Генно модифицираните организми през погледа на антрополога

В последните седмици безспорна тема, която привлече общественото внимание са готвените промени в Закона за генетично модифицираните организми. Темата стана пресечна точка между политически решения и активността на гражданското общество. Това беше повод и хората все по-задълбочено да се информират от същността на ГМО и влиянието върху човека и околната среда.

Въпреки, че Законът, който предстои да бъде приет от Парламента, либерализира излизането в природата и отглеждането на генетично модифицирани организми, след среща с притеснени от разпространението на ГМО майки, премиерът Бойко Борисов предложи мораториум върху отглеждането на ГМО.

Бойко Борисов - министър-председател:
"Мисля, че това, което и депутатите на ГЕРБ, и ние като кабинет предложихме за ГМО - първо мораториум за 5 години върху всичко, за да успокоим обществото и тогава това, което Брюксел иска, да се гласува само като промени, мисля, че гарантира 100 % всички, които се страхуват от т.нар. ГМО."

Няколко дни след предложението на ГЕРБ парламентарната комисия по околна среда прие предложението. По същото време обаче хора от цялата страна излязоха по улиците, за да изразят недоволството си от готвените промени в Закона.

В дългите разяснения, разговори и дискусии хората чуваха от биолози, генетици и експерти различни доводи колко опасни или колко безвредни могат да бъдат генно модифицираните организми. Решихме да ви покажем една различна гледна точка. Надежда Савова е антрополог, специализира в Принстън. Нейната работа е свързана с опознаването на различни култури и обичаи. Тя е видяла на практика какво се случва с бита и икономиката на различни нации, които отглеждат генно модифицирани продукти.

БНТ: "За няколко години земята почва да ражда все по-малко. Защо?"
Надежда Савова - антрополог: "Защото те изсмукват земята по един начин, който не е нормален за едно растение, за да дават толкова много повече добив тези растения - тази пшеница или тази царевица - те изсмукват всичките живителни сокове на земята. Хумоса буквално изчезва от земята и то много бързо - по такъв начин, че той не може да се регенерира - остава една пръст накрая - пясък. И тогава плантациите трябва да се преместят на друго място - и на друго - и на друго, докато не излязат от самата страна, а страната остане с една разрушена икономика и една разрушена социална структура.

Надежда разказва, че не само производителите на биопродукти са засегнати от безконтролното производството на ГМО, а и фермерите които отглеждат продукти-мутанти.

Надежда Савова - антрополог: "Много от тези фермери - например както са бразилците и в Индия, защото земята им престава да дава, тяхната собствена земя. Някой друг фермер, който чиято земя все още отглежда ГМО още може, но този човек няма да може. Остават бедни и отчаяни - хора, които трябва да намерят някакъв друг начин - обикновено това е емиграция".

В някои от страните, в които е била Надежда фермерите търсят алтернативен начин да изхранват семействата си и да образоват децата си - рисуват икони, тъкат. Не всички, обаче успяват да превъзмогнат финансовите си загуби и да се преборят с глада.

Надежда Савова: "Имаше огромни масови самоубийства в Индия, за които сигурно сте чули, за съжаление много хора не са. Имено защото фермерите бяха изпаднали до такава степен в дългове - то е робство, че те не можеха да изхранват семействата си - но при тях е въпрос на чест и те не можеха да си позволят да живеят в едно общество, където децата им умират от глад и те не могат да направят нищо. Мексико започна да внася ГМ царевица поради договора си със Щатите - нафта и тази ГМ царевица имаше много по-ниски цени отколкото местното производство на царевица. Проблемът е, че аз живях с фермери, които се оплакваха и аз виждах трагедията им, защото те не могат да продават своята собствена царевица, да не говорим, че това е страна, в която има най-малко 44 вида царевица, регистрирани, тъй като това е мястото от което тя е дошла. Царевицата в Мексико - огромното й разнообразие се изгуби, тези видове вече ги няма защото или посевите на хората се заразяват от ГМ плантации на царевица, или те просто не могат да продават собствената си продукция и в един определен момент се принуждават да работят нещо друга, да мигрират в Америка, за това има толкова много емиграция в Америка".

Българският земеделски министър Мирослав Найденов пое ангажимент, че следващият понеделник на Съвета на министрите на земеделието от ЕС в Брюксел, страната ни няма да подкрепи вноса на три вида генно модифицирана царевица за фураж в ЕС. Какво още е необходимо според Надежда Савова, за да не се случи и в България това, на което тя е станала свидетел в други държави.

Надежда Савова - антрополог:
"Ако държавата не помогне на малкия и местен производител - да, изхода би бил един и същ, защото и в България може да се получи един дъмпинг на ГМ продукти, така както се получи в Мексико и ние в БГ да си произвеждаме хубави и чисти храна, но да не можем да си ги продаваме. И съвсем скоро нашите собствени градинки бавно и постепенно ще се заразят с ГМ".

Очевидно реакциите на хората стават все по-остри, освен фермери, майки, срещу ГМО се обединиха екологични организации, професионални готвачи... пчеларите дори заплашиха да оставят кошерите си пред парламента.

Утре на извънредно заседание на комисията за околната среда и водите в българския парламент, предстои да бъде разгледан на второ четене Закона за генетично модифицирани организми.