Какви са последиците от слабата слънчева активност

Слънцето излиза бавно от своеобразна летаргична фаза. Подобно
спокойствие на звездата не е регистрирано от 1913 година. Възможно ли е
тази слънчева "почивка" да допринася за студовете и резките промени на
времето на нашата планета? Мнозина учени допускат, че между двете явления съществува връзка.

Докато Европа зъзне, астрономи и климатолози непрестанно правят
изчисления. Изводите от наблюденията им са тревожни. През последните
години Слънцето е прекалено спокойно. По повърхността му няма силни
изригвания. Тези периоди не са нещо необичайно, но са сравнително кратки. Но сега, в продължение на повече от 270 дни то не е показало никакви признаци за подновяване на своята активност. През есента то сякаш се оживи за кратко, но после отново изпадна в предишното си вцепенение.

Мнозина астрономи и климатолози търсят връзка между намаляването на слънчевото греене и забавянето на затоплянето на планетата. Метеоролозите пък отчитат рекордно лошо време през зимния период. Идеята, че земята може да навлезе в мини-ледников период се прокрадва натрапчиво.

За последен път толкова продължително намаляване на слънчевата активност е имало през 1912 и 1913-а. И още по-отдавна - по времето на Луи ХІV. Тогава греенето е отбелязало спад за около шест десетилетия. За широката публика това време е известно като "малкия ледников период" с големи студове в Европа и в Северна Америка.

Редица учени реагират с присмех на теорията за глобално застудяване заради слънчевата "почивка". Но и едните, и другите не престават да наблюдават Слънцето. Съвсем наскоро по него все пак са се появили многообещаващи тъмни петна - признак за предстоящи изригвания.