20 години след обсадата и погрома на Народното събрание

През студената зима на 1996-1997 година в магазините всичко се разграбва още сутринта, хиперинфлацията стопява заплатите до 5 долара на месец, пенсиите удрят дъното на отчаянието. Фалират банки и хората губят спестяванията си в една от най-тежките икономически кризи. Опозицията, водена от СДС, обявява национална политическа стачка. Това е точка на пречупване и за пловдивчанина Андрей Киряков. Той е един от участниците в масовия протест пред сградата на Народното събрание на 10 януари 1997-а.

Андрей Кехайов
"Това беше нашият принос, който можеше реално да дадем за подобрение на икономическата и политическата ситуация в страната."

Андрей още помни началото на щурма, когато става ясно, че Парламентът няма таен изход, от който да бъдат изведени народните представители.

Андрей Кехайов
"Имаше хора, доста крайно настроени, които дори си позволиха да изблъскат полицаите и да освободят пътя на хората към прозорците и входа на Народното събрание."

След 20 години Андрей намира исторически смисъл в събитията от 1997-а. И вярва, че започналите тогава промени все още имат шанс да се случат.