Интервю с Джеймс Стайнбърг, дясната ръка на Хилъри Клинтън

57- годишен, възпитаник на Харвард и Йейл, сегашният заместник на Хилари Клинтън е посветил цялата си кариера на външната политика и националната сигурност.
Джеймс Стайнбърг беше избран за заместник-държавен секретар в началото на миналата година, номиниран за поста лично от президента Барак Обама. Според „Уолстрийт джърнъл", Стайнбърг е сред авторите на най-коментираната реч на Обама по време на предизборната му кампания, когато сегашният американски президент обяви, че ще работи за постигането на мир между израелци и палестинци и че истинска сигурност може да има само там, където има траен мир.

Точно две години след произнасянето на тази реч, мирът в Близкият изток е все така далеч, а ситуацията - още по-изострена, заради щурма над флотилията с помощи за Газа. Джеймс Стайнбърг коментира горещата тема в София.

Джеймс Стайнбърг: - Това, което се случи, е голяма трагедия и всички скърбим за загиналите. Сега трябва да се съсредоточим върху правилния подход, с който да доставим адекватна хуманитарна помощ на хората в ивицата Газа по начин, който да не застрашава сигурността на Израел.

Въпрос: Как очаквате да се развие ситуацията? Възможно ли е да се стигне до още по-сериозен конфликт?

Джеймс Стайнбърг: - Смятам, че е важно всички замесени страни да осъзнаят последствията от действията си.

Въпрос: Ситуацията обаче е деликатна. И Израел и Турция са партньори на САЩ, както и на България и Европа. Сега каквото и да кажат, САЩ или ЕС, все някоя от двете страни ще е недоволна. Кое е правилното решение в тази ситуация?

Джеймс Стайнбърг: Не съм съвсем съгласен. Точно фактът, че двете държави са в приятелски отношения със САЩ и България, ще е предпоставка за намиране на изход от кризата. Да укрепим взаимоотношенията между Израел и Турция, за да не се стига до друг повторен проблем. Това е възможност да вземем правилното решение, тъй като както България, така и САЩ са съюзници с Турция и Израел.

За година и половина, откакто е вторият човек във външната политика на Белия дом, Джемс Стайнбърг е посетил 8 пъти Балканите - 5 от тях в Босна. И сега пристигна у нас от Сараево, където страните от Западните Балкани поискаха ЕС и НАТО да продължат подкрепата си за тяхната интеграция, защото само това носи сигурно бъдеще.
София е важен партньор на Вашингтон, особено за сигурността на Балканите - това е знакът, който Съединените щати дават на България с посещенията у нас на ключови за американската политика фигури само за няколко дни.

Джеймс Стайнбърг: Тези визити са отражение на силното партньорство, което сме изградили с България, но също така и признателност за съвместната ни работа - от мисията в Афганистан, до усилията ни да стабилизираме Западните Балкани и общите ни отговорности да укрепим НАТО с проектите ни през това лято. Благодарни сме за лидерските качества, които демонстрират премиера и неговия екип, за възможността да обсъждаме мненията си, както и да работим заедно. Държавата ви наистина е пример за подражание на всички останали страни в региона. Според мен те гледат на вас като на приятел, загрижен за бъдещето им. Приятел, който може да даде ценни съвети и подкрепа. Говорихме за това и с премиера Борисов и външния ви министър -как да окуражим другите на Балканите да се развиват, особено Босна. Как да помогнем на политиците там да вземат правилните решения, които да им помогнат да кандидатстват успешно за ЕС и НАТО.

Въпрос: Споменахте важните проекти на НАТО. Обсъдихте ли тук участието на България в противоракетния щит?

Джеймс Стайнбърг: Обсъдихме надълго и нашироко работата, която ни предстои в изграждането на стратегическата концепция за сигурност на Алианса, която ще постави основите за бъдещата работа на организацията. Коментирахме и нуждата да се стигне до споразумение в самата организация да бъде включена тази концепция в цялостната основа за развитието й. Това е първата ни задача върху която сме съсредоточени в момента.

Въпрос- А как мислите, този проект ще сближи или ще обтегне отношенията между Вашингтон и Москва?

Джеймс Стайнбърг: - Вече обявихме, че това не е насочено по никакъв начин срещу Русия. Дори сме споделяли, че що се отнася до противоракетна сигурност бихме желали да работим заедно с Москва. Няма причина този проект, който определено ще подсили сигурността на членките на НАТО, да бъде заплаха за руските защитни системи и не би трябвало да има какъвто и да било негативен ефект върху взаимоотношенията ни. Напротив, мисля че това може да бъде проект за бъдещо сътрудничество между нас.

Въпрос- Какво става с Афганистан- другата важна мисия на Алианса. И САЩ, и много други страни като България участват в международните сили там, но ситуацията сякаш не се успокоява...

Джеймс Стайнбърг: Предизвикателството е голямо и в София го обсъдихме детайлно. САЩ оценяват наистина високо усилията, които положи България по време на тежката икономическа криза да продължи и да разшири своя принос към международните сили. Това е знак за отношението на България към задълженията й като член на НАТО. Усилията в провинцията Хелманд, както и в Кандахар където са разположени българските войници, показват наистина, че сме решени да осигурим обещаната сигурност. Не е лесно, но мисля, че имаме известен напредък.

Въпрос: Накрая да Ви попитам като човек с богат опит във външната политика. Къде е тънката граница между това да искаш да помогнеш за решаването на един конфликт, но в същото време да не се намесваш във вътрешната политика на другата страна?

Джеймс Стайнбърг: Зависи от конфликта. Трябва да подходим индивидуално към всеки. Едно от най-важните неща които научихме през последните 20 години, и това е точно ситуацията на Балканите, е че понякога вътрешните конфликти се отразяват на сигурността на съседите. Затова имаме отговорността да бъдем активни, защото тези конфликти могат да се разраснат и да заплашат стабилността на целия регион. Същевременно трябва да сме наясно, че намесата ни трябва да е достатъчно деликатна, че да не попречи на суверенното вземане на решения и да не накърни териториалната цялост на държавата. Това, което можем да направим, е да се намесим преди изобщо да е възникнал конфликт. Трябва да бъдем готови да действаме, но да го правим деликатно във всеки отделен случай.