40 години от експедицията на Аполо до Луната

На днешния ден преди точно 40 години потегли първата експедиция на нашата цивилизация към Луната. Четири дни по-късно, на 20 юли 1969-та фразата на Нийл Армстронг "Малка стъпка за човека, огромна крачка за човечеството" се чу от друг свят и така вековната мечта на поколения стана реалност.

Лунният поход на човечеството с огромната ракета Сатурн-5 и Аполо-11 всъщност започва през май 1961-ва. Тогава президентът Кенеди поставя задачата за изпращане на човек на Луната до края на десетилетието. В разгара на Студената война решението е преди всичко политическо, а целта - преодоляване на изоставането от Съветския съюз в Космоса.

НАСА получава 5 процента от целия федерален бюджет. През 69-та програмата Аполо струва 25 милиарда долара, които днес се равняват на 115 милиарда. Това е шест и половина пъти настоящият бюджет на НАСА. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин остават на Луната 21 часа, третият от екипажа Майк Колинз ги чака в окололунна орбита. На чуждата планета е забит американският флаг и оставена плоча с послание за мир от президента Никсън.

Между 69-та и 72-ра на Луната стъпват общо 12 астронавти при шест мисии, донесени са 382 килограма лунни проби. След постигането на геостратегическите цели програмата Аполо е прекратена, а последните три експедиции - отменени. Решението се оценява от някои като стратегическа грешка, особено с оглед плановете на САЩ за връщане на Луната до 2020-та. Следващите 15 години ще отидат за възстановяване на потенциал, който сме имали и от който сме се отказали, при друг избор днес щяхме да сме на Марс, написа доскорошният шеф на НАСА Майк Грифин.