Криза и дух - история от Рожен

За неведомите пътища - между България, Босна и Австрия. Една случайна среща в Мелник с младо семейство - българка, магистър по икономика и свещеник от Босна. Разказ за материята и духа, за кризата и различния поглед към парите.

Време, в което се забулват истини. Време, в което се разкриват. Мирише на зима. Всеки - затворен под топлината на собствената си кожа. Докато мъглата лази по гърбовете на планините и прегръща къщите, духът на семейния бюджет сякаш се изнизва през комина.

Делник е. В Роженския манастир посетителите са малцина. Двама от тях заговаряме. Отиват натам, откъдето ние се връщаме. Часове по-късно, случайността ни дава втори шанс - събира ни в Мелник.

Вероника и Сладжан могат много да разказват за неведомите пътища. Техните се пресекли във Виена. Тя е магистър по икономика, родена е в София. Той е от Босна. Бил изпратен в Австрия да учи немски като най-добрият студент от Духовната академия. И заедно с български свещеник посетил българска църква. Така се запознали с Вероника.

Сладжан Васич: Господ винаги знае кой човек къде да изпрати на кое място, на кой момент и с кои хора да се запознае и да среща, но и ние имаме свободна воля и трябва този момент и промисъл на Господа да използваме на най-позитивния начин. И ето - аз бях изпратен във Виена - защо идвам и без да зная с кой ще се срещнем, но сега, когато малко ретроспективно погледнем зад гърба си, разбирам, че това е била божията воля и съм много доволен и да се пак родим, мисля, че бих направил същото нещо, изобщо не се оплаквам.

Вероника Петрова: винаги, когато съм гледала няколко години назад почти във всеки момент от живота си, ако застана 5 години по-назад, да кажа - къде искам да съм след 5 години и къде мисля, никога не съм била там, където съм мислила. Винаги ме е отвеждало на много различни места.

Сладжан : Заради лични причини - от любов започнах да уча български във Виена и чак след това за първи път дойдох в България. Аз се чувствам тук много домашно.

Вероника : Трудно се разбирахме първия път, той не знаеше още много немски, аз сръбски разбирам, ама, някак си говорихме, нищо да кажеш - уау - това е човекът, вземам го и готово.

Младият свещеник е роден по времето на комунизма в бивша Югославия. Тогава никой в семейството му не очаквал, че той ще избере пътя към Бог. Учил медицина, свирил на китара, тренирал таекуондо, през 98-ма дори станал вицешампион.

Сладжан: Целта ми не беше да бием другите хора, просто така, както латини казват - здраво тяло и здрав дух, но сега няколко години по-късно мога да кажа - по-важното е да е здрав дух и това 100 процента гарантира, че и тялото ще е по-здраво. И след това имах катастрофа, и господ ми даде някакво знамение да се занимавам с нещо друго, което аз и без това реших по-рано, усетих с моето сърце, че Господ ме извиква за нещо друго и то е точно това, което съм сега - православен свещеник. Много обичам да играя и футбол и сега и да се занимавам със всичко по нещо. Имах много добри, страхотни духовни учители - примерно един епископ Атанасий, и други хора, кои са също така нормални хора, които играят и футбол и комуникират също с други хора съвсем спонтанно и много са природни , без някаква поза, без театрални отношения към другите хора, просто трябва да сме спонтанни, да сме естествени, такива, какви нашия господ дал и това е нещо, което е най-хубаво.

Господ дава таланти, ние трябва да си разпознаем за какво са дадени, това е като кредит, който получавате, и ако знаете да го използвате е много добре.

Пътищата на Вероника са свързани с математиката - печелила медали, олимпиади. Двамата със Сладжан отдавна са открили допирните точки между вяра и практичност. Нещо, което има и своята научна проекция - в дисертацията за църковна икономика, която тя подготвя.

Вероника: Това, че е свещеник - при събрите даже е чест, при нас в България няма този имидж. При мен е лукс да имам в къщи някой, който да ми отговаря на въпросите, а за останалите - понякога трябва да свикнат с това, но като свикнат, им е интересно. Хората като усетят, че могат да питат и че е нормален човек, питат и много отговори получават.

Питаме за войната в Босна. Казва, че видял с очите си как войната променила хората. Че предизвикала катарзис.

Сладжан: Хора след войната винаги мислят по друг начин, това, което им изглежда като приоритети - най-важното, много често се оказва, че изобщо не е толкова важно, както ни е изглеждало, а по-важното е нещо друго. И аз познавам много хора, които са загубили майка, брат или сестра или някой от близките. След смъртта започват да разбират, че животът - да си жив и здрав е най-големият благослов, а това да имаш хиляди къщи и не знам кое какво е - не да не е важно, но не да е примарно, а е секундарно. Защото ако си жив и здрав, някой ден ще се оправиш, ако нямаш къща, ще работиш и някой ден ще имаш къща и кола и някои неща, но ако си загубиш живота - не.

Сладжан открива сходства между войната и икономическата криза. В това, че кризата може да пренареди света.

Сладжан: Може да помогне на хората да гледат по друг начин на нещата и да не смятат, че спасение само идва от парите - от злато, от материя - такива неща. Мисля ,че това е важно.Един човек при нас казва - нека е благословена тази велика голяма икономическа криза, но само ако я разбираме по този начин. Но всяка криза е изпитание, защото на старогръцки кризис се превежда като съд - това е съд - да видим дали това нещо, което правим трябва така или не трябва.

Питаме дали парите пречат на вярата. Казва, че духовното не изключва материята, когато тя служи за добро. Че някога богатите са дарявали средства за църкви и манастири.

Сладжан: Ние комуникираме с други хора през материя. Това, когато се жениме, че имаме един пръстен на ръка, е материя, но това винаги символизира нещо, което е по-важно. Материалисти винаги се надяват и смятат, че е гаранция за спасение това ,което имат. От друга страна гледано, теологична гледна точка - страх от смъртта. Човек, когато се бори за живота си и мисли, че ще умре сам, стар, болен, мисли, че спасението е, да има много къщи, да има така много злато и това му гарантира, че остатъкът от живота - ще бъде много здрав винаги, ще има много пари и всички лекари ще му оказват внимание, но отвсякъде се вижда страх от смъртта.

Сладжан не вярва в съдбата. Мисли, че всеки може да я направлява, а хората просто я използват като оправдание за неуспехите си. Както се оправдават и с божиите наказания.

Сладжан : Това е нещо подобно като пътища - вие пътувате през България и виждате - тук надясно примерно трябва да завивате за Сандански. Божиите заповеди и така наричаните наказания са точно това - къде трябва да тръгнем, ако разберем това нещо, ни помага.

По различен начин двамата задават въпросите си. Но сякаш получават едни и същи отговори.

Сладжан: Всеки път, когато вземам някакво решение, особено когато са много важни, всеки път започвам с молитва.

Когато казват - имаш ли някакво доказателство, че съществуват тези твоите ангели, аз казвам - докато не е съществувал микроскопът - имаш ли доказателство, че тези бактерии ги е имало. Това, че ние със своите очи не виждаме това, не значи, че не съществува. 27.15

Знаят - животът прави така, че това, което днес изглежда невъзможно, утре може да стане реалност.

Сладжан: Когато се запознах с Вероника - това е една от първите песни, които научих - Назад, назад моме Калино се казва.

Вероника: Мисля си за началото на нашата връзка.

Когато си тръгваме, внимаваме за табелките по пътя. За благословението и икономическата криза. Как използваме кредита, който сме получили. Дали правилно сме разчели указанията. Къде да завием, къде да спрем. И дали след 10 години ще сме там, където сега си мислим.