Интервю на Бойко Василев с лидера на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц за европейската левица, капитализма и България. Вижте видеофайла.
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:
Водещ:
Точно сега ще чуем нещо интересно по въпроса. Мартин Шулц, лидер на социалистите в Европейския парламент. Г-н Шулц, как изглеждат българските социалисти, гледани от Брюксел?
Мартин Шулц:
Те са наши приятели, а Сергей Станишев е и мой личен приятел. Партията трябва да се справи с тежката изборна загуба, а не е лесно, затова демонстрираме солидарност. Българските социалисти в европарламента са изключително способни, те добре представят България. Ръководителят на българската група Ивайло Калфин допринася много за това.
Водещ:
Вие лично подкрепяте ли още Сергей Станишев?
М. Шулц:
Той е ръководител на партията, конгресът го избра. Знам, че в партията се дебатира оживено, но така е с всички Социалдемократически партии за жалост, вътрешнопартийна демокрация. Но да ви отговоря, именно като ръководител на партията Станишев е човекът, с когото общувам.
Водещ:
Нали знаете, че конгресите са едно, а изборите друго?
М. Шулц:
За жалост. Ако на изборите бяхме спечелили процентите, с които Станишев бе избран за председател на конгреса... доволни.
Водещ:
Научихте ли за проекта на българския президент?
М. Шулц:
Да.
Водещ:
И как ви се струва?
М. Шулц:
Разговарях с г-н Първанов по въпроса. Идеята е интересна, ако чрез нея се разшири избирателната база на БСП, да се привлекат хора, макар нетрадиционни социалисти, но виждащи алтернатива вляво на трудностите, произтичащи от дясната правителствена политика. И аз така разбирам г-н Първанов, че това е неговият принос и не вярвам той да се превърне в конкуренция на БСП.
Водещ:
Сигурен ли сте, че е така, защото има и точно обратната теория, че става дума за конкуренция на БСП?
М. Шулц:
Не смятам. Г-н Първанов е създател на БСП в сегашния й вид, той беше и неин ръководител. Според мен целта му е да помогне на
родната си политическа сила да стане по-силна, а не да я отслабва.
Водещ:
Ляво и дясно. Разми ли се тази разлика днес в Европа?
М. Шулц:
Не, тъкмо напротив, стана по-важна отпреди, но нещата се размиват, защото всички вдясно говорят като леви. Ако чуете десни лидери, ще си помислите, че сте на конгрес на социалдемократическа партия. Никола Саркози говори пред ЕП и аз после му казах, г-н президент, вие говорите като Карл Маркс в изгнание. Невероятно е.
Водещ:
А не е ли точно обратното, левите се държат като десни? Например левият Папандреу не се ли бори той с кризата по десен начин, стяга коланите, съкращава?
М. Шулц:
Папандреу не е добър пример.
Водещ:
Как така не е добър пример?
М. Шулц:
Не е добър пример за това, което казвате. Папандреу трябва да разчисти руините. Остави ги дясноконсервативното правителство
на Караманлис, а днес гърците ги приписват на Папандреу. Мерките за орязване на разходите не са в резултат на неговите действия, те са наложени от МВФ и ЕК. Мисля, че Йоргос Папандреу е прав в едно, не може само да се орязва бюджетът. Трябва да се привличат инвестиции, за да има растеж.
Водещ:
Когато обаче Папандреу орязва бюджети, а Никола Саркози се държи като Маркс в изгнание, както казвате, това не потвърждава ли, че лявото и дясното губят значение?
М. Шулц:
Не, те имат значение, но контурите се размиват. На избирателите вече не им е ясно кой е ляв и кой десен. Ангела Меркел, Никола Саркози, Бойко Борисов, италианският премиер, всички те говорят за одържавяване, за високи данъци, за намеса на държавата в икономиката. Това са все тези на социалистите от последните 20 години, които досега бяха заклеймявани от въпросните оратори като комунизъм. Ще дойде обаче момент, в който лявата риторика ще трябва да се оцени по действителните им дела. Когато стане ясно, че водят консервативна, твърде пазарна политика, избирателите ще се убедят, че ако искат социална справедливост, по-добре ще е да избират социалдемократи.
Водещ:
Бойко Борисов не е за високи данъци.
М. Шулц:
Бойко Борисов прави странни изявления. Чух, че според него Живков е бил добър. Интересно ми е как ще се развие дебатът между "Синята коалиция" и ГЕРБ в рамките на ЕНП.
Водещ:
Питали ли сте обаче българските социалисти какво мислят за Живков?
М. Шулц:
Да, питал съм. Известно е, че БСП е наследник на бившата комунистическа партия, но съм свидетел как в последните 20 години хора като президента Първанов или пък Станишев, който не може да бъде човек на Живков поради възрастта му. . .
Водещ:
Баща му беше.
М. Шулц:
Тези хора развиват партията към европейската социалдемокрация и се справят. Не знам дали бащата на Станишев е бил в партията, но се надявам, че и в България децата не ги съдят по родителите. Познавам Станишев като убеден демократ. Като премиер той направи много за демокрацията в страната. А президентът Първанов пък направи демократическа формация от една комунистическа партия. Помня как на конгреса на БСП приветствие
поднесе Симеон Сакскобургготски. Присъствах лично и разговарях с него. Той ми каза - никога не съм си представял, че ще приветствам конгреса на партията, която изгони семейството ми.
Водещ:
Защо тогава европейските избиратели не вярват на левите партии, че могат да ги изведат от кризата?
М. Шулц:
Е, ако можех да дам смислен отговор на този въпрос, щях да бъда щастлив. Губим избори в най-дълбоката криза на капиталистическата система, когато всички смятат социалдемократическата платформа за правилна, и ние, социалдемократите, самокритично се питаме защо. Вероятно имаме проблем да убедим хората. Затова трябва да се потрудим да спечелим ново доверие. Хората искат социалдемократически решения, искат финансовите пазари да се регулират, искат сигурни работни места, разумни заплати и достоен живот, искат да имат думата. Вижте, капиталистическото стопанство няма алтернатива. Ако обаче на капитала не му се сложи намордник, ограничения, тогава получаваме капитализъм тип казино, пълна катастрофа, свръхбогатство за една шепа хора и все повече бедност за много други. На това трябва да се сложи край и в това виждам бъдещето на социалдемокрацията.
Водещ:
А винаги ли ще защитавате своя партиен приятел, независимо от това какви ги върши?
М. Шулц:
Не, не можеш да защитаваш някого, независимо какво прави. Цитирам един велик германски социалдемократ, бившия президент Йоханес Рау. За един социалдемократ важи повече, отколкото за другите, следната максима, да казва какво прави и да прави, каквото казва.