Ловци на бури

Тази седмица стана ясно, че арктическата ледена шапка се топи и заплашва да изчезне до две десетилетия. В други части на света пък се образуват пустини. Прашните частици постепенно завладяват плодородни земи и този процес е един от главните виновници за климатичните промени. Един от примерите е Аралско море на територията на Казахстан. Екип европейски учени от изследователския проект “КАЛТЪР” изучават разпростирането на прашните бури в бившето море.

Преди 40 години това място е било море - най-големият безоточен басейн в света. След като през 60-те двете вливащи се в него реки Амударя и Сърдаря са отклонени с цел напояване, сега това е едно от най-сухите места в Централна Азия.

Олег Семедов – физик от казахстанския Изследователски институт по екология и климат: "Най-голямата беда е изчезването на ценни рибни видове. Това принуди хората да напуснат района, губейки препитанието си. Има и втори проблем обаче – бившето морско легло сега е пълно с прах, сол, аерозоли и химикали, раздухвани от ветровете на цели 150 километра разстояние."

Някога процъфтяващия район сега е дом на безработицата и бедността. Болестите като туберкулозата и хепатита са два пъти по-често срещани от съседните райони. И вятърът – вятърът, който всеки ден поднася на местните жители коктейл от отрови.
Европейските учени залагат капани по пътя на бурите и така установяват, че само на изучаваното място ветровете могат да издухат до 400 килограма прах на хектар всеки месец. За изследване на вътрешната динамика на бурите – техните размери, скорост и плътност, учените пък използват изкуствено създадени бури във ветрови тунел, пълен с пустинен пясък и прах.

Леа Орловски – проект “КАЛТЪР”: "Сега ние знаем истинското количество на праха, който пада, измерваме го в тонове, на година, на хектар. Знаем химическия състав на праха, а също и откъде идва. Вече имаме повече данни, за да предложим и решение на проблема. Според нас най-добрият начин да се спре по-нататъшната разруха е да се култивират местни растения. Не по цялото дъно, а само малки зелени островчета, които няма да позволяват толкова лесно на праха да се разпростира".

Учените са убедени, че ако не се намеси човека, пресъхването на Аралско море ще продължи и до 50 години ще приеме формата на остатъчен горчиво-солен водоем.