В разгара на дълговата криза гръцкото правителство на Андонис Самарас спря излъчването на държавната телевизия и радио с аргумента, че са били със скандално раздут щат. Всички го виждаха, но досега никой не смееше да ги докосне. Така оправда непопулярната мярка говорителят на кабинета. Гръцките медии коментират, че коалиционните партньори на Нова демокрация в кабинета - ПАСОК и Демократичната левица ще предприемат действия, с които да се преразгледа решението. Обществената реакция - масов протест в защита на онези 2600 служители на радиото и телевизията, които останаха без работа. В знак на солидарност днес стачкуват журналистите в частните канали, а утре ще се присъденият и печатните медии. Утре 24-часова стачка свикват и двата най-представителни синдиката.
Историята на Е Ер Те започва през 1938 година с излъчване по радиото, продължава в наши дни с три телевизионни канала, седем национални радиопрограми и 19 регионални и свърши снощи с министерско постановление. Новината се оказа изненадваща и шокираща, въпреки че слухове за съкращения и реорганизация вървят отдавна.
„Вчера дойдохме на работа и изведнъж на обяд разбрахме, че затварят Е Ер Те. Замръзнахме. Какво да ви кажа. Зловещо чувство", разказа Теодора Цамбоди, служител в Гръцката обществена телевизия.
„Ще продължим стачката, няма да се предадем, няма да се оставим да ни тероризират, дори ако пратят цялата полиция за борба с безредиците, докато не отменят решението за затваряне на Е Ер Те. Такова нещо не се е случвало никъде. Никъде по света обществена услуга не е закривана от избрано правителство. Само през 1941 тук германците са затворили Е Ер Те за малко, за да го отворят отново с техен, нацистки глас", заяви Теоргиос Савидес, президент на Гръцкия съюз на журналистите.
Мракобесническо, превратаджийско са част от епитетите, с които протестиращите окачествяват решението на властта.
Шок и гняв чувстват и гражданите. За много от тях това е поредният тежък удар в дългата поредица от гнетящи новини за икономии, орязване на заплати и пенсии, по-високи данъци. През април в замяна на поредния транш спасителна помощ правителството пое ангажимент за съкращаване на 15 хиляди държавни служители до 2015.
„За мен е немислимо независима страна да е без обществени телевизия и радио. Ако е било необходимо да се съкращава персонал, да го бяха направили според заслугите, разумно", коментира пенсионерът Янис Йоану.
„ Затварянето е било добре обмислен план. Не е възможно страна от Евросъюза през 2013-та да няма правителствен канал", сподели студентът Константинос Колигиоргис.
Говори се, че това е било еднолично решение на премиера от Нова демокрация Андонис Самарас, че постановлението е подписано само от двама министри. Две от партиите в кабинета - ПАСОК и ДИМАР - отправиха към него критики, че не е поискал мнението им и ще се противопоставят на решението. Опозиционната Сириза го нарече преврат срещу гръцкия народ. Според нея, решението е взето под натиска на международните кредитори.
Дали става дума за жертвоприношение с цел умилостивяване на тройката, редно ли е така внезапно да се слага точна на институция с история, вместо да се реформира, като продължава да работи или пък решението е проява на политически кураж, както пише десният Катемерини. Пред БНТ гръцки медиен експерт защити подобно мнение.
„Всички предишни правителства смятаха, че националната телевизия не е културен посредник, а политическо средство, чрез което да плащат на фаворити и на клиентелата. Предполагам правителството се опитва първо да спести пари и второ - да създаде здрава организация, която наистина може да служи за информиране на обществото и за промоция на традициите в културата на Гърция. По-добре да се създаде нова, стегната организация, като например Си Ен Ен, в която работят не повече от 600 души. Как така в гръцката телевизия трябва да работят три хиляди. Не е възможно. Нещо не е наред. Трябва да я създадем наново в здравословен вид", коментира Арети Георгели, медиен експерт.
Отговор вече прозвуча от Европейската комисия. Оли Рен го даде в залата на Европейския парламент след възмутени коментари на депутати от ляво: „Европейската комисия не е искала затварянето на Е Ер Те, но и не оспорва пълномощията на гръцкото правителство да управлява публичния сектор. Решението на гръцките власти трябва да се възприема в контекста на на усилията им да модернизират гръцката икономика. Те включват подобряване на ефективността на публичния сектор."
Еврокомисията изтъква значението на обществените медии в демократичните държави, изразява съчувствие към съкратените и поздравява гръцките власти за ангажимента им да създадат нова обществeна аудиовизуална медия на здрави финансови основи.
Ето и съобщени днес факти за бъдещата нова държавна компания. Името й ще бъде "Ново гръцко радио, интернет и телевизия АД", персоналът в нея около 1000 души, а разходите й трябва да се свият значително под сегашните триста милиона евро годишно.
Правителственият говорител Симос Кедикоглу заяви, че затварянето е било решено преди шест седмици и няма връзка с провала на приватизацията на газовата компания ДЕПА и сегашната инспекция на тройката, но било обявено внезапно поради опасения, че служителите може да повредят държавно имущество.
„През последните месеци повечето време Е Ер Те не излъчваше, поне не новини. Журналистите стачкуваха, защото искаха по-специален статут, без да се съобразяват какво се случва иначе в обществения сектор. Нямаше друг начин. Ако бяхме съобщили, че затварянето ще стане след три месеца, Е Ер Те щеше да се затвори от стачки. Най-важното е да не допуснем разрушение. Това е особено важно за архива, той е национално съкровище", обяви Симос Кедикоглу.
Засега обаче пукнатини се очертават най-вече в управляващата коалиция.
„От 2008-ма досега нямаше уволнения на държавни служители. Така че това са първите уволнения. Това може да предизвика размирици в обществото и правителството може да има проблеми, може да се стигне и до падане на правителството", прогнозита медийният експерт Арети Георгели.
Започва и кампания в подкрепа на Е Ер Те в чужбина. Европейският съюз за радио и телевизия вече се обяви против закриването. В Мадрид колегите от испанската обществена телевизия излязоха с манифест на солидарност.
В студиото на „Още от деня" медийният експерт Нели Огнянова, журналистът от "Труд" и член на Асоциацията на европейските журналисти - Методи Герасимов - живял, учил и добре опознал особеностите на гръцкото общество, и Йоаким Каламарис - преподавател в Европейски колеж по икономика и управление коментираха закриването на Е Ер Те. По телефона в разговора се включи и журналистът Петър Волгин.