120 години Национално ловно рибарско сдружение

Повече от век приемането в ловната организация е особена чест. Всички дружинки имат свои отличителни знаци - знамена, униформи, дори медали. Голяма част от тези символи са подредени в специална експозиция. И представят историята на ловното движение, но но не и през очите на онези, които само стрелят по дивеча.

Инж.Васил Василев - председател на НЛРС-СЛРБ: В действителност при 120-130 хиляди ловци има и такива хора , но нашата философия и нашата цел е ние да се разграничаваме от тези действия и да демонстрираме приноса на всеки ловец, който с труда си допринася за природата.

Ловците от пазарджишкото село Дебращица всяка година пускат на свобода 80 фазана и 40 яребици. Пазят местообитанията им и полагат специални грижи в най-тежките периоди от годината.

Георги Лалов - ловец: Подхранваме много интензивно през есенно зимния сезон, по два три тона царевица хвърляме през два три дена, за да има за яребиците и прасетата.

Ловът е много повече от първосигнална стрелба по всичко, което хвърля сянка - той е емоция, връзка, общуване, хармония.

Жените от ловен клуб „Аврора" също защитават престижа на човека с пушка, който следва и обществените правила и природните закони.

Зорница Николова: Ловът не е да отида и да напазарувам едно месо - това е спорт, хоби, адренелин, тръпка, а дали ловецът е жена, или мъж - това няма абсолютно никакво значение.

Инж Васил Василев: Ние сме малка част от българското общество, когато реално с труда си спомага за опазването на дивечовата популация.

След 120 години сдружението на въоръжените в мирно време хора продължава да защитава дивия свят. Да създава правила и да иска закони, които да гарантират и оцеляването на дивеча и опазването на природната. Дори когато инвеститорските интереси в земеделието и в горското стопанство са национален приоритет.