Стефан Софиянски коментира проблемите в Студентски град

В студито на "Денят започва" бившият кмет на София Стефан Софиянски заяви, че трагедията в Студентски град е въпрос на сигурност, на манталитет, възпитание и ежедневие, но не бива да се свързва със Студентски град и всички добросъвестни студенти, които учат там. Според Софиянски проблемите там са много, но те идват от смесената собственост. Той добави още, че това, което трябва да се направи в Студентския град е по-добра координация между принципалите, собствените, между отделните висши учебни заведения, общината и МВР.

Пълният текст на интервюто

Водещ: Продължаваме със Стефан Софиянски, депутат от ССД, вече член на парламентарната група на ОДС. Добро утро, господин Софиянски. Бивш кмет на София.

Стефан Софиянски: Добро утро, добро утро на зрителите.

Водещ: С това да започнем, с което завършихме преди малко с архитект Петър Диков - защо се допусна превръщането на Студентски град в цирей, така, образно казано, мисля, че не е силна думата, място с бардаци, със сексшопове, с казина, с барове, нищо общо със студентството и с, така, академичния процес.

Ст. Софиянски: Нека не подценяваме. .. заради проблемите, които има, нека не подценяваме и младите хора, които живеят там, и тези, които учат, и тези, които отиват да прекарат свободно време. Студентският град си носи своя чар дори със. . . така, малко повечето заведения, с настроението. Аз имам три дъщери, и трите ми дъщери вечер, като тръгват някъде, казват. . . къде ще ходиш, тати - отивам в Студентски град на купон, защото там е весело.

Водещ: Някои се страхуват обаче. . .

Ст. Софиянски: Трагедията, която стана. . .

Водещ: . . . въпреки че е весело.

Ст. Софиянски: . . . и аз, така, изпитвам изключително съжаление и, така, съчувствие на хората, които в крайна сметка преживяват тази трагедия, трябва да търсим другаде проблемите в нейното решаване - това е въпрос на сигурност, на манталитет, на възпитание, на ежедневие, но не бива да я свързваме обезателно със Студентски град и, отново подчертавам, да подценяваме усилията на всички добросъвестни студенти, които живеят и учат там. Защото в края на краищата българите получават едно добро образование, и го получават в Студентски град, и с това образование отиват в чужбина и се налагат, и са добри. Проблемите са. . . има много реални проблеми и те идват от смесената собственост. Току-що преди малко изброихте, че Агенцията по младежка и спорта има много собственост, аз като министър-председател върнах на. . . предадох на университетите общежитията, те се стопанисват от университетите, втори тип собственост, има общинска собственост, има и много частна собственост, защото, когато е строен студентския град, са изгонили хората от техните имоти насилствено и са построили града, и те сега по силата на законите си получават обратно собствеността.

Водещ: Едва ли някой. . .

Ст. Софиянски: И тук трябва една координация.

Водещ: Едва ли някой поставя под съмнение връщането на реституираната собственост.

Ст. Софиянски: Да. И тук. . . къде трябва да е проблемна?

Водещ: Не е ли необходимо обаче някаква регулация. . .

Ст. Софиянски: Да, необходимо е.

Водещ: . . . някакво ограничаване?

Ст. Софиянски: Необходимо е. . . Е, частната собственост все пак е неприкосновена според българската конституция. Това, което трябва да се направи, е една много по-добра координация между принципалите - между собствениците, между Агенцията за младежта и спорта, между отделните висши учебни заведения, общината, най-вече МВР, защото един млад човек е по-склонен на неразумни постъпки, отколкото един улегнал човек. И при една по-добра координация, повече ред в Студентски град смятам, че няма да се стига до тези неща. Но нека заради много тежкия случай да не подценяваме, отново подчертавам, усилията, начина на живот, бита на тези млади хора, които учат там, които получават образованието си и които цял живот ще си спомнят за времето, когато са живели там, какъвто съм и аз примерно, въпреки че става въпрос за студентството ми, за 1970 година. . .

Водещ: Да, в едно друго време, при едни други. . . Тези промени, които се предвиждат в Закона за устройство на територията. . .

Ст. Софиянски: Промените са логични, промените са логични. Тук архитект Диков. . .

Водещ: Те ще свършат ли работа?

Ст. Софиянски: ... да, архитект Диков направи, така, малка грешка. Промените са логични. Какво означава? Реституцията е приключила, собствеността е върната. Имахме, и ние специално, имахме един малко по-рестриктивен режим, стараехме се да връщаме по-малко, особено където се намесваше, както вие споменахте, врата, части от терена. След което обаче хората, които с право, имаше комитет за защита на собствениците на Студентски град, когато общината откаже реституция, те завеждат дело, завеждат дело, за да си получат собствеността. Това дело се влачи години наред и продължават да излизат решения, в които се възстановява по съда, а съдът гледа по буквата на закона. Ние сме отказали, да кажем, до известна степен и емоционално, или сме се хванали за някаква, и съответно общината, за някаква причина. Когато обаче съдът анализира нещата и казва - не, по закон имотът трябва да се върне, той се връща. Тогава кметът е задължен, при него пристига решението на съда, и кметът е задължен да реституира имота. С този текст на закона. . .

Водещ: Но се стига, стига се до абсурди. . .

Ст. Софиянски: С този текст на закона, понеже той се води общински. . .

Водещ: Вие тогава бяхте част от управляващото мнозинство, освен кмет на София, тогава СДС имаше мнозинството в парламента, имахте възможност по някакъв начин такива недомислия да бъдат изчистени, включително чрез промени в закона.

Ст. Софиянски: Трудно могат да се изчистят и отново подчертавам - ние трябва да имаме много коректно отношение към частната собственост. Дълги години. .. причините Студентски град, ако тръгнем дълбоко да ги търсим, да бъде в това състояние, е начинът, по който той е построен - без закон. Той е построен самият без съответните утвърдени решения, върху чужди земи.

Водещ: А има ли нужда София в момента от такъв тип студентски град, тип студентски кампос, може би на друго място. . . около София.

Ст. Софиянски: Когато говорим за кампос, да направим разлика. Когато за кампос и кампосът, типичният кампос е на едно учебно заведение. Какво е на Студентския град нестандартното? Нестандартното на Студентския град е, че там са почти всички висши учебни заведения и това също създава проблеми, защото общежитията се стопанисват от различни хора. Нека да спрем на тази тема, аз от 4 години не съм кмет.

Водещ: Не сте кмет, но ви се налага доста да отговаряте по кметски теми, защото така или иначе ви свързват. Добре, бюджетът, бюджетът за 2009 г.

Ст. Софиянски: Бюджетът беше приет вчера. Бюджетът е един сериозен повод да се иска отново вот на недоверие на правителството, защото е слаб бюджет, това е бюджет на паниката. След два много грешни бюджета 2007 г. и 2008 г., когато се надценяваше. . . когато се подценяваше приходната част, за да се трупат излишъци, излишъците се загубиха, не създадоха брутен обществен продукт, не създадоха блага, защото се разпределяха, включително и тази година, над 1 милиард, включително и 180 милиона за магистрали, като че ли 180 милиона 20 километра магистрала ще построиш ноември и декември. Всичко това се загуби като обществен продукт, като блага за хората, като бит, като начин на живот и сега, и доведе до тази криза. Причините за кризата, за която толкова говорим, са много повече вътрешни, именно в грешните бюджети... не можеш да предвидиш 3 процента инфлация, а да отчетеш 12 и половина. Аз се чудя Станишев как се подписва. Той се подписва и гласува, че ще бъде инфлацията 3 процента, след това се подписва със същия си подпис, и Орешарски, и връщат отчета на бюджета, в който инфлацията е 12,8. Всеки нормален икономист става и си подава оставката, когато в рамките на 1 година сбърка 4 пъти рамката на бюджета и инфлационния темп. Същото е и за другите показатели. След тези две лоши години - лошо бюджетиране, загубени средства, загубени средства от европейските фондове, настъпи кризата, отново казвам, провокирана много повече от българското поведение.

Водещ: Нали не подценявате ефекта от световната криза, световната икономическа криза?

Ст. Софиянски: Не подценявам, но понеже не са подготвени, понеже ти си слаба, ти имаш язва в икономиката си, създал си си язва в икономиката и световната криза вече ти допринася за много по-тежкото състояние. България е малка, обозрима и управляема, за да може да излезе от една такава криза. Кризата беше преодолима в България при разумно управление, казвам го категорично, но тези две. . .

Водещ: Заложените мерки, заложените мерки антикризисни в бюджета и в анонсите на премиера?

Ст. Софиянски: Сега, няма мерки. В момента какво представлява бюджетът, защо казвам? Бюджетът след две години подценена приходна част, т.е. даваше се, че ще се получи, по-малко ще влезе в бюджета, а се получаваше повече и се трупаше излишък. Сега обратно, сега се надценява приходната част. Бюджетът е базиран на 4,7 ръст на брутен вътрешен продукт, над 4 милиарда, близо 5 милиарда външни инвестиции. Нито едното ще се случи, нито другото, защото Европа прогнозира процент, процент и половина ръст. Не може България, която е на последно място в Европа, да, това е ниска база, но е на последно място в Европа, тя няма ресурса да стане първенец в Европа с такъв ръст.

Водещ: Е, има буфери, има заложени буфери. Ако не се изпълни. . .

Ст. Софиянски: Какво представляват буферите? Ти имаш надценена приходна част, т.е. казваш аз този месец ще получа сто лева и разпределяш сто лева. Какво е буферът? Ти получаваш 50 лева и почваш да съкращаваш разходната си част, което обаче е лошо, да, наистина води до намаляване на инфлацията, намаляване на дефицита по текущата сметка, тези мерки обаче влошават икономическата и стопанската обстановка в страната, влошават и ежедневието. В бюджета по стар обичай се хвърлиха бомби, имахме разправии за ин витро, съвсем правилна позиция, спорът не беше дали трябва да отделим тия пари или не, тия 20 милиона, а големият скандал в залата беше дали те да бъдат управлявани от министерството, или да бъдат управлявани другаде. Същевременно подценяваме земеделието, не се дават средства в земеделието, което трябва да бъде приоритет, абсолютен приоритет. На зърнопроизводителите парите трябва да се дадат, трябваше да бъдат дадени вчера. Те трябва да се дадат и ги има на всичкото отгоре в бюджета. Млеко-, животновъдите, да не казваме само млекопроизводителите, животновъдството, това са средства, които не трябва да чакаме изобщо, са глупости това, че трябва да чакаме разрешение от Европейския съюз. Има начин да се субсидират, има и пари. Тези средства трябваше, които са 300 милиона, 386 за зърнопроизводителите, 211 за животновъдството, тези средства трябваше да бъдат обект на спор, тях трябваше да гласуваме, а не да занимаваме хората със. . .

Водещ: Да.

Ст. Софиянски: И накрая, последно. . .

Водещ: След малко и шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров ще бъде във, във. . .

Ст. Софиянски: И накрая. . .

Водещ: . . .в студиото, ще чуем неговите отговори.

Ст. Софиянски: Да.

Водещ: Да ви, да ви питам, странни движения в дясно има.

Ст. Софиянски: Напротив, логични движения в дясно.

Водещ: Логични ли са?

Ст. Софиянски: Логични движения. . .

Водещ: Вашето, имам предвид вашето движение, движението на Любен Дилов-син. . .

Ст. Софиянски: Да, дясното в дясно, лявото в ляво, това е истината.

Водещ: Това ли се случва?

Ст. Софиянски: Това се случва.

Водещ: Така ли? Ама вие сте по-наляво. . .

Ст. Софиянски: Почва да се избистря политическите. . .

Водещ: . . .и сега отивате по-надясно, и. . .

Ст. Софиянски: Ние сме били в центъра. . .

Водещ: . . .които са отдясно, отиват към центъра. . .

Ст. Софиянски: . . .отиваме, събираме се във... заедно със СДС. Смятам, логичното движение оттук нататък, бих го казал, смятаме, че трябва да продължи това обединение. Надяваме се, че приятелите от ДСБ ще дойдат и те. Не изключвам. . .

Водещ: Зависи ли от избора. . .

Ст. Софиянски: . . .и при силно. . .

Водещ: Зависи ли от избора в СДС, от това кой ще оглави СДС?

Ст. Софиянски: И двамата са много сериозни кандидати. Зависи. . .

Водещ: С кого предпочитате да разговаряте, с кого да. . .

Ст. Софиянски: И с двамата съм работил.

Водещ: . . .партнирате. . .

Ст. Софиянски: Такъв ми е житейският път. Румен Христов е бил министър на земеделието, той преодоля зърнената криза 1997 г., когато бяхме и, така, ни бяха докарали пак управляващите до тежка зърнена криза. Мартин Димитров, с него бяхме една година евродепутати, изключително. . .

Водещ: Ама това е в миналото.

Ст. Софиянски: . . .сериозен човек.

Водещ: Сега анализаторите ги свързват с две различни посоки в бъдещето. Едната. . .

Ст. Софиянски: Не, напротив.

Водещ: . . .повече към ДСБ, другата повече към ДПС.

Ст. Софиянски: Не, няма такова нещо. Мога категорично. . .

Водещ: Не сте. . .

Ст. Софиянски: . . .да кажа. Нито Румен Христов има нещо общо с ДПС, нито Мартин Димитров е някакъв слуга на Костов. Напротив, и двамата имат. . .

Водещ: Само, само артикулирахте кой към коя линия. . .

Ст. Софиянски: Да.

Водещ: . . .защото така и това битува във. . .

Ст. Софиянски: Това битува, не. . .

Водещ: . . .съзнанието и във. . .

Ст. Софиянски: Да го кажем коректно - и двамата имат много силно независимо мислене, аз ги уважавам, имат силно независимо мислене. И Съюзът на демократичните сили направи много силна стъпка с тези предварителни избори.

Водещ: Според вас независимо от. . .

Ст. Софиянски: И нека да завърша. . .

Водещ: . . .в дясно не зависи от това кой ще. . .

Ст. Софиянски: И нека да завърша.

Водещ: . . .оглави Съюза на демократичните сили.

Ст. Софиянски: За мен бъдещето на опозицията е обединяване в рамките на 50 души, които реално има, като прибавиш, както сме сега ние 18, като прибавим част от независимите, като прибавим ДСБ, като прибавим БНД на един етап, и тези 50 души трябва да поискат вот на недоверие още в началото на следващия мандат. И ако не се реализира вотът на недоверие, за мен нещата са стигнали дотам...

Водещ: Следващия мандат, имате предвид. . .

Ст. Софиянски: Следващата сесия на парламента.

Водещ: Следващата сесия.

Ст. Софиянски: И ако януари-февруари не се реализира този вот на недоверие, трябва 50 души минимум от опозицията да напуснат парламента. Не можем ние да седим там, когато стачкуват, хората си напускат земите, тръгват с тракторите към София, животновъдите тръгват, зарязват си поминъка, за да покажат, че така повече не може, ние нямаме право да седим в парламента. Вот на недоверие след Нова година и при неуспешен вот на недоверие поне 50 опозиционни депутати трябва да напуснат парламента. Това е моята, не само желание, а и прогноза.

Водещ: С това да завършим. Стефан Софиянски прокламира курс към. . .

Ст. Софиянски: Краен. Краен. . .

Водещ: Краен курс към. . .

Ст. Софиянски: . . .десен курс.

Водещ: . . .вот на, вот на недоверие. . .

Ст. Софиянски: Към махане на това правителство.

Водещ: . . .и евентуално напускане на парламента от поне 50 опозиционни депутати. С това да завършим.