Пенсии, отпуски, осигуровки – разговор с министър Тотю Младенов

Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика:
- Какво заварихме миналата година в социално-осигурителната система на Република България - 2 млрд. лева дефицит. Заварихме това, че 60% от всички плащания за пенсии и обезщетения по ДОО идват не от осигурителни вноски, а от данъците на всички хора. Т.е. пари от Държавния бюжет. Заварихме това, че вече около 11,3% от БВП отиват за пенсии и за обезщетения, свързани с ДОО. По този начин лишваме други сектори като здравеопазване, образование , култура , спорт, инфраструктура. В момента има около 2 млн. 700 хиляди работещи, които се осигуряват в НОИ и има около 2 млн. 191 хиляди пенсионери. След 40 години каква ще е демографската картина? 1 млн. 600 000 българи по-малко. Това означава по-малко работници. Населението застарява. Именно от тази гледна точка, поради тези причини трябва да се вземат много спешни мерки. Именни заради това през последните 6 месеца със синдикати, с работодатели, с кръгли маси от цялата страна ние търсим по-широка консенсусна база, за да разберат всички, че е необходимо ние да спасим системата. Именно от тази гледна точка ние предлагаме пакет от мерки.

Още в сряда МС ще приеме пакет от мерки, които ще бъдат предложени от Министерството на финансите и от НАП за по-добра събираемост на осигурителните вноски. НАП трябва да има достъп до кредитните досиета на фирмите в банките, защото там стават големите злоупотреби. Трябва да има банкови плащания на работните заплати, не кешови. И други неща, които трябва да се изпълняват.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Бойко Василев:
За пенсии ще говорим сега с Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Добър вечер.
Тотю Младенов:
Добър вечер.
Водещ:
Всеки ден научаваме различна новина за пенсионната реформа, г-н Младенов. Какво правим към този един момент, петък, 30-и?
Т. Младенов:
Аз искам първо да кажа на вашите зрители кои са причините, за да трябва да има спешна реформа в социалното осигуряване и най-вече в пенсионната система. Какво заварихме миналата година в социалноосигурителната система на Република България? Два милиарда лева дефицит в системата. Заварихме това, че 60 процента от всички плащания за пенсии и обезщетения по държавното обществено осигуряване идват не от осигурителни вноски, а от данъците на всички хора, т.е. пари от държавния бюджет. Заварихме това, че вече около 11.3 процента от брутния вътрешен продукт отиват за пенсии и за обезщетения, свързани с държавното обществено осигуряване. По този начин лишаваме други сектори като здравеопазване, образование, култура, спорт, инфраструктура.

Водещ:
Колко работещи хранят един пенсионер?
Т. Младенов:
В момента има около 2 милиона и 700 хиляди работници и служители, които се осигуряват в НОИ, и има около 2 милиона 191 пенсионери. След 40 години каква ще е демографската картина? Един милион и 600 хиляди българи по-малко, това означава и по-малко работници и служители. Населението застарява. Именно от тази гледна точка, поради тези причини трябва да се вземат много спешни мерки. Именно заради това през последните 6 месеца със синдикати, с работодатели, с кръгли маси в цялата страна, от тази седмица и в парламента с всички парламентарни групи ние търсим един по-широк консенсус, една по-широка консенсусна база, за да разберат всички, че е необходимо ние да спасим системата такава, каквато я заварихме. Именно от тази гледна точка ние предлагаме пакет от мерки - разширяване обхвата на осигурените лица. Това, което правим в момента Главна инспекция по труда, НАП, проверки в цялата страна за наличието на хора, които работят без трудови договори, които не са осигурени от системата нито за трудова злополука, нито за професионални заболявания, нито за майчинство, нито за пенсии и т.н. Трябва да има една непримиримост на обществото към този проблем. На второ място, събираемостта на приходите в Националния осигурителен институт - изключително тежък проблем. Над 500 милиона са дълговете към НОИ - социални осигуровки, които се дължат от бизнеса, от самоосигуряващи се лица.

Водещ:
Ами. . . тоест ние не си плащаме за пенсии, така ли?
Т. Младенов:
Именно от тази гледна точка още в сряда, още в сряда Министерският съвет ще приеме пакет от мерки, които ще бъдат предложени от Министерството на финансите и от Националната агенция по приходите, за по-добра събираемост, която да гарантира на НАП по-големи правомощия за събираемост на осигурителните вноски. НАП трябва да има достъп до кредитните досиета на фирмите в банките, защото там стават големите злоупотреби. Трябва да има банкови плащания на работните заплати, не кешови, и ред други неща, които те знаят много добре и те ще ги предложат, за да се приемат и да се изпълняват.

Водещ:
Чакайте, дайте да хванем бика за рогата и да видим какво става с този осигурителен стаж, защото това интересува хората. Те искат да знаят колко време ще работят, за да си осигурят пенсия, да си заработят, и също така дали ще им се увеличава времето до пенсия.
Т. Младенов:
Аз ще стигна и до този стаж. Но освен това - намаляване на случаите за злоупотреби с инвалидни пенсии, защото има много хора, които са здрави и злоупотребяват с това, и се източва осигурителният институт. Намаляване до минимум случаите за ранно пенсиониране - военни, полиция и т.н. Няма да го премахнем, но ще увеличим техния стаж, който трябва да имат.
Водещ:
Да, ама те напускат сега.
Т. Младенов:
И по отношение на стажа, имаше 4 варианта на изход, защото освен на входа системата трябва да се стабилизира и на изхода заради демографската криза. Имаше няколко варианта - увеличаване на възрастта, увеличаване на стажа или и двете заедно. Ние подходихме по един изключително разумен начин, като питахме голяма част от тези съсловия. Надделя мнението, че осигурителният стаж е този, който биха приели хората. Естествено по-плавно. . .

Водещ:
По една година. . .
Т. Младенов:
По една година за всяка година, но не е и това най-важното. Защо осигурителният стаж влиза във философията на цялостната реформа? Защото, когато човек знае, че осигурителният стаж е този, който е важен за неговото пенсиониране и за това каква пенсия ще получи, той никога не би се съгласил да работи в сивата икономика без трудов договор. Това е един много силен икономически лост, защото той ще гледа всеки един ден трудов стаж да му бъде зачетен след това в осигурителния институт. Това е философията на трудовия стаж защо избираме трудовия стаж, а не възрастта. Но пак казвам, тази болна система, за която казах в началото, с тези 2 милиарда дефицит, които се увеличават, ако не се вземат спешни мерки както на входа на системата, така и в самата система и на изхода на системата, нас не ни чака нищо добро. Ние сме длъжни да заздравим този пенсионен модел, защото всеки българин е зависим от него.

Водещ:
Да, ама синдикатите не приемат това, което казвате сега. С тях ще се разберете ли и как?
Т. Младенов:
Основният спор, който се породи между синдикати и работодатели, е за това дали трябва да се увеличава осигурителната вноска или не. Има много за и против. Работодателите казват: сега в икономическа криза не вдигайте вноската, защото ще се отрази на безработицата. Дали е така или не, аз не мога да твърдя. Синдикатите казват: трябва да се увеличи вноската, за да се заздрави осигурителната система. Работодателите казват: добре, обаче като вдигнете вноската, ще отидат повече хора в сивата икономика и т.н., и т.н. Именно от тази гледна точка аз съм много доволен, че тази седмица в парламента се направиха срещи, от една страна, синдикатите с отделните парламентарни групи, от друга страна, нашето министерство с НОИ, с всички парламентарни групи. И се стигна до извода, че въпросът с осигурителните вноски трябва да се реши на една консенсусна, по-голяма база. И затова аз веднага септември месец, преди да се гледа бюджетът за държавното обществено осигуряване, където е регламентиран там този въпрос, а не в Кодекса за социално осигуряване, какъв да бъде размерът на тази вноска. Аз мисля, че този дебат между синдикати и работодатели, пренесен в парламента с участието и на кабинета, трябва да намери най-доброто решение.

Водещ:
Добре, как ще се оправите с хората, които в момента напускат, полицаи и военни, които напускат, за да си запазят, да се пенсионират при по-изгодни условия, защото разбират, че тези условия ще се влошат.
Т. Младенов:
Вижте, в България никой не гори от желание да се пенсионира. Голяма част от хората заради ниските заплати, които получават, и заради ниските пенсии, предпочитат да се пенсионират и да отидат да работят някъде на друго място, което не е смисълът на социалноосигурителната система. Естествено, че трябва да има по-голяма заетост, трябва да има по-високи доходи и съответно и доходи от пенсия. Това е в принципите, които ние залагаме. И когато говорим за осигурителния стаж, ние мислим за тези групи, които са най-уязвими, младите хора до 29-годишна възраст. По Оперативната програма "Човешки ресурси", стартира от септември месец, 15 хиляди млади хора ще имат възможност да постъпват на работа при наставници в предприятията, да чиракуват, защото те никога не са попадали на пазара на труда, за да придобият опит, за да имат по-голяма сигурност. И възрастните хора над 55-годишна възраст - специални програми, пак по оперативната програма, помощ за пенсиониране със схемите от националния план по заетостта. Ние искаме да помогнем на тези групи, които ще бъдат най-застрашени на пазара на труда.

Водещ:
Не изпуснахте ли времето, в което можехте да направите наистина радикална реформа, г-н Младенов? Една година за какво загубихте?
Т. Младенов:
С много убеждаване на хората, с излагане на истинските проблеми, но вижте какво се получава в България. Пенсионната система може да се направи за една седмица, не е това целта. Пенсионната система засяга всеки един българин. Целта е да има максимално широк консенсус при взимането на тези решения както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Голяма част от хората през цялото време казваха така: да, включително и от политиците, включително и от синдикатите, и от работодателите, да, спешно трябва да се направят тези неща. Стояха и когато дойде времето те да се приемат, те казват - ама, това е непопулярна мярка, ние не искаме на този етап да се ангажираме. Но ние, ако не направим тези спешни промени, ако продължаваме да отлагаме, след време ще трябва да направим още по-тежки промени в тази сфера с още по-жестоки условия за хората, това трябва да се разбере.
Водещ:
Ама и хлябът, и ножът са във вас, действайте, де.
Т. Младенов:
Да не говорим за Европа. Цяла Европа вдига стажа и пенсиите. Демографската криза е изключително тежка. Защо да чакаме догодина Европа да ни каже при каква възраст да се пенсионираме и с колко стаж? Не можем ли ние самите да го направим това?

Водещ: И аз това питам. Въпросът е защо не го направихте досега, на който вие отговорихте. Друг въпрос обаче - отпуските. Какво ще кажете на хората, които със сигурност няма да успеят да си вземат отпуските до края на следващата година?
Т. Младенов:
Това е една тема, която за съжаление в икономическа криза се раздухва по такъв начин, който не прави чест на тия хора, които го правят, и ще кажа защо. Отпуските са извоювано право от работниците и от служителите, и от синдикатите, за да може те да почиват, да си възстановят силите, за да може да има по-малки предпоставки за трудови злополуки и за професионални заболявания, особено в тежките професии. Отпуската за това се дава - за да се ползва. Изкривяване, през всичките тези години изкривяване. Защо? Отпускате не може да компенсира по-ниските доходи, това не е правилно.

Водещ:
Да де, ама вие отнемате права и сега влизате в хипотеза на отнемане на права. Нарушавате ли европейска директива например?
Т. Младенов:
Даваме една година и половина срок на хората да си използват отпуските по график. Който работодател не го пуска, Главна инспекция по труда, казал съм им, вече правят проверки и се санкционира този работодател. Аз, понеже говорите за конвенции и за европейски директиви, аз ще ви дам пример за това какво е направила Германия, Германия, която е моторът в ЕС в икономиката, където хората спазват законите, федералния закон за отпуските. В закона изрично се регламентира недопускане на парично обезщетение за неизползвана редовна годишна отпуска, както и прехвърляне и начисляване на неизползвана отпуска от една в следваща година. Вижте, ние не сме ги измислили тези неща сами. Просто трябва да има ред в тази материя.

Водещ:
Да де, ама някои са се прецакали вече, разбирате ли, просто някои не са ги пуснали и сега те ще страдат, защото. . .
Т. Младенов:
Отпуската е за това, за да се ползва и да може човек да си възстанови силите.
Водещ:
Добре, имате ли воля да реформирате социалните помощи, защото, ако изтича нещо там, най-вероятно и там изтича?
Т. Младенов:
Аз искам да дам един пример. От 1 май тази година действа една наредба наша, която мина с постановление от МС - 34 хиляди социално слаби, които получават социални помощи в цялата страна, ги осигурихме на кметовете да могат те да ги наемат и да полагат обществено полезна дейност 14 дни в месеца по 4 часа безвъзмездно, и чак тогава си получава социалната помощ. Какъв е ефектът досега? Три хиляди и петстотин човека отказаха да работят и съответно отказват в социалното подпомагане да им дават социалната помощ. Ако откаже първия път 2 месеца, втори път, като откаже - 2 години. Аз мисля, че това е пътят, защото голяма част от тези хора действително бяха в сивата икономика. И мисля, че тези мерки работят и ще продължат да работят в тази посока.

Водещ:
Как ще ни убедите, че от вашите мерки няма да загубят честните и прилежните, хорицата, които декларират всеки доход и се осигуряват върху реалната си заплата, тези хора, които по някакъв начин непрекъснато губят?
Т. Младенов:
Аз много пъти съм го казвал. Когато лоялният бизнес, който плаща на работниците и на служителите, който си плаща данъците, плаща осигуровките, плаща реални заплати и върху тях реални осигуровки, когато този бизнес, заедно с държавата, с контролните й органи и със синдикатите се обединят заедно в борбата с нерегламентираната заетост, с тези, които правят дъмпинг на бизнеса, който е лоялен, само тогава може да се пресече това явление. Аз пак повтарям, ето - НАП, НОИ, Главна инспекция по труда, аз се включвам лично в тези проверки. Установявам ужасни неща. За 1 месец сме установили 715 човека, които работят без трудов договор. Питам ги - защо работиш без договор, ти не си защитен, не си осигурен. Ако стане нещо с тебе, утре няма кой да ти поеме застраховката за трудова злополука, за безработица, като останеш безработен. Той казва - не мисля за тези неща. Именно, пак се връщам на осигурителния стаж. Ето го лостът, ето го механизмът. Когато човек знае, че осигурителният стаж е този, който е важен за него, той ще иска да работи в легалната икономика, а не обратно.

Водещ:
Само че той трябва да има ясна визия за това какво го чака в следващите 10-11 години.
Т. Младенов: Ясната визия трябва да я получи сега, защото другият парадокс, който наблюдаваме - безработицата в момента, 350 хиляди човека безработни, 60 процента от тях без никакво образование и квалификация. Правим специална програма за тях - за обучение, за квалификация, за да намерят заетост, специално за безработните лица. И въпреки всичко, г-н Василев, в момента има 10 хиляди незаети работни места в бюрата по труда, обявени легално от бизнеса - селско стопанство, туризъм, преработвателна промишленост, услуги и строителство.
Водещ:
И какво идва да каже това?
Т. Младенов:
Просто трябва да разберем, че трябва да използваме всички възможни начини да се работи. Бизнесът, ако иска да цени своите кадри и ако иска той да е производителен, и да е конкурентоспособен, трябва да влага допълнително в обучението на тези кадри и да увеличи заплащането на тези хора.
Водещ:
Добре, благодаря ви.


Вижте целия разговор във видеофайла.