Град Димитров за разделението и за бъдещето на Украйна

Един от малкото градове в Донецка област, в който областната администрация не е завзета от проруски активисти, е град Димитров. Градът е наречен на името на Георги Димитров по времето на социализма и е един от големите миньорски центрове в областта. Екипът на "По света и у нас" избра да посети Димитров, защото той е един от големите промишлени миньорски центрове на Донецка област и защото носи името на Георги Димитров. А не на последно място и защото тази сграда на градската администрация е една от малкото административни сгради в Донецка област, която още не е блокирана от проруски настроените представители на народното опълчение, провъзгласили се за Донецка народна рапублика. Тяхното знаме обаче е на входа на кметството заедно с това на Украйна и на този миньорския район.  Близо половината от гражданите на Димитров работят в четирите мини тук и в няколко други в областта както и в двете миннообогатителни фабрики. Цели династиии поколения наред изкарват прехраната си с добива на въглища. Днес вече почти никой от гражданите не си спомня защо през 1965 година градът им казващ се дотогава Нов икономически е прекръстен на Георги Димитров. Неговият паметник обаче до днес се издига на входа на града в близост до една от мините, а цял район носи името София. Истината е, че някога, когато Украйна е все още част от Съветския съюз, е имало обмен между български и местни миньори, много българи са идвали тук и така е взето решение градът да се казва Димитров. Около 60 километра делят град Димитров от Донецк. Той е и почти на половината път до размирен Славянск. Още на изхода на Донецк се сблъскваме с ярката разделителна линия между двата полюса в настроенията на украинските граждани. От едната страна тежко въоръжени украински милиционери охраняват подстъпите към града, а от другата са разположени барикадите на проруските активисти. Андрей - гражданин на Димитров: - Сега тук виждате е спокойно, но преди месец станахме свидетели на голямо придвижване на военна техника в областта ни, беше пълно с украински военни, с танкове, с коли идващи от границата при Мариупол, сега е по-добре. Част от пътя до Димитров пътуваме по магистрала, наполовина строена с евросредства заради европейското по футбол през 2012, а градът ни посреща с паметник на Георги Димитров пред една от големите мини на входа. Първият работен ден след Великденските празници е изпразнил този район наблизо, носещ името на нашата столица. Дори киното тук по времето на Съветския съюз също се е казвало София. Странно, но като че ли наговорили ли се - хората, които спираме, за да ги попитаме какво мислят за днешното разделение и за бъдещето на Украйна, преди да отговорят ни питат - а на вас българите в Евросъюза харесва ли ви? И чак после споделят: Владислав - студент: - Не се интересувам много от политика, но това, което се случва с нашата страна, е просто кошмар, въоръжени военни да убиват мирни граждани, не знам какво да кажа... И в Евросъюзът ще е лошо, и с Русия също. Александра - студентка: - Страната ни трябва да остане такава, каквато е. Това е нашата нация и трябва да бъде единна и самостоятелна. Да се присъединява към други - това не е вариант. Съвсем категорично е мнението на работниците в мините. Те не желаят европейско бъдеще за страната си. Ирина - работник в мина: - Ако тръгнем към Европа, мините от които толкова хора си изкарваме хляба, ще затворят и това много ни безпокои, защото целият ни град се издържа от тях. Валя - работник в мината: - С Русия може би ще ни е по-добре. Наташа - работник в мината: - Нашето правителство просто не може да си подели портфейла, а хората страдат от това. Нямаме работа в Евросъюза, но според мен и в Русия добре живеят само в големите градове, а не в малките като нашия и затова и с Путин не трябва. Таня: - Най-много искаме единна Украйна - това е! По думите на кмета на Димитров, избран с народната воля преди три години за 5-годишен мандат, от тази ситуация на тежко разделение в страната трудно може да бъде намерен изход. Руслан Требушкин - кмет на Димитров: - По мое дълбоко убеждение Украйна трябва да остане близка и с Европа, и с Русия, защото ако ние тръгнем насам или натам, неизбежно ще загубим част от територията си.  Ето как нещо разказвано като анекдот по време на киевските събития, сега стана факт, а именно - на Майдана било разработено секретно сеизмично оръжие, което реагира на думите - който не скача е руснак и в резултат на проведените изпитания се отцепила територията на Крим, защото всички скачали. Затова, за да не продължи тази история, официалните украински политици трябва да променят поведението си. Със сила, със заплаха, с танкове, самолети, ти страната не можеш да обединиш. Нужно е да отидеш при хората да ги чуеш, да разбереш проблемите им, от какво се боят, какво не искат. Това, което хората тук искат най-много според кмета, е да имат правото да говорят свободно на руски. А парите, които изкарват, да остават на тяхната територия, а не всичко да отива някъде в Киев и по нечия воля една нищожна част да се връща тук. Симеон - компютърен специалист: - Украйна трябва да въведе първо ред в собствения си дом и да остане в тези граници, в които съществува вече дълги години. Аз самият и мои приятели  искаме да сме в Европа, други искат да сме с русия, но истината е че нито Европа, нито Русия ще дойдат да ни построи страната. Трябва сами да го направим. Много хора, които толкова активно се изказват сега срещу Европа, не са напускали границите, дори на собствения си регион. Но ако им се даде възможност да отидат в Киев и в останалата западна част на страната и видят онзи модерен приветлив живот и как огромен процент от населението също е рускоговорящо - може би ще се получи. Много хора, които толкова активно се изказват сега срещу Европа не са напускали границите на собствения си регион. Но ако им се даде вйзможност да отидат в Киев и в останалата западна част на страната и видят онзи модерен приветлив живот и как огромен процент от населението също е рускоговорящо - може би ще се получи. Излишно нагнетяване на напрежение от хора, борещи се за власт - това е истината за ситуацията тук. Почти 50 на 50 е разделението на тези, които искат федерализация в рамките на Украйна и останалите, които настояват за федерализация в рамките на Русия. В малцинство остават привържениците на европейското бъдеще конкретно на този югоизточен район.

По темата работи специалният пратеник на БНТ в Донецк Ирина Цонева