Какво се промени след трагедията в Охрид

Българи изпълниха Охрид през почивните дни. Някои от тях не пропуснаха да се разходят с кораб по езерото до манастира "Св. Наум", минавайки край мястото, където загинаха 15 българи. Направиха го обаче обезопасени със спасителни жилетки. За мерките, които се взимат сега там и за все още непреодолените спомени от трагедията - репортаж на Росен Цветков и операторът Любомир Станоев. Ще видите неизлъчвани до този момент в български ефир кадри от деня на трагедията.

Така изглеждат тези дни корабите в Охридското езеро - оцветени в оранжево. Заради десетките българи, които, за да се решат на разходка по вода, задължително слагат спасителни жилетки. Трагедията с "Илинден" промени и капитаните, които броят внимателно тези жилетки, не качват повече туристи от предвиденото и спазват стриктно правилата. Поне засега. Признават, че след 5 септември вече нищо не е същото.

Зоран Гилески - капитан на кораба "Александрия":
"Това що се случи - една неприятна случка, ще остане в един дълъг период. Това е нормално. И други групи, които идват, запитват дали е сигурно. Нормално е това да стане".

Зоран е един от първите, които помага на давещите се в езерото. Спасявал ги е със същите тези жилетки, които сега дава на идващите туристи.

Зоран: "Който иска, ние му даваме. Който не иска, ние не можем със сила да му сложим".

Това са кадри, заснети минути след трагедията. Малко преди да бъдат арестувани, капитанът на "Илинден" Сотир Филески и помощник-капитанът Влатко Юстиниановски, разказват пред полицаи какво точно се е случило. За това, че двамата са спасили повечето българи, свидетелства македонската екскурзоводка, която е била на кораба с нашите туристи. Казва се Наумка - нисичкото момиче с бялата тениска, което се опитва да успокои оцелелите. На 5 септември е втората и разходка с туристи на кораб. След инцидента се опитва да забрави трагедията и затова отбягва камерите. Родителите й обаче преразказват нейната история.

Томе Йолески - баща на екскурзоводката Наумка Йолеска:
"Най-повече спасени имаше от капитана на кораба, според дъщерята, помощник-капитана и шофьора на автобуса. Тримата помагали най-много, защото били най-млади, защото повече бяха възрастни. Наумка нищо не може да каже, защото в тоя момент била в шок. Ти не знаеш да плуваш и си мислиш, че ще загинеш. То е страшно.

Точно в къщата на Наумка и родителите й били отседнали част от оцелелите и загиналите. Тук са доведени след инцидента.

Зоран: "Всичките изглеждаха уплашени, всичките казваха, че е трагедия, не късмет. Кой имаше късмет се спаси, кой нямаше... това е".

В част от спомените на момичето е паниката и това как две жени дърпат едно столче, за да се задържат на повърхността на водата. В борбата за него и двете се удавят. Сега стаите, в които са нощували българите, пазят спомена за нещастието. Но ако са празни, това е само за няколко дни. Защото Наумка и родителите й очакват поредната група български туристи.