Българите в Дортмунд и социалните помощи - част I

С наближаването на края на годината, когато отпадат ограниченията за българи и румънци във всички европейски страни, се засилват опасенията сред част от гражданите им, че предстои вълна от имигранти от Източна Европа.

Една от тревогите е, че стотици хиляди бедни българи и румънци ще отидат на Запад, за да живеят от социални помощи и да подбиват цената на труда. Екип на БНТ отиде в германския град Дортмунд, за да види как част от българите там намират работа и дали наистина разчитат на социалните помощи.

Това е т.нар. "българска улица" в Дортмунд. Тя е неофициална пиаца, на която безработни българи и румънци чакат да бъдат наети за работа в строителството.

Огнян, Мехмед и Асен са от Пловдив, от няколко години идват в Германия точно заради това. Те споделят:

Освен самото намиране на работа, проблем е и това, че понякога работодателите ги лъжат. В този случай излъганият има малки шансове да си получи парите, казва адвокатът Шаболч Шепси. Самият той е румънец и заедно с негов колега дават безплатни юридически съвети на имигрантите:

"Законово погледнато, той все пак има право да получи парите си. Подизпълнителят има задължения, но пък се налага той да изисква парите от другата фирма, от която е нает. Ако това трябва да се прави всяка седмица и ако работникът е получил част от парите си, често той се отказва да търси останалата сума", обясни Шаболч Шепси, адвокат.

Огнян, Мехмед и Асен признават, че двата им големи проблема са, че не знаят немски и нямат представа към кого да се обърнат за помощ, когато се налага да ходят в общината, например. Неправителствената организация "Планерладен" се занимава точно с това. Изготвила е специална брошура на български с телефони на лекари, с информация за оказване помощ на проститутки, бременни, семейства.

"Обясняваме им какво трябва да направят, а ако не могат сами, ги придружаваме, например до общината. Превеждаме, ако има нужда, обясняваме какви документи са необходими и дори ги попълваме. Посредничим и за разрешаване на конфликти между самите жители на квартала, например когато има проблеми между хазяин и квартирант. Опитваме се да ги помирим, без да се налага да търсим адвокати и да се стига до съд", заяви Гамзе Чалъшкан, организация "Планерладен".

Въпреки почти ежедневните репортажи в медиите за отпадането на ограниченията за работа в Европа от Нова година, тримата ни събеседници не са много наясно какво ще се случи след 1 януари.

Не се знае колко точно българи и румънци ще дойдат в Дортмунд след Нова година. Сега официално са регистрирани 1600 българи, издръжката на безработните от двете държави струва на общината над 15 милиона евро на година.