Трише.

Г. Пирински:
Аз разбрах, но хубаво е зрителите да знаят по какъв повод е тук. Тъй че един такъв институт има всичкото основание да се търси една приемственост и едно спокойно преминаване на управители от един мандат в друг, вместо оставането в една неизвестност, която в сегашните кризисни условия е толкова по-опасна.

Водещ:
Уж депутат е мръсна дума, г-н Пирински, а вече трети ден в партиите е настанал такъв вой за листите, че пушек се вдига.

Г. Пирински:
Г-н Василев, аз мислех, че ще разберете, че са ми достатъчни въпросите около парламента, за да се занимавам с партийните листи.

Водещ:
Не, аз искам да изследвам този манталитет, говоря за всички партии, нямам предвид БСП.

Г. Пирински:
Аз нямам предвид БСП само...

Водещ:
Явно келепир има в тази работа, ако цитираме класиката.

Г. Пирински:
Тук вече се обръщате към първоизточниците, както се казва.

Водещ:
Добре, много често сме говорили с вас в това студио за стила на българската политика. Вие лично как се чувствате, когато наоколо хвърчат обидни думи, черен пиар. Кандидати, които заобикалят затвора на път за парламента, такива явления.

Г. Пирински:
Как се чувствам аз едва ли е най-същественият въпрос. Въпросът е как се чувства гражданинът. Според мен хората се чувстват преди всичко омерзени, доста отблъснати, бих употребил и думата отвратени, от една страна. От друга страна обаче, виждайки, че този вид поведение си продължава, че той едва ли не се налага, че дори води до успехи, започват да се питат дали пък това не е печелившият вариант. И малко по малко стилът на поведение в политиката започва да се приближава към жанра битка в смисъл на бой. И понятието биткаджия започва да придобива едни такива мажорни нотки и окраски и се счита, че това е то образът на съвременния успял политик.

Водещ:
Този образ не трябва да се копира според вас, така ли?

Г. Пирински:
Този образ е подвеждащ, той е заблуждаващ и в никакъв случай не е безопасен.

Водещ:

Вие мислите ли, че следващият парламент ще е по-добър от сегашния?
Г. Пирински
За следващия парламент най-различни хипотези битуват, както виждате. Евроизборите създадоха една нова среда на очаквания и той ще бъде очевидно доста динамичен. Не знам дали добро или недобро е измерението, но той ще бъде изправен пред много остри предизвикателства, свързани с кризата и свързани с членството в ЕС. Тук искам да направя една връзка, в средата на май направихме една от последните дискусии в парламента по доклада на Сметната палата за еврофондовете с участието и на вицепремиера Плугчиева, евродепутати, посланици. И едно от заключенията, централното, е, че всъщност сегашната система на усвояване на еврофондове е безкрайно разцентрована и неефективна. И очевидно още в началото на следващия парламент ще трябва да се върнем към въпроса как я централзирате, как я фокусираме и как я правим така ефективна, за да може да се оползотворят тия ресурси, които сега са най-ценният шанс на България. Защото в този момент имаме достъп до много сериозни като обем средства, които биха били решаващият фактор за излизане от кризата, която продължава.

Водещ:
Аз търсех подходящата дума за финал, в която да ви попитам дали вярвате, че нещата ще се подобряват или не?

Г. Пирински:
Аз вярвам, че има добър шанс да се излезе от затрудненията, в които сега се намираме, първо, защото каквото и да говорим, България остава една от относително стабилните страни в Европа, особено на фона на това, което става в други източно- и централноевропейски страни, които се считаха за много по-успешни от нас. И тук, който е обективен, трябва да отчете, че една много разумна и отговорна фискална и икономическа, макроикономическа политика на правителството и в по-предходен период, и особено през последните 2 години позволи на България да остане относително защитена от кризата. Разбира се... (не се разбира - бел. ред.)... да спада немската икономика, не може да не се отрази и върху вас. Но тъй ли иначе ние имаме една много ценна основа на стабилност и оттук нататък, разбира се, зависи кой ще предложи по-добрите решения и кой ще спечели доверието на избирателя.

Водещ:
Георги Пирински, председател на 40-ото Народно събрание. Благодаря ви за този разговор.

Г. Пирински:
И аз благодаря.

http://izbori.bnt.bg/