Тютюн - репортаж от село Катраница

Откриваме ги да свиват „кризисни цигари” – така наричат своите фасове домашно производство. Карамфил и синът му Витан са заклети пушачи, подобно на повечето жители на смолянското село Катраница. От няколко месеца местните хора имат собствен начин да се борят с кризата и да кърпят бюджета – правят си цигари, за да пестят пари.

Карамфил Хаджиев: Правиме си ги – падаме под цените на Живковските цигари. Неговите бяха 40 стотинки – „Ардата” - едно време, тия падат под 40 стотинки кутията.

Витан Хаджиев: От 4 месеца и аз пуша домашни цигари. И не само цигари – то всичко вече е домашно – и ракия, и цигари, и сичко.

Милко Хаджиев, кмет на с. Катраница: Производството на собствени цигари е пак някакъв изход от ситуацията, за да се намери някакво решение. Друг е въпросът, че не е здравословно.

А дядовците от помашкото село в Родопите пушат ли, пушат...И не вярват на „световната конспирация” за вредата от тютюна. В Катраница почти всички са пушачи – дори и кметът, който иначе е фелдшер. Казват, че тютюнът е единствената им утеха и хич не се вълнуват от акцизи и европейски забрани.

Вели Солаков: Ако докараш един европеец да живее тука, ще избяга на втория ден. Така че това са мечти – Европа...

Софка Сиракова: Ами той Европейският съюз не е стигнал дотук. Някъде си другаде е...
А според баба Софка Европа-та и да иска, няма да може да пристигне навреме в Катраница. До селото се стига по черен път - вече 20 години го строят. Местните хора дори се шегуват, че ремонтът му прилича на прехода – все не му се вижда края. И добавят, че за тях преходът ще свърши едва тогава, когато най-накрая тръгнат по асфалтирания път. Засега обаче остават изолирани дори от най-близкия град – Смолян.

Милчо Хаджиев: Пътят ни е в трагично състояние. И в преносния, и в буквалния смисъл на думата сме в безпътица, в безизходица. Ако не се вземат някакви по-спешни мерки, просто нещата не вървят на добре.

Катраница е в безпътица, обаче понякога и държавата е така....
Според тукашната философия всички проблеми се дължат на липсата на път. Младите хора избягали, а дядовците по цял ден ровят в картофените ниви и си почиват с някоя цигара ...

Бисер Сербесов: Навремето четох за украинците – че са оцелели благодарение на картофите, само картофи са яли, така че и ние благодарение на картофите оцеляваме – щом сме живи.

Ирина Милевска: Сега нема работа. Квото работиме – нема, само голем труд. Работа, картофи, крави – то загива всичко вече.
Фатме с държавното име Ирина от години живее сама. Децата заминали да работят в града, а тя останала тук, при земята. Мъчно й е, че нивите пустеят. Празно е и в душата на баба Златка. Нейните синове също са далеч...

Златка Сербезовa: Все пак сме оптимисти – чакаме по-добро. Но кога ще бъде и дали ще го дочакаме? Дано някой ден го дочакат – ако не ние, то поне младите, за тях да бъде по-добре.
А Карамфил е дочакал сина си. Заради кризата строителят Витан се върнал от гурбет. Но днес отново е без работа....

Витан Хаджиев: Надежда ми дава това, дето го държа в мене. Едва ли в скоро време има изгледи за нещо по-добро ,най-вече за работа ,поне в нашия район...

Карамфил Хаджиев: И като почнат да ми говорят за демографски срив, за раждаемост - ми как да я има тая раждаемост? Те не могат да оцелеят соло, без дете ,пък камо ли с две-три деца...Как да стане тая работа?
Как наистина да стане тая работа - питат се често в Катраница... И кога ще бъде по-добре? Не знаят. За тях животът отдавна върви само назад...

Карамфил Хаджиев:
Според мене, за да се спре тази политика на геноцид спрямо българското население, би трябвало всеки от депутатите като даде клетва, да дойде тука един месец, да дойде с 5 лева, без кредитни карти и дебитни. Да работи заедно с нас и като тегли чертата да се окаже ,че е работил за един -два лева на ден.И съм сигурен ,че ще се обеси на първия електрически стълб, щото просто няма да издържи...
Обаче по черния път до Катраница политици рядко стигат дори и по време на избори. Може би се страхуват дали ще издържат изпитанието на Карамфил... Пък и сега са заети с новия си шпионски скандал. А те - скандалите в политиката, никога не свършват....

Карамфил Хаджиев: Туй Народно събрание май е антинародно вече, аз така съм го кръстил.Няма нито един българин, който може да застане пред народа и да каже: Аз съм работил за вас и ще работя за вас. Ние подминахме дори и италианската мафия! Не мога да разбера -липсват милиарди, липсва еди какво си и накрая няма виновни...Ами как така?

Салих Смаилов: Няма подобрение. Назад. Затъване. А за политиците да не говорим...Политиците за обещания –може би сме на първо място.Обещават,обещават,а после като седнат на креслата там и забравят народа надолу.Трябва да помислят за народа...
А как да помислят, когато са се изгубили в разработките и вече никой не разбира кой каква роля има във властта.. Няма как нито „котараците”, нито „поразяващите тройки” да знаят защо единствената утеха на старците в Катраница е да си свият по една „домашна цигара „. И не спират да се надяват, че един ден и те ще тръгнат по асфалтирания път...

Карамфил Хаджиев:
Нещата ако не се подобрят ,ако щете под формата на майтап го вземете,но аз мисля,че в България трябва да се разреши леката дрога, особено за Родопския район, да може на народа да му е весело, да може да приема нещата по-розово...Чисто и просто - ужас!...За мен реално не, за по-старите не мисля, но за младите ми е мъчно,плаче ми се.....

Карамфил Хаджиев:
Стигнали сме до там ,че е страшно и ако умреш!...Щот няма пари за погребения и вересиите трябва да поемеш на този, който умре...Нещата са плачевни ...

http://infocenter.bnt.bg/